Преди две десетилетия, след  неочакваната титла на пловдивския Локомотив, българският клубен футбол се завръща в обичайното си русло, преди появата на урагана от Делиормана – сини и червени се вкопчват в яростна борба за титлата далеч пред останалите. И точно вечното дерби, играно през пролетта, наклонява везните в спора към едната страна. На 23 април 2005 г. ЦСКА бие Левски с 1:0 с дузпа, а това се оказва напълно достатъчно.

Кариерата на смятания за най-успешен български треньор в последно време Станимир Стоилов започва с

унижение от „10
малки негърчета”

на евросцената и непремерен шпагат на защитник, лишил Левски от титла през сезон 2004/05 г.

Когато Мъри поема сините, обещава не трофеи, а правилен футбол. „Няма да играем хаотично, ще изграждаме стил и няма да разчитаме на временни успехи – представя той своето кредо. – Изключително сме неграмотни в атака, трябва да постигнем умението да усещаме слабите места на съперника и да го наказваме”. И обявява началото на „План 2007”, който да превърне Левски в европейски тим, посрещнат с недоверие и дори присмех от мнозина. При това започва в изоставен от милионера Чорни клуб със свит двойно бюджет.

В търсене на бъдещи ползи Мъри не се плаши да се доверява на таланти като 16-годишния Мариян Огнянов и налага сред титулярите момчетата от школата Живко Миланов и Валери Домовчийски.  Стоилов се оглежда и за нови важни елементи в структурирането на тима си от чужбина и има истински попадения като централния бранител Игор Томашич. При това без да може да плаща трансферни суми – и хърватинът, и французинът Седрик Бардон през следващия сезон пристигат като свободни агенти.

Нестандартният Христо Йовов пък става ненужен в Ловеч и е на крачка да бъде продаден на Берое. Тогава Ицо се откупува за 100 000 долара, които изважда от своя джоб, за да „пристане” на детската си любов Левски, след като чува от Мъри:

„Трябваш ми
за лидер на
новия отбор!”

На този фон Левски и ЦСКА стартират с по 6 поредни победи, преди в 7-ия кръг действащият шампион да спре на „Лаута” серията на сините с 2:2 с гол в продълженията. За сините идва и кошмарът „Беверен” с 10 чернокожи играчи в своята единайсеторка – белгийският тим е нещо като опитно поле за Арсенал, на което лондонският тим отглежда африканските си таланти.

Левски още не е готов за европейски подвизи, но пък съумява да стопира безпогрешния ход на вечния си съперник с 2:2 в 9-ия кръг. Дербито се развива по познат сценарий – ЦСКА дръпва с 2:0, като вторият гол е от дузпа, отсъдена за поваляне на Йордан Тодоров от Елин Топузаков. После сините изравняват и точно когато сините шалчета предвкусват рефрена „Хей, чуй ЦСКА, 2:0 – 3:2”, виновникът за дузпата Топчо си изкарва неразумен червен картон в 77-ата минута.

ЦСКА препуска
към титлата
с Ферари(о)

който така и не успява да убеди червените фенове, че е точният човек. Спасов явно не убеждава и тогавашния собственик Васил Божков, който през зимната пауза е готов с умопомрачителна за родните стандарти оферта за френския специалист Луис Фернандес. Той обаче не се решава на българската авантюра и изглежда, че Феро ще изкара сезона.

Броени дни преди началото на втория дял обаче идва рокадата със сърбина Миодраг Йешич. Бившият треньор на Славия заварва готов отбор, който нито е тренирал, нито е селектирал, и трябва да преодолява неимоверни трудности. Почти цяла пролет червените играят без нападатели заради контузиите на Велизар Димитров и Емил Гъргоров и завръщането на Стойко Сакалиев в Бургас.

Така на авансцената излизат Христо Янев и Евгени Йорданов, станал титулярен централен нападател по принуда, макар през есента да е използван от Феро като дефанзивен халф. Сега обаче като опорен полузащитник действа преминалият и през Интер французин Беноа Кое, който върши безупречно работата си, а на вратата най-силните си мачове играе Евгени Хмарук. Кръг преди дербито с Левски молдовският страж спасява скъпоценната преднина от една точка на червените, като в последната минута на домакинския двубой с Черно море при 1:0 печели дуела с изскочилия сам срещу него юноша на Левски Тодор Симов.

Точицата аванс предопределя и предпазливата тактика на ЦСКА срещу вечния съперник, като се изчаква моментът за смъртоносни контри в разредената отбрана на сините, гонещи задължителна победа.

Кулминацията на мача,
а и на сезона, настъпва
в 75-ата минута,

когато Христо Янев е изведен по лявото крило, нахлува в наказателното поле, а Елин Топузаков закъснява с шпагата си и поваля нападателя.

Дузпата, предизвикана от Топчо и реализирана от потърпевшия, впоследствие налага промяна в клубната емблема на ЦСКА. Заради юбилейната 30-а титла към нея са добавени три златни звезди. Първата загуба за армейците през сезона идва чак в последния кръг в мач без значение срещу Локо Пд на „Лаута”, а Йешич става първият чуждестранен специалист, извел тима от Борисовата градина до трофея.
Любомир СЕРАФИМОВ/ТЕМА СПОРТ

23 април 2005 г., А група, 24 кръг
ЛЕВСКИ – ЦСКА 0:1
0:1 Христо Янев (76-дузпа)

ЛЕВСКИ: Д. Иванков, Иг. Томашич, Г. Марков (83 – Хр. Йовов), Л. Вагнер, Р. Еромоигбе, Д. Боримиров, Ас. Букарев (46 – Ек. Джайеоба), Д. Телкийски, М. Коприваров (63 – Ем. Ангелов), Ел. Топузаков, Г. Чиликов.

ЦСКА:  Евг. Хмарук, Р. Забавник, Й. Тодоров, В. Илиев, Ибр. Гай, Т. Силва, Т. Янчев, Ам. Муджири (90+2 – Й. Юруков), Б. Кое, Хр. Янев, Евг. Йорданов (84 – Й. Линдпере)
Съдия: Момчил Врайков
Стадион „Васил Левски“ – 16 000 зрители
Жълти картони: Томашич, Марков, Вагнер, Топузаков (Л); Гай, Илиев, Кое, Янев (Ц)