ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 3 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

ВТОРА ЧАСТ
Първата част: 100 години български футбол: От 0:13 до 13 юли - ТУК

Освен на „Мондиал“, България е оставила своя следа в представянето си и на Стария континент. В квалификациите за „Евро-64“ си разменяме с Португалия по една победа с 3:1, а в третия допълнителен мач в Рим побеждаваме с 1:0 с гол на Георги Аспарухов. На осминафинала обаче отстъпваме на Франция след 1:0 и 1:3.

Най-силното ни участие в този период е в квалификациите за „Евро-68“. Преодоляваме Португалия на Еузебио, която е трета на „Мондиал-66“, след 1:0 в София и 0:0 в Лисабон. На четвъртфинала срещаме Италия в два титанични двубоя. В София пред 70 хиляди зрители побеждаваме с 3:2, като пропускаме да постигнем по-убедителна победа. На реванша в Неапол губим с 0:2 от бъдещия европейски шампион, но печелим овации с представянето си. Специално сме поканени за приятелски мач със световния шампион Англия на „Уембли“. Завършваме 1:1, като този двубой влиза в историята с

великолепния гол на Георги Аспарухов
и с фантастичната игра на вратаря
ни Симеон Симеонов

WINBET – забавление онлайн с над 1400 слот игри! (18+) 

В края на 1968 г. сме на пето място в неофициалното класиране, тъй като според тогавашната формула на първенството финалистите са само четири отбора.

Следващите ни участия в квалификациите не са толкова успешни и дълго време не достигаме до финалната фаза. Сред големите в Европа се класираме чак за „Евро-96“ в Англия. В квалификациите отново приковаваме вниманието с невероятния обрат срещу Германия в София – от 0:2 до 3:2. На Острова регистрираме първата българска победа на еврофинали – 1:0 срещу Румъния с гол на Христо Стоичков. Въпреки това след 1:1 срещу Испания и 1:3 срещу Франция отпадаме в групата. Последното ни засега участие на европейските финали е през 2004 г. в Португалия. Там обаче записваме три загуби – 0:5 от Швеция, 0:2 от Дания и 1:2 от Италия и отпадаме. 

WINBET – забавление онлайн с над 1400 слот игри! (18+) 

Освен на „Мондиал“ и „Евро“, България е оставила следа и на олимпийските футболни турнири, като най-доброто ни представяне е през 1968 г. в Мексико. На четвъртфинала завършваме 1:1 с Израел, но Фортуна ни се усмихва при жребия и продължаваме напред. На полуфинала ни се изпречват домакините, които не крият амбициите си да се окичат с трофея на родна земя. Повеждаме с 2:0, но мексиканците изравняват и нападат с всички сили да отбележат третия гол. Тогава при контраатака Цветан Веселинов остава сам срещу вратаря и пронизва целта – 3:2 за България. На финала се изправяме срещу Унгария, но и срещу… мексиканския съдия Диего де Лео, който сякаш е решен на всичко, за да отмъсти за отпадането на домакините. Повеждаме отново с гол на Веселинов, но унгарците правят обрат до 1:2. И тогава на авансцената се появява Де Лео, който изгонва последователно Цветан Веселинов, Кирил Ивков и Атанас Михайлов. Останали с осем души на терена, ние не сме в състояние да се съпротивяваме и логично губим с 1:4. А мексиканската публика засипва терена с възглавнички

в знак на протест срещу
своя сънародник, опорочил
олимпийския финал

Това второ място и сребърните медали са най-големият успех на българския футбол след четвъртото място на „Мондиал-94“ в САЩ.

Не бива да се забравя и това, че юношеският национален отбор на България до 19 години е трикратен европейски шампион – през 1959, 1969 и 1974 г.

Българските отбори имат своите постижения в европейските клубни турнири. Още с дебютния си мач за Купата на европейските шампиони през 1956 г. ЦСКА разгроми румънския Динамо Букурещ с 8:1 и хвърли ръкавицата към останалите. „Червените“ достигнаха до четвъртфинал през 1957 г., но най-големия си успех те постигат десет години по-късно. Тогава са на полуфинал в шампионския турнир срещу феноменалния Интер на Хеленио Херера. Изиграват три исторически мача – 1:1 в Милано, 1:1 в София, като отстъпват едва в третия двубой в Болоня с 0:1. Освен това ЦСКА е единственият български отбор, който е детронирал три актуални европейски клубни шампиона – Аякс през 1973 г., Нотингам през 1980 г. и Ливърпул през 1982 г. През същата тази 1982 г. „червените“ дублират шампионския си полуфинал – този път срещу мюнхенския Байерн. В София те повеждат с 3:0 до 18-ата минута и накрая печелят с 4:3. На реванша обаче баварците са крайни победители след 4:0. ЦСКА записва и още един европейски полуфинал – този път за Купата на носителите на купи. Съперник е Барселона, която побеждава и в двата мача – 4:2 и 2:1. Но

двубоят в Барселона се оказва повратен за кариерата на Христо Стоичков,

който година по-късно облича фланелката на испанския гранд и се изстрелва към върховете.

Левски също има своите големи моменти в евротурнирите. Дебютът на „сините“ е впечатляващ – 6:0 срещу шведския Юргорден в турнира за Купата на шампионите. В следващия кръг те се представят повече от достойно срещу Бенфика на Еузебио – 2:2 в София и 2:3 в Лисабон. Левски достига няколко пъти до четвъртфинал – през 1970 г. срещу полския Гурник за Купата на купите, през 1976 г. срещу Барселона за Купата на УЕФА, през 1977 г. срещу Атлетико Мадрид за Купата на купите и през 1987 г. срещу Сарагоса за Купата на УЕФА. Междувременно са елиминирани холандският Аякс и шотландският Глазгоу Рейнджърс. В две поредни години „сините“ отстраняват от пътя си западногерманския Щутгарт – през 1983 г. за Купата на УЕФА и през 1984 г. за Купата на шампионите. Левски отново играе на четвъртфинал за Купата на УЕФА през 2006 г., като същата година става първият български отбор, който се класира за груповата фаза на Шампионската лига.

И други наши отбори оставят следи с представянето си в Европа. Славия е първият български отбор, който е полуфиналист в евротурнирите - за Купата на носителите на купи през 1967 г. Берое е четвъртфиналист за Купата на купите през 1974 г., като пет години по-късно побеждава Ювентус в Стара Загора. Марек и Ботев Пловдив печелят с по 2:0 срещу мюнхенския Байерн и са на крачка да елиминират баварския колос. В последното десетилетие шлагерът се нарича Лудогорец. Не само с

рекордните 12 поредни шампионски титли на България,

но и с двете си участия в груповата фаза на Шампионската лига, когато у нас гастролираха отбори като Реал Мадрид, Ливърпул, Арсенал и Пари Сен Жермен. А после в Лига Европа италианските Интер и Милан.

За един век българският футбол има с какво да се похвали. Редица български футболисти са оставили завинаги своето име в летописа на играта у нас. Имената на Георги Аспарухов – футболист номер 1 на България за ХХ век, Христо Стоичков – единственият български футболист със „Златна топка“, Христо Бонев, Красимир Балъков, Иван Колев, Георги Найденов, Димитър Якимов, Александър Шаламанов, Никола Котков, Иван Димитров, Христо Илиев, Георги Соколов, Добромир Жечев, Димитър Пенев, Динко Дерменджиев, Симеон Симеонов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Атанас Михайлов, Андрей Желязков, Борислав Михайлов, Наско Сираков, Божидар Искренов, Георги Димитров, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Йордан Лечков, Асен Пешев, Асен Панчев, Михаил Лозанов, Любомир Ангелов, Васил Спасов, Стефан Божков, Манол Манолов, Тодор Диев, Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, са синоним на непреходно майсторство, неподвластно на времето. Българският футбол има и големи треньори като Димитър Пенев – треньор номер 1 на България за ХХ век, Иван Вуцов, Стоян Орманджиев, Крум Милев, Георги Пачеджиев, Добромир Ташков, Георги Берков, Стефан Божков, Димитър Дойчинов, Васил Методиев, Аспарух Никодимов, Димитър Димитров, Станимир Стоилов, Стойчо Младенов, които са оставили ярки следи във футболната ни история. Имаме и ръководители от калибъра на Павел Грозданов, Недялко Донски, Данаил Николов, Валентин Михов, Иван Славков, Иван Вуцов и Борислав Михайлов.

Да ни е честит 100-годишният юбилей на българския футбол!  
РУМЕН ПАЙТАШЕВ