Стадион „Уембли“ в Лондон отдавна се е превърнал в истински храм на футбола, в който „трите лъва“ много трудно могат да бъдат победени. И все пак в неговата близо вековна история има 10 случая, когато родоначалниците на футбола си тръгват от храма с наведени глави. А последният случай бе само преди две седмици…

25 ноември 1953 г.: Англия – Унгария 3:6
В началото на 50-те години на миналия век унгарският национален отбор е в апогея на могъществото си. „Галопиращата конница“ на Ференц Пушкаш прегазва всички съперници по пътя си. Това е достатъчно предизвикателство за англичаните да поканят Унгария за приятелска среща в чест и на 90-годишнината на футболната асоциация. Мачът е на 25 ноември 1953 г. пред 100 хиляди зрители на „Уембли“ и ще остане във футболните анали като „Мача на столетието“. Англичаните си остават само със заканите, защото още в първата минута Хидегкути разпечатва вратата им. Сеуел скоро възстановява равенството, но между 20-ата и 27-ата минути отново Хидегкути и на два пъти Пушкаш довеждат резултата до 4:1 за Унгария за ужас на претъпкания стадион. Малко преди почивката Мортенсън намалява разликата, но в началото на втората част Божик и Хидегкути фиксират отчайващото 6:2 за Унгария. В 57-ата минута бъдещият славен селекционер на Англия Алф Рамзи от дузпа фиксира крайното 6:3, въпреки че до края остава повече от половин час. Това е най-големият срам за английския футбол, а унгарците са посрещнати в Будапеща като национални герои!

28 октомври 1959 г.: Англия – Швеция 2:3
Шест години по-късно в приятелски мач „трите лъва“ стават жертва на „трите корони“ от Швеция. В състава на скандинавците личат имената на Симонсон, Бергмарк и Аксбом, които само преди година са станали втори в света на „Мондиал-58“. Домакините откриват резултата чрез Конъли, но през втората част на два пъти Симонсон и веднъж Саломонсон правят резултата 3:1 за Швеция. Девет минути преди края младият тогава Боби Чарлтън само намалява разликата, но поражението е факт. Освен него, в състава на Англия са още Джими Грийвс, както и бъдещият голям треньор Браян Клъф, като този мач е последният в кариерата му на национал. Любопитно е, че шведите са ръководени от комитет, а не от англичанина Джордж Рейнър, извел ги до второто място в света.

15 април 1967 г.: Англия – Шотландия 2:3
Това е квалификация за европейското първенство, а англичаните са със самочувствието на актуалните световни шампиони, коронясани само година по-рано отново на „Уембли“. Те обаче са свалени на земята от гордите шотландци, които не трепват пред силата на „трите лъва“. В 28-ата минута Денис Лоу извежда гостите напред и този резултат се запазва до 78-ата минута. Драматичната развръзка е в рамките само на десет минути. Първо Ленокс увеличава разликата, а после Хърст намалява. Англичаните се вдигат на щурм, за да изравнят, но са попарени от Маккалиъг. Слаба утеха е вторият гол на Джеки Чарлтън, само фиксирал крайното 3:2 за Шотландия. Въпреки че не е сред голмайсторите, това е най-добрият мач на шотландеца Джим Бакстър. Една историческа победа над вечния съперник, която винаги ще се помни! А в състава на „гайдарите“ са играчи като Симпсън, Грег, Гемил и Уолъс, които след малко повече от месец ще триумфират с Купата на европейските шампиони в тима на „Селтик“, развенчал великия „Интер“ на Хеленио Херера.

29 април 1972 г.: Англия – ФРГ 1:3
Първи четвъртфинал за европейско първенство на „Уембли“ между съперници със стари сметки за уреждане. Германците вече са си върнали за загубения световен финал през 1966 г., като са детронирали световните шампиони в Мексико през 1970 г. В състава им са младите надежди Брайтнер и Хьонес, чиито звезди ще изгреят именно в този мач. Хьонес открива резултата през първото полувреме, но натискът на домакините дава резултат в 77-ата минута, когато Лий изравнява. И тогава германците нанасят своя удар! Първо вездесъщият Нетцер, който изиграва един от най-добрите си мачове, от дузпа матира Бенкс, а после неподражаемият Герд Мюлер в типичен стил забива „последния пирон в ковчега“ на Англия. Според мнозина специалисти, това е най-добрият мач на най-силния германски национален отбор в историята, който два месеца по-късно стана европейски шампион.

4 юни 1977 г.: Англия – Шотландия 1:2
Мач за Британско първенство между вечните съперници на „Уембли“! Малко преди почивката Маккуин извежда гостите напред, а когато в 59-ата минута „Кинг“ Кени Далглиш прави резултата 2:0 за Шотландия, хилядите фенове на „гайдарите“ започват празненствата по трибуните. Малко преди края Чанън от дузпа само прави загубата по-почетна. Шотландската фиеста започва след последния сигнал. Хиляди шотландци нахлуват на терена с песни и развети национални знамена. Те изскубват чимовете от терена за спомен, строшават гредите на двете врати и нарязват мрежите, като парчетата им също се превръщат в музейни експонати. Това е най-масовото нашествие на футболни фенове на „Уембли“ в историята!

21 септември 1983 г.: Англия – Дания 0:1
В квалификация за европейско първенство „червеният динамит“ за първи път избухва на „Уембли“ сякаш да докаже, че всеки вече ще трябва да се съобразява с него. Победния гол бележи Алан Симонсен от дузпа, но тази загуба е фатална за Англия, която ще остане сред зрителите на „Евро-84“ във Франция. А датчаните, водени от треньора Сеп Пионтек, ще стигнат чак до европейския полуфинал, загубен от Испания след дузпи.

26 юни 1996 г.: Англия – Германия 5:6 след дузпи, 1:1 в ред. време и след прод.
Полуфинал на „Евро-96“ между двата исторически съперника на „Уембли“. Домакините откриват резултата още в третата минута чрез Шиърър, но скоро след това Кунц изравнява. Гигантският дуел между двата големи отбора завършва без победител, като в продълженията и англичани, и германци пропускат идеални шансове за гол. Стига се до рулетката на дузпите, като при редовните пет дузпи всички стрелци са точни. Следват допълнителните удари до момента, когато някой ще пропусне. И първият, който пропуска, е сегашният английски селекционер Гарет Саутгейт. Веднага след това Андреас Мьолер бележи и потопява в скръб „Уембли“, Лондон и цяла Англия. А хулиганите от Острова отново напомнят за себе си с безчинства и ексцесии в нощта след мача.

7 октомври 2000 г.: Англия – Германия 0:1
Това е последният мач на стария „Уембли“! За приятелската среща отново е поканен отборът на Германия, който обаче съвсем не подхожда приятелски към нея. С гол на Дитмар Хаман германците печелят с 1:0 и така изпращат в историята храма на футбола. Това всъщност е и последният мач на Кевин Кигън като селекционер на Англия.

21 ноември 2007 г.: Англия – Хърватска 2:3
Отново фатална европейска квалификация за Англия! Хърватите, водени от треньора си Славен Билич, въобще не се стряскат от обстановката и бързо налагат волята си. И още в 14-ата минута вече водят с 2:0 след голове на Нико Кранчар и Ивица Олич. Чак след почивката англичаните (с Джерард, Лампард и влезлия по-късно Бекъм) напомнят за себе си и с попадения на Лампард от дузпа и на Крауч стигат до равенството. Но гостите още не са си казали последната дума, като в 77-ата минута Младен Петрич смълчава вече новия „Уембли“. Англия отново остава зад борда на европейските финали – в Австрия и Швейцария през 2008 г. От този хърватски отбор сега все още играе единствено Лука Модрич.

11 юли 2021 г.: Англия – Италия 2:3 след дузпи, 1:1 в ред.  време и след прод.

Все още са съвсем пресни впечатленията от последния европейски финал на „Уембли“. Люк Шоу даде фантастично начало за „трите лъва“, но след почивката Бонучи възстанови равенството и 120-те минути не стигнаха да бъде излъчен новия европейски шампион. А при дузпите англичаните отново демонстрираха слабата си психика, като антигероите бяха Рашфорд, Санчо и Сака. Жалко, но треньорът Гарет Саутгейт имаше своите „последователи“. В последните 31 години това бе седмият случай, когато Англия губи на голямо първенство след дузпи.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ