Посрещнахме Новата 1986 г. с надежди за достойно представяне на Мондиал'86 след 12-годишна пауза. Скоро след това наказанията на националите ни Борислав Михайлов и Наско Сираков във връзка с финала за купата през 1985 г. бяха опростени и те можаха да вземат участие на турнето в Мексико. Жребият за финалите определи да бъдем в група със световния шампион Италия, с бившия първенец на планетата Аржентина и Южна Корея. А програмата бе съставена така, че трябваше да участваме и в мача на откриването срещу първенеца на планетата Италия.

Това беше огромна чест, каквато не се пада на всеки!

Този мач бе и невероятен шанс за нашите футболисти да докажат класата си, тъй като те щяха да бъдат наблюдавани не само от 115 хиляди зрители на стадион “Ацтека”, но и от милиони хора по света посредством телевизията.

Дебютният двубой не се различаваше от тези на предишните първенства, където предпазливостта взимаше връх. Нашите играха сковано и притеснени от напрежението и огромната отговорност. Италианците също не предложиха стойностен футбол и типично в техен стил искаха да вземат победата с минимум усилия. В последната минута на полувремето Алтобели се възползва от грешка в отбраната ни и изведе “адзурите” напред. След почивката картината не се промени съществено. В адската жега (мачът започна в 12 часа местно време) темпото бе бавно и двата отбора сякаш вече изчакваха края на мача. И тогава, пет минути преди края Ради Здравков меко центрира, а Наско Сираков, макар и обграден от двама защитници, с глава рязко насочи топката в незащитения от вратаря Гали ъгъл - 1:1.

Гол с огромна стойност! Радостта и на голмайстора,

и на целия отбор нямаше граници!

Мексиканската публика също се радваше, защото по принцип фаворитите никога не се радват на симпатиите на неутралните зрители. Мачът на откриването завърши 1:1, но този резултат бе като победа за нас, тъй като сега шансовете ни да прескочим груповата бариера нарастваха. Италианските вестници отново изпаднаха в емоционални състояния - вестник “Гадзета дело спорт”: “О, грешна и красива Италия, не прави повече подаръци!”, вестник “Месаджеро”: “Българите не откраднаха нищо. Те просто взеха онова, което ние лекомислено им предложихме”, вестник “Кориере дело спорт”: “Кой можеше да очаква, че отборът ни ще позволи да бъде пронизан от светкавичния удар на Сираков?!” А белградският “Вечерни новости” обобщи: “Шампионът се задави! България вече победи европейския първенец Франция с 2:0, а завърши със световния 1:1. Това не е случайно!”

След мача нашият вратар Борислав Михайлов си размени фланелката с италианския си колега Джовани Гали и

в следващите години неизменно беше с нея в мачовете на Левски.

А след обнадеждаващото реми на старта, националите ни завършиха също 1:1 с Южна Корея и загубиха с 0:2 от бъдещия световен шампион Аржентина. Това обаче им позволи да се промъкнат до осминафиналите и за първи път в историята преодоляхме груповата бариера. Там обаче отстъпихме на домакините от Мексико с 0:2 и отпаднахме от борбата.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ

31 май 1986 г., Мексико Сити, ст. „Ацтека“ – 115 000 зрители
България – Италия 1:1
0:1 Алтобели (44), 1:1 Н. Сираков (85)

БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Радослав Здравков, Георги Димитров-Джеки (к), Николай Арабов, Александър Марков, Наско Сираков, Аян Садъков, Стойчо Младенов, Живко Господинов (73 – Андрей Желязков), Пламен Гетов, Божидар Искренов (64 – Костадин Костадинов).
Треньор – Иван Вуцов.

ИТАЛИЯ: Джовани Гали, Джузепе Бергоми, Антонио Кабрини, Фернандо Де Наполи, Пиетро Виерховод, Гаетано Ширея (к), Бруно Конти (65 – Джанлука Виали), Салваторе Бани, Джузепе Галдеризи, Антонио Ди Дженаро, Алесандро Алтобели.
Треньор – Енцо Беардзот.

Съдия: Ерик Фредриксон (Швеция)
Жълти картони: Александър Марков (България); Джузепе Бергоми, Антонио Конте (Италия)