Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙM 2!

След силното земетресение, след дадените жертви, след тежката икономическа криза Италия най-после има повод да се усмихне. И да поплаче. Този път от радост! Марио Балотели е новият герой на “скуадрата”. Той е тъмнокож, но душата му е слънчево руса, а сърцето – синьо. Той е луд, щур, труден и загадъчен характер, пред който и най-добрите психолози дават заето. Той обаче затова е голям футболист, защото е луд, щур, труден и загадъчен за противниковата защита. Всички знаем кой е Марио Балотели на терена. Но кой е той извън стадиона и каква е съдбата му? Ето ги отговорите на тези въпроси...

 

12 август 1990 година. В една от най-мизерните болници в Палермо, остров Сицилия, проплаква тъмнокожо бебе. Бащата Томас Барвуа едва е намерил пари, за да осигури спокойно раждане на своята съпруга Роуз. Двамата са пристигнали преди няколко години от Гана, за да търсят спасение в Италия. Но едва, едва връзват двата края. А Томас си има един недостатък. Познат до втръсване и ужасяващ за повечето жени. Ганаецът винаги е предпочитал бутилката пред работата. Когато се ражда синът му, той е толкова пиян, че се домъква на четири крака пред родилната, където потъналата му от срам съпруга се разплаква.

 

Кръщават бебето Марио, макар че Томас настоява то да носи африканско име. Роуз обаче е категорична. Година по-късно семейство Барвуа затъва още повече и още повече в мизерия. Томас не си мърда пръста, за да осигури прехраната на семейството си. Все другите са му виновни. Започва работа на три, на четири места, но отвсякъде го гонят като мръсен котарак.

През 1991 година малкият Марио и неговите родители се преместват от остров Сицилия на Апенинския полуостров – в провинция Бреша, Ломбардия, Северна Италия. Богат роднина на Роуз ги приютява там, осигурявайки отново работа за бащата. Но старият Барвуа запява старата песен. Пие, порка, хайманосва, докато горката Роуз гледа двете си деца – Марио и Абигейл (по-късно се раждат още две -  Ейнджъл и Енох). Малко преди да навърши две годинки, започват здравословните проблеми за Марио. Спира да се храни, има постоянни болки в коремчето, повръща, отпаднал е, трудно заспива. След направените обстойни прегледи лекарите поставят диагноза – Марио има преплитане на червата. Животът му е в опасност и се налага спешна операция. А операцията струва пари. А Томас няма пукната монета в изпокъсания си джоб...

 

Мама Роуз намира спасение в своя роднина, който вади необходимата сума за хирургическата интервенция. Докторите се мъчат над 2 часа над малкия Марио, който е спасен и буквално върнат в белия свят от леглото на смъртта. Но оттук насетне нито Роуз, нито Томас Барвуа имат сили и възможности да отглеждат четирите си деца. След неспирни кавги, караници и даже побоища бащата решава да оставят
Марио в дом за сираци. Майката е категорично против, но злият ганаец набързо я принуждава да се съгласи, използвайки здравите си юмруци. Идва обаче спасението, сякаш пратено от Бога. Симпатичното италианско семейство Франческо и Силвия Балотели решава да приютят в дома си малкия Марио. Следва дълга и продължителна процедура в съда в Бреша и в крайна сметка бъдещата футболна звезда се озовава в красивата къща на фамилията Балотели. И животът се преобръща на 180 градуса. Като в приказките! Мръсотията, вонята, скандалите, пиянството на Томас са заменени със спокойствие, светлина, топлина и уют. Сякаш добрата фея е променила всичко с едно движение, държейки в ръката си вълшебната пръчица.

 

Марио расте като здраво и буйно дете. Даже прекалено буйно. Пакостите му нямат край. Твърде често “забравя”  да поздрави съседите или да отстъпи мястото си в автобуса на възрастните жени, макар че новите му родители полагат големи усилия да го научат на добри обноски. В училище не му върви, ама хич не му върви. Виж – на терена е истинско чудо и бързо-бързо хваща очите на треньорите.

 

Той прохожда във футбола в скромния отбор Лумецане. В един от първите си мачове забива цели четири гола, а в друг забива четири юмрука в лицето на противниковия вратар. И, естествено, е отстранен от игра. Както и от тренировките. Тук обаче се намесва Франческо Балотели – неговият втори баща, който по-късно Марио ще нарече истински. Мъжът изиграва отлично ролята на отличен психолог и след дълги разговори успява да озапти буйния юноша. Успява да го вкара в правилния път, въпреки че Марио ще продължи да кривва от време навреме в неправилната и пълна с препятствие пътека. Младокът е върнат в отбора, където продължава с още по-голяма сила да разгръща огромния си потенциал.

 

На 15-годишна възраст е привлечен в мъжкия отбор на Лумецане, където записва дебют в Серия С1 в мач за първенството срещу Падуа. Само след три месеца Марио е забелязан от скаут на Барселона, който иска да го вземе в прословутата детско-юношеска школа на каталунците. Трансферът пропада, но след една година на хоризонта се задава Интер (Милано). Марио преминава в школата на “нерадзурите”, а през 2007 година италианският гранд откупва правата му, плащайки на Лумецане 200 000 евро.

 

На 16 декември същата година той влиза за първи път във футболната история, когато дебютира в Серия А със синьо-черния екип при победата с 2:0 срещу Каляри. Три дни по-късно Марио се разфучава с фланелката на Интер, забивайки два гола за крайното 4:1 срещу Реджина в мач за Купата на Италия.

 

Оттук нататък историята е добре позната. И ние няма да я преразказваме. Когато навършва 18 години, тъмнокожият гигант получава така очаквания италиански паспорт и официално приема фамилията Балотели, макар че в началото пълното му име е Марио Барвуа-Балотели. Славата сякаш неусетно се е настанила при него, а старият Балотели – Франческо, бърза да предупреди младока: “Пази се от нея. Тя е красива, завладяваща, но и прекалено, прекалено опасна. Не бива в никакъв случай да й се отдаваш, защото славата може да те задуши!”. Прекрасен съвет, нали?!

 

В средата на 2009 година Балотели вече е звезда. Ярка звезда на италианския футболен небосклон. Един ден, след като току-що е излязъл от тренировка на Интер, телефонът му звъни. Марио поглежда към дисплея и вижда непознат номер. Той никога не вдига на непознати номера, но този път, незнайно защо, решава да отговори на повикването. И чува от другата страна на линията пресипнал глас: “Марио, здравей, как си?”. Стомахът му се свива по начина, по който го е измъчвал зловещо, докато е бил малък. Гласът му е познат. Повече от познат. Това е гласът на баща му. Спомените, лошите спомени, нахлуват в главата на Марио, карайки го да се отврати от човека, който му е дал живот. Балотели е категоричен – неговият истински баща е Франческо. Въпреки всичко Марио се съгласява да се види с биологичните си родители. Най-вече заради майка си Роуз, която нежно прегръща при първата им среща от години насам. Всъщност, докато вече е при семейство Балотели, Марио се вижда с майка си, но не и с Томас. Бащата, възползвайки се от славата на сина си, моли за прошка и настоява да се съберат отново и да заживеят заедно.

 

Сърцето на Марио трепва за миг, но нищо повече. И следва логичният отказ. Марио никога няма да забрави пиянските скандали и безхаберието на биологичния си баща. Обръща му гръб и в свои стил обявява, че ако Томас продължи да го тормози, ще се обади на полицията. Към мама Роуз той е далеч по-мил и нежен. Позволява й да се виждат често, даже и дава огромна сума, научавайки, че мъките и не спират, а сиромашията продължава да й бъде най-близкият спътник. Ала за Томас – не ще и да чува!

 
После, през 2010 година, когато облича екипа на Манчестър Сити, Марио кани мама Роуз, брат си Енох и двете си сестри Абигейл и Ейнджъл в Англия. Но хората, които са най-близко до сърцето му, са Франческо и Силвия Балотели. “Ако не бяха те, днес щях да гния в някое гето, забравен от всички. Те и Бог ми върнаха живота”, категоричен е лудият и щур Марио, който накара Италия да полудее от радост в незабравимия полуфинал срещу Германия. А дали шоуто на Балотели ще продължи срещу Испания? Само след няколко часа ще видим. Важното е друго, че Марио вече е герой. Истински герой. Като Супер Марио!/БЛИЦ