Легендарният румънски треньор Мирча Луческу почина на 7 април на 80-годишна възраст, след като през последните десетина дни здравословното му състояние рязко се влоши. Опитният специалист е водил клубни отбори от родината си, Италия, Турция, Украйна и Русия, както и националните отбори на Румъния и Турция.

За дългата си кариера като футболист и треньор той има четири официални двубоя с български отбори. Интересното е, че Мирча Луческу няма загуба от родните представители, но пък не успява да вземе международен трофей именно заради българи. БЛИЦ СПОРТ ще припомни и за четирите срещи.

Като футболист Луческу е легенда на Динамо (Букурещ) и Корвинул (Хунедоара), а за националния отбор е изиграл 64 мача и е вкарал девет гола.

Една от тези срещи за Румъния е срещу представителния тим на България. Двубоят е финален реванш за Балканската купа. На 12 ноември 1976 г. „лъвовете“ губят с 2:3 в Букурещ, но печелят трофея, тъй като половин година по-рано са записали успех с 1:0 във Велико Търново. Цоньо Василев бележи единствения гол.

На реванша Мирча Луческу извежда румънски национали с капитанската лента и остава на терена до 67-ата минута, когато е заменен от Атила Кун. Гол на Андрей Желязков две минути след това се оказва шампионски за България, която ликува заради повече отбелязани голове на чужд терен. Всъщност това е един от последните мачове на Мирча за Румъния. След това изиграва само още четири, преди да прекрати кариерата си на национал през 1979 г.

28 ноември 1976, Балканска купа, финал, реванш
Румъния – България 3:2
(в първата среща 0:1)
0:1 Атанас Гаръбски (13), 1:1 Раду Трой (47), 2:1 Ласло Бьольони (54), 2:2 Андрей Желязков (69), 3:2 Георге Мулцеску (78)

Румъния: Ръдукан Некула, Флорин Чернат, Щефан Самеш, Александру Сътмъреану, Думитру Манеа, Илие Балач (46 – Георге Муцеску), Ласло Бьольони, Ангел Йорданеску, Раду Трой, Марин Раду, Мирча Луческу (67 – Атила Кун); Селекционер: Щефан Ковач

България: Румен Горанов, Атанас Гаръбски, Борис Ангелов, Цоньо Василев, Ангел Рангелов, Николай Арабов, Радослав Здравков (72 – Тодор Барзов), Красимир Борисов, Андрей Желязков, Павел Панов, Чавдар Цветков (86 – Николай Курбанов); Селекционери: Христо Младенов, Йончо Арсов

Букурещ, ст. „23 август“ – 40 000 зрители; Съдия: Тодорос Цанаклидис (Гърция)

Две години по-късно Мирча Луческу става селекционер на националния отбор на Румъния, а на треньорското поприще също се превръща в легенда. Още в третия си двубой начело на северната ни съседка гостува на България. Контролната среща се играе на 14 април 1982 г. в Русе. Съставът на Атанас Пържелов е доста експериментален. Само трима от футболистите, взели участие, имат повече от 10 срещи за „лъвовете“ – капитанът Борислав Димитров-Боко (с 31), Костадин Костадинов (30) и Веселин Балевски (15). Трима правят дебют – Иван Йовчев (Черноморец), Георги Цингов (Етър) и Едуард Ераносян (Локомотив Пловдив).

В българския отбор няма нито един футболист на ЦСКА. В този момент „армейците“ участват на полуфиналите на КЕШ срещу Байерн. Румънският тим печели на Градския стадион в Русе с 2:1 след обрат. След края на мача Луческу отбелязва отсъствието на играчите на ЦСКА, което според него се е отразило на представянето на българския отбор.

14 април 1982 г., контрола
България – Румъния 1:2
1:0 Стефан Лъхчиев (34), 1:1 Родион Къмътару (44), 1:2 Ласло Бьольони (73)

България: Николай Донев (78 – Венелин Николов), Иван Илчев, Веселин Балевски, Борислав Димитров, Благой Блангев, Аян Садъков, Иван Йовчев (70 – Петър Петров), Костадин Костадинов (70 – Трифон Пачев), Стефан Лъхчиев, Михаил Вълчев, Георги Цингов (70 – Едуард Ераносян); Селекционер: Атанас Пържелов

Румъния: Думитру Морару, Мирча Редник, Георги Йоргулеску, Костика Щефънеску, Йоан Богдан, Йонел Аугустин (85 – Гаврил Балинт), Ласло Бьольони, Михаел Клайн (89 – Аурел Циклеану), Илие Балач, Ромулус Габор (65 – Виорел Турку), Родион Къмътару; Селекционер: Мирча Луческу

Русе, Градски стадион – 25 000 зрители; Съдия: Панайотис Цолакидис (Гърция)

„За нас бе от значение не толкова резултатът, колкото възможността да проверим силите си и възможностите си. Можем да съжаляваме, че в българския състав отсъстваха играчите на ЦСКА, което се отрази на неговата хомогенност и бойкост. За нашия отбор мога да кажа, че съм доволен от показаното на терена“, коментира румънският специалист пред в. "Народен спорт".

Контролата срещу България се явява генерална репетиция за тима на Мирча Луческу преди квалификациите за Евро'84. Румъния печели своята група от пресявките и за първи път в историята си се класира за Европейско първенство, където завършва на последно място в Група 2 след равенство с Испания (1:1) и загуби от ФРГ (1:2) и Португалия (0:1).

Следващите официални мачове на Мирча Луческу срещу български съперник идват 19 години по-късно. През лятото на 2001 г. той е начело на Галатасарай, който се изправя срещу Левски в третия квалификационен кръг на Шампионската лига. Турския гранд печели на „Али Семи Йен“ в Истанбул с 2:1. Реваншът в София завършва при равенство 1:1.

В крайна сметка цялостният баланс на Мирча Луческу в официални мачове срещу български съперници е положителен за него. Легендарният румънец няма загуба. Като футболист има една победа, а в качеството на треньор и записал два успеха и едно равенство.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

8 август 2001 г., ШЛ, трети кв. кръг
Галатасарай – Левски 2:1
1:0 Юмит Каран (9), 2:0 Юмит Давала (74), 2:1 Георги Иванов (78)

Галатасарай: Фарид Мондрагон, Капоне (57 – Себастен Перес), Бюлент Коркмаз, Георге Попеску, Ергюн Пенбе, Юмит Давала, Хасан Шаш, Суат Кая (73-Серген Ялчин), Бюлент Акин, Ариф Ердем (61 – Беркант Гьоктан), Юмит Каран; Треньор: Мирча Луческу

Левски: Георги Петков, Мартин Станков, Станимир Стоилов, Георги Марков (46 – Димитър Телкийкски), Далибор Драгич, Илиан Стоянов, Станислав Генчев, Рожерио Гаучо (65 – Станислав Ангелов), Георги Иванов, Елин Топузаков, Миодраг Пантелич (90 – Светослав Бърканичков); Треньор: Люпко Петрович

Истанбул, „Али Семи Йен“ – 27 000 зрители; Съдия: Херберт Фандел (Германия)
Жълти картони: Бюлент Коркмаз, Суат Кая (Галатасарай); Георги Петков, Илиан Стоянов, Станислав Ангелов (Левски)

 

 

22 август 2001 г., ШЛ, трети кв. кръг, реванш
Левски – Галатасарай 1:1
(1:2 в първата среща)
0:1 Серкан Акут (50), 1:1 Миодраг Пантелич (78)

Левски: Георги Петков, Мартин Станков, Станимир Стоилов, Бисер Иванов (65 – Димитър Телкийски), Георги Марков, Станислав Генчев, Константин Головской, Илиан Стоянов (46 – Рожерио Гаучо, 84 – Тодор Колев), Георги Иванов, Миодраг Пантелич, Елин Топузаков; Треньор: Люпко Петрович

Галатасарай: Фарид Мондрагон, Бюлент Коркмаз, Емре Ашък, Суат Кая, Ариф Ердем (70 – Беркант Гектан), Хасан Шаш, Бюлент Акън, Юмит Давала, Капоне, Серкан Акут (80 – Ведат Инджейфе), Ергюн Пенбе; Треньор: Мирча Луческу

София, „Георги Аспарухов“ – 29 000 зрители; Съдия: Клод Коломбо (Франция)
Жълти картони: Георги Петков, Георги Марков, Станислав Генчев, Елин Топузаков (Левски); Серкан Акут, Беркант Гектан, Фарид Мондрагон (Галатасарай)