Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ!

Отварям днес спортната преса и чувам как от коментарните страници кукурига едно младо петле. С настръхнала перушина кълве ли кълве по стария Петел. По Петър Василев. Някак си грозно е да нападаш публично колега, па колкото и кусури да има той. И то не какъв да е колега, а човек с огромен опит зад микрофона. А туй младото петле, ще извинява, има още бая зърна да похапне, за да стигне поне наполовина тоя, дето е дръгнал да оплюва.

 

Така е, така е... Спор няма. Петела, имам предвид баш Петела, си повтаря стария репертоар, който ни е познат до втръсване. Извадил явно пожълтелите си тефтери от предните европейски и световни първенства, Петър Василев пуска едни и същи лафове. Върти ги като на развален микрофон – за поредната футболна драма, за часовника, чийто стрелки се въртят неумолимо бързо за падащия тим и едва-едва се влачат по циферблата за този, който води в резултата. И т.н.

 

Защо обаче го плюем, защо го кълвем, след като той на стари години няма как да се промени. Извинявайте, ама това му е стилът на Петела. За някои елементарен и повърхностен, изпълнен от “А” до “Я” с клишета.

 

Петър Василев обаче притежава собствен колорит – по-пъстър и по-многоцветен от опашката и перата на малките кокошчици, плъзнали из десетките ни телевизии с надеждата да пробият и да докопат някое друго просо. Дикцията му е перфектна, словоредът му си е наред и далеч, далеч, ама далеч по-добър от този на по-младите петленца. При Петела паразитните думички липсват, използването на показателните местоимения (така присъщи за други коментатори) никога не идва в повече. Изреченията му не завършват на възходяща интонация, а изреченията му са подредени и изчистени като в най-луксозния кокошарник. Така че, моля ви, не кълвете Петела!