На този ден Русе празнува. През 1975 година е паметният двубой от 1/32-финалите за Купата на УЕФА срещу Рома. В първия двубой италианците са взели преднина с 2:0 след голове на Пелегрини и Петрини. Един от играчите на Дунав – Александър Манолов, и до днес си спомня стъписването на съотборниците му. „Само аз и Въжаров имахме някакъв опит от подобни двубои. Останалите момчета за първи път играеха срещу такъв съперник. Излязохме на „Олимпико“ и още в 5-ата минута ни вкараха гол. В 22-ата минута падна още един. Тогава се обърнах към Въжаров и му казах: „Въжар, стягайте се отзад, че отиваме на петица.“ Поизравнихме играта и паднахме само с 0:2“, спомня си пред БЛИЦ Сашо Манолов, който сега е председател на ветераните на „Левски“. Самият Въжаров добавя: „Ако бях боднал някой от съотборниците ми преди мача в тунела, кръв нямаше да пуснат. Нямаше страх, но бяха много притеснени.“
Реваншът на 1 октомври е първият и последен двубой на Дунав в евротурнирите, отборът никога преди и след това не излиза на европейската сцена. Местни фенове и ветерани и до днес си спомнят с умиление епичния сблъсък, който вече се е превърнал в мит. Гостите от Рим не
искат да се настанят
в хотела в Русе,
не им е по вкуса
„Вълците“ пътуват до Букурещ, където преспиват, а пътуват до съседния Русе в деня на мача. Все пак отсядат за няколко часа в русенски хотел, за да си вземат кратка почивка. Стадионът в северния ни град е с капацитет едва 22 хиляди места. Според очевидци на трибуните е имало дори над 30 хиляди зрители! „Не е възможно да не си готов да умреш на терена, когато един час преди мача, на загрявката, слушаш как се пее постоянно „Тих бял Дунав“. Хората бяха насядали по пейки, пътеки, по земята, къде ли не. Тогава еуфорията те води“, спомня си Иван Въжаров, който играе на поста метач. Интересът към срещата е огромен. Високопоставени шефове от градския и окръжния комитет на партията се настаняват на трибуните.
Преди мача треньорът Любо Малинов качва отбора на лагер в хижа „Приста“. Дунавци се надъхват, убедени са, че с ранен гол може да отстранят именития противник.
„Имахме прекрасен колектив. Отборът беше много качествен, бяхме уверени в себе си“, разказва вратарят на Дунав Игнат Младенов.
През първото полувреме домакините натискат сериозно, но гол пада чак в 63-ата минута. Влезлият като резерва Тодор Иванов вкарва за 1:0 и хвърля в екстаз русенската публика. Иван Въжаров изпълнява фаул, копва топката над стената, а Тодор Иванов прехвърля с глава излезлия да го пресрещне вратар на Рома.
Същият този Тошко Иванов има прелюбопитна история. Преди да се превърне в герой за Дунав срещу Рома
нападателят...
лежи в ареста
И всъщност, въобще не трябва да бъде част от отбора от Русе за сблъсъка на 1 октомври 1975 година. След края на сезон 1974/75 футболистът напуска Дунав, тъй като треньорът не го иска. Тошко Иванов заминава за Разград, откъдето е съпругата му, и е на път да заиграе в Лудогорец. Играчът обаче има жестоки семейни проблеми, съпругата му започва да го съди заради издръжка на детето, която той не плаща известно време. Властите го търсят на адреса в Русе, но не го намират. Залавят го в Разград, където Тодор Иванов вече се е преместил. Футболистът прекарва няколко дни в ареста и излиза десетина дни преди мача на Дунав с Рома. Точно по това време русенският тим изпитва нужда от играчи заради контузии.
Треньорът Малинов променя решението си и връща на пожар Тодор Иванов, който пропуска първия двубой в Рим. По това време нападателят се разправя в Разград с милиционери и жена си. След като е освободен от ареста, се връща в Дунав и е на линия за реванша с Рома. И отбелязва историческото попадение за победата с 1:0.
„Това е истината. Върви слух, че бил лежал в Белене. Няма нищо такова. Напусна Дунав след края на сезона, премести се в Разград, където наистина беше в ареста за няколко дни. После треньорът реши да го върне при нас и остана и след мача с Рома“, разказва бивш играч на Дунав. След гола на Тодор Иванов гостите от Рома започват да правят циркове, за да се отърват от второ попадение. Никола Христов удря гредата, след като прехвърля вратаря.
„И съдията от Кипър ги подпираше. Не ни даде чиста дузпа. Спомням си, че доста симулираха, въпреки че бяха звезди. Лежаха по терена, падаха за всяко най-малко нещо. В един от случаите изнесохме играч на Рома на ръце извън игрището. Съдията взе да се разправя с нас, времето си течеше и гостите така се отърваха“, разказва вратарят Игнат Младенов пред БЛИЦ.
„След победата се събрахме на голям банкет в ресторант „Позан“. Дадоха ни премия 200 лева. Естествено, че ни удържаха от нея, имаше данъци.
На следващия ден
се роди синът ми,
така че парите вероятно са отишли около това събитие (смее се)“, допълва вратарят Младенов. „Италианците се похвалиха, че с една тяхна премия ще купят по един „Фиат“ на жените си. А ние?! Нашите пари стигаха за бонбони. Не си смених фланелката с никой от Рома, защото ми беше скъп спомен. Бях си я взел от едно турне в Австралия. Беше зелена с №22. Аз бях първият вратар в „А“ група, който играеше с №22. Имаше и други с двойни номера, но с 22 първи бях аз“, разказва още Игнат Младенов.
За премиите Иван Въжаров добавя: „Тесногръда история. Ръководителят на дружеството ни каза след мача: „Добре, че не ги отстранихте, защото трябваше да ви платим по 300 лева (смее се). „Истината е, че изпуснахме Рома. Накарахме италианците от Рим да треперят в Русе. Ние, нищо и никакъв отбор, като име, уплашихме звездите начело с достолепния шведски треньор Лидхолм на гостите. Такива мачове едва ли ще се повторят. Победихме ги не с ритане, а с грамотен и техничен футбол. Футболистите на Рома минаха два пъти центъра и едва се спасиха от резил“, завършва Въжаров.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Дунав – Рома 1:0
1:0 Тодор Иванов (63)
Дунав: Игнат Младенов, Благой Далев-Малешката, Иван Въжаров-Въжара, Тодор Тодоров, Слави Дамянов (покойник), Павел Малинов, Людмил Александров-Сандриньо, Сашо Манолов, Никола Христов, Георги Ковачев-Шопа (Георги Цонев-Големия), Стоян Илиев (Тодор Иванов)
Старши треньор: Любо Малинов
Рома: Паоло Конти, Джорджио Морини, Франческо Рока, Серджио Сантарини, Франко Кордова, Джанкарло де Систи, Пелегрини, Пиерино Прати, Карло Петрини
Старши треньор: Нилс Лидхолм
Съдия: Афенсиу (Кипър)
Къде са героите от Дунав и с какво се занимават?
Игнат Младенов - помощник треньор на Дунав, занимава се с вратарите. Често отскача до САЩ, където живее синът му.
Благой Далев – беше треньор в ДЮШ на Дунав Русе. Сега пенсионер.
Иван Въжаров – пенсионира се като подполковник от системата на МВР в качеството на началник на КАТ-Русе. След това има частна фирма, а сега работи в концерна „Дусман“, който се занимава с поддръжка на медицинска техника, невъоръжена охрана и хранене.
Тодор Тодоров – треньор на деца в клуб „Аристон“ (Русе)
Слави Дамянов – покойник
Павел Малинов – доскоро треньор в спортното училище в Русе, предстои му пенсиониране. Преди това живя в Италия със семейството си.
Людмил Александров – работи в охранителна фирма.
Сашо Манолов – председател на ветераните на „Левски“.
Никола Христов – заместник директор в училище „Васил Левски“ в Русе.
Георги Ковачев-Шопа – за последно беше шофьор, от известно време не е добре със здравето.
Георги Цонев – живее във Враца.
Стоян Илиев – управител на стадиона в Русе.
Тодор Иванов – голмайсторът от паметния мач с Рома за последно се подвизава в Разград, работил е в строителството.
