Днешната дата 12 април е записана със златни букви във футболната история на Берое. На този ден точно преди 40 години отборът от Стара Загора стана за първи и единствен засега път шампион на България. Но до титлата трябваше да бъде извървян дълъг и труден път.

Първенството през сезон 1985-1986 г. беше доста странно в много отношения. След злополучния финал за Купата между Левски и ЦСКА двата отбора бяха разформировани, преименувани съответно на Витоша и Средец, а част от играчите им (особено при „сините“) – наказани с различни срокове да не играят футбол. На Левски беше отнета вече спечелената шампионска титла, а на ЦСКА – Купата на страната. Така или иначе грандовете бяха отслабени и това бе шанс, който не биваше да се изпуска. Като най-настойчиви в това отношение бяха пловдивският Ботев, тогава носещ изкуственото име Тракия, както и Берое. Нещо повече – след абсурдните решения на Секретариата на ЦК на БКП „канарчетата“ (тогава на трето място в класирането)

бяха провъзгласени за шампиони не без съдействието
на тогавашния председател на БФС Иван Шпатов,

който бе виден партиен функционер и както се очаква – далеч от футбола. Така че апетитите им бяха да узаконят и на терена връчената им „под масата“ административна титла. А беройци едвам се бяха спасили от изпадане след като спечелиха служебно с 3:0 мача си с вече наказания Левски, въпреки че и равенството ги устройваше.

Този сезон бе характерен и с още нещо, което просъществува цели 3 години – между 1984 и 1987 г. Това бе в случай че мачът завърши 0:0 да не се присъждат точки. Авторът на този пореден абсурд бе именно Иван Шпатов. А отборите се изхитриха при очертаващо се нулево реми да си вкарат по един гол в последните минути, за да спечелят поне една точка. Ето в такава атмосфера започна този сезон. Начело на Берое бе бившият дългогодишен футболист на тима Евгени Янчовски, а сред новите попълнения изпъкваха стрелецът Мюмюн Кашмер и Стоян Бончев. На 31 август 1985 г. Берое победи у дома пловдивския Ботев с 3:2 и този успех бе симптоматичен с оглед на разразилите се по-късно събития. В следващите кръгове и двата претендента за титлата редуваха силни и слаби мачове, но се придържаха в челото, където в един период се намеси и ЦСКА.

Поради предстоящото участие на националния отбор на „Мондиал-86“ в Мексико три от пролетните кръгове се изиграха през месец декември. И непосредствено преди паузата избухна „бомба“ – у дома Ботев срази Берое с внушителното 8:1, като три от головете дойдоха след дузпи в полза на „канарчетата“. Впоследствие се разбра, че няколко дни преди мача повечето играчи на Берое са получили стомашно разстройство и клубът е помолил отлагане на мача, но е получил категоричен отказ. Това решение бе

потвърждение на все по-нарастващата тенденция за лобиране

в полза на „канарчетата“, като зад нея прозираше сянката на Иван Шпатов. А това 8:1 ще остане в историята като най-голямата загуба на бъдещ шампион на страната.

Така преди зимната пауза Берое и Ботев Пловдив имаха по 24 точки на върха в класирането. През пролетта започна истинска гонитба, като победата на Берое над ЦСКА като домакин с 1:0 наклони везните към старозагорци, въпреки че головата разлика определено бе в полза на Ботев. Няколко кръга преди края Ботев стъпи накриво, завършвайки 0:0 с Пирин и преднината на Берое пред преследвача бе увеличена на две точки. На помощ на „канарчетата“ се притекоха и от вечния им съперник и съгражданин Локомотив, който победи Берое с 1:0. Ключов бе мачът Левски – Ботев на „Герена“, в който „сините“ спечелиха с 1:0 с гол на Наско Сираков. А втори удар „канарчетата“ понесоха при другото столично гостуване на Славия – загуба с 1:3, като с тази победа „белите“ се изравниха по точки с Ботев.

И се стигна до датата 4 април 1986 г., когато Берое гостуваше на Левски. Мачът премина през драматични перипетии, като „сините“ на два пъти повеждаха, а беройци изравняваха, за да триумфират накрая с 3:2. Това бе

мач, който на практика предреши спора за шампионската титла.

Около него винаги ще има дискусии, а както години по-късно Наско Сираков сподели, Левски не играеше за нищо и по-скоро помогна на Берое. С този мач „сините“ сякаш си отмъстиха на Шпатов, лишил ги от шампионската титла, давайки я на друг отбор и стоейки в основата на прословутите партийни решения, обезкръвили Левски.

На 12 април 1986 г. над 40 хиляди зрители изпълниха до краен предел стадиона под Аязмото, за да станат свидетели на исторически момент – Берое шампион! В последния мач на старозагорци гостуваше Славия и на „зелените“ им трябваше и една точка, за да са недостижими на върха. А голът на Васил Драголов още в 7-ата минута даде старт празненствата по трибуните вече да започнат. Трофеят бе даден на отбора една седмица по-късно след приятелски мач със столичния Локомотив в Стара Загора. Купата на шампиона обаче не бе връчена от председателя на БФС Иван Шпатов,

който не се яви (защо ли?!) на церемонията,

а от неговия заместник Петър Сучков. Зрителите пееха „Берое шампион!“ и това бе венец на усилията на всички, които обичат футбола в Стара Загора.

Ето имената на тези, които стъпиха на шампионския пиедестал: Илия Илиев и Ивко Ганчев – по 30 мача, Мюмюн Кашмер и Кънчо Кашеров – по 29 мача, Венелин Сивриев и Стоян Бончев – по 27 мача, Теньо Минчев и Йордан Митев – по 26 мача, Стойко Стойков – 23 мача, Васил Драголов и Пламен Липенски – по 22 мача, Стефан Динев – 21 мача, Петко Тенев – 20 мача, Танко Танев – 19 мача, Петко Мароков – 13 мача, Кольо Ганев – 8 мача, Христо Белчев – 7 мача, Радко Калайджиев – 4 мача, Валентин Грудев – 1 мач.

Голмайсторите: Мюмюн Кашмер – 23 гола, Стоян Бончев, Йордан Митев и Васил Драголов – по 7 гола, Теньо Минчев – 4 гола, Танко Танев и Стефан Динев – по 2 гола, Венелин Сивриев, Петко Мароков и Радко Калайджиев – по 1 гол.

Старши треньор на отбора бе Евгени Янчовски.

На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин стана първият човек, полетял в Космоса. Точно 25 години по-късно Берое стана за първи път шампион на България и „зелените“ от Стара Загора полетяха във футболния Космос.

РУМЕН ПАЙТАШЕВ