И ако трагедията в Брадфорд на 11 май 1985 г. някак си минава в графата „местен инцидент“, то случилото се на брюкселския стадион „Хейзел“ на 29 май 1985 г. разтърси целия футболен свят и на практика взриви световния футбол.
През първата половина на 80-те години на миналия век два отбора особено ярко се открояват с присъствието си в европейските клубни турнири. Това са английският „Ливърпул“ и италианският „Ювентус“. Между 1977 и 1984 г. мърсисайдци са спечелили четири купи на европейските шампиони, докато „Старата госпожа“ от Торино има в актива си Купата на УЕФА и Купата на носителите на купи. При англичаните блестят имената на Кени Далглиш и Йън Ръш, докато при италианците е цяло съзвездие от шестима световни шампиони плюс Мишел Платини и Збигнев Бонек.
И тези два най-добри за времето си европейски отбори се срещат на финала за Купата на европейските шампиони на 29 май 1985 г. на стадион „Хейзел“ в Брюксел. Няколко месеца преди това те играят на финал за Суперкупата на Европа в Рим, като „Ювентус“ печели с 2:0 с два гола на Бонек.
Атмосферата преди мача е подчертано наелектризирана
и от присъствието на хиляди италианци и англичани, като голяма част от островитяните са дошли в Брюксел без билети. Впоследствие става ясно, че италианска туристическа агенция, преследвайки печалбата, е продавала билети и на италианци, и на англичани за станалия по-късно зловещ сектор „Z“. Така тифози и фенове се смесват на трибуните и това вече е истинска бомба със закъснител.
Преди това е имало намерение финалът да не се играе в Брюксел, а в някоя друга европейска столица, но тези предупреждения са се оказали глас в пустиня и от УЕФА са настояли първоначалното решение да се спази. Никой не е обърнал внимание, че трибуните на „Хейзел“ са вече остарели, а между седалките е пълно с камъни, които се оказват истинско оръжие. Около един час преди началото на мача напрежението достига връхната си точка. Словесните престрелки и хвърляните от двете страни камъни и предмети постепенно прерастват във физическа саморазправа. Малобройните белгийски полицаи не са в състояние да удържат тълпата и да възпрепятстват надвисналата трагедия.
Англичаните започват да притискат италианците
към стената на сектора, откъдето няма измъкване. Някои успяват да прескочат оградата и да се спасят на терена, но повечето са притиснати като в менгеме и накрая оградата се срутва, погребвайки със себе си десетки тела.
Загиват 39 души, от които 32 италианци, 4 белгийци, 2 французи и един ирландец. Над 600 зрители са ранени и осакатени, а линейки откарват пострадалите в болниците. Възниква и въпросът дали финалът въобще да се играе в подобна обстановка. Играчите и на двата отбора отказват да излязат на терена, но от УЕФА се взима извънредно решение двубоят да се състои, защото в противен случай никой не може да гарантира какви ще бъдат последиците, когато хиляди италианци и англичани се сблъскат по улиците на Брюксел и жертвите могат да бъдат стотици.
Така мачът се играе, като „Ювентус“ печели с 1:0 с гол на Платини от дузпа. Самата дузпа бе несъществуваща, защото нарушението срещу Бонек бе на един метър извън наказателното поле, но тя бе дадена по-скоро като някаква компенсация за италианците след разразилата се трагедия. Платини по-късно споделя, че това е бил най-черният ден във футболната му кариера. След мача на трибуните бе намерена първата страница на вестник „Гадзета дело спорт“, където заглавието в деня на двубоя бе: „Юве, Италия мечтае с теб!“ Мечта, която се превърна в трагедия…
А решението на УЕФА бе крайно! Всички английски отбори бяха изключени от участие в европейските клубни турнири за пет години, като при „Ливърпул“ санкцията бе шест години. Така и не стана ясно
защо всички трябваше да страдат заради шепа хулигани от Ливърпул,
като 14 от тях останаха в затвора. Министър председателката на Великобритания Маргарет Татчър взе драстични мерки против футболното хулиганство, което по онова време бе взело огромни размери. И те действително имаха ефект!
През 2005 г. се навършиха 20 години от трагедията, а тогава двата отбора отново се срещнаха в шампионския турнир на Европа. Преди мача на „Анфийлд“ Платини и Ръш изнесоха на терена плакат, който да напомня за „най-тъмния час в историята на международния футбол“. Зловещият стадион „Хейзел“ бе разрушен, а на неговото място бе изграден „Крал Бодуен“. Паметна плоча In Memoriam с имената на загиналите вечно ще ни връща към трагедия, която дано никога не се повтаря.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ
29 май 1985 г., КЕШ, финал
ЮВЕНТУС – ЛИВЪРПУЛ 1:0
1:0 Мишел Платини (58-дузпа)
Ювентус: Стефано Такони, Лучано Фаверно, Антонио Кабрини, Масимо Бонини, Серджио Брио, Гаетано Ширеа, Масимо Бриаски (84-Чезаре Прандели), Марко Тардели, Паоло Роси (89-Бениамино Виньола), Мишел Платини, Збигнев Бонек
Треньор: Джовани Трапатони
Ливърпул: Брус Гробелар, Фил Нийл, Джим Беглин, Марк Лоуренсън (4-Гари Гилеспи), Стив Никол, Алан Хансен, Кени Далглиш, Рони Уилан, Йън Ръш, Пол Уолш (46-Крейг Джонсън), Джон Уорк
Треньор: Джон Фейган
Брюксел, ст. „Хейзел“ – 58 000 зрители
Съдия: Андре Дайна (Швейцария)
Жълт картон: Джон Уорк (Ливърпул)
