Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ!

България е в Европейския съюз, но на футболния атлас никаква я няма. Името ни е заличено и от европейската, и от световната карта. Вече четири първенства поред – 2006, 2008, 2010 и 2012, докато другите играят, нашите запят по телевизора.

 

Фенът пък живее само със спомените. Този от САЩ’94 никога няма да изчезне, ама и той взе да избледнява. Оттогава отскочихме на три големи форума – Евро’96, Мондиал’98 и Евро’04. Уж бяхме там, но само гледахме, докато съперниците ни творяха. Запяхме отблизо. Изключение направи единствено Европейското в Англия. След това бяхме пълни аматьори – особено в Португалия през 2004-та, където, който ни хвана, ни спука от бой. Накрая и ние се изпокарахме и изпобихме. Типично по нашенски!

 

Ама поне участвахме. А сега пак ще зяпаме като гладни гаврошчета. За четвърти пореден път. Така беше и преди години. През 1978, 1980, 1982 и 1984 цикълът бе същият. Пак пропуснахме две световни и две европейски поред. Но после се намериха играчи и треньор, които да ни класират за Мексико’86 и пустошта свърши.  

 

Евро 2012 вече е тук, а нас ни няма. Не ни остава нищо друго освен да се наслаждаваме на другите. И да мечтаем. Наесен ще стискаме до посиняване палци на Любо Пенев да ни прати на Мондиала в Бразилия след две лета. Но като погледне човек квалификационната група, където сме с Италия, Дания и Чехия, му идва опасна мисъл през главата. От многото стискане на горните палци да не се хванем за долните... Не че ще ни е за първи път, но ще е за пети пореден... Кофти кръговрат, нали?