Аспарух Никодимов или Паро, както е известен на всички, навършва 80 години днес. Започнал като халф кариерата си в столичния „Септември“, където игра от 1960 до 1963 г., той облече червената фланелка на ЦСКА през 1964 г. От този момент стана несменяем титуляр в армейския тим, чиито цветове защитаваше до 1975 г., като записа 296 мача и отбеляза 58 гола.

През този период той стана шест пъти шампион през 1966, 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г., както и пет пъти носител на Купата на Съветската армия през 1965, 1969, 1972, 1973 и 1974 г. В европейските клубни турнири дебютира едва 20-годишен срещу „Борусия“ (Дортмунд) в София при победата на армейците с 4:2. Още следващата година бележи първия си гол в Европа срещу малтийския „Слиема Уондърърс“ в началния етап на

един незабравим сезон, завършил с
историческите три полуфинални двубоя

за Купата на европейските шампиони с феноменалния „Интер“ на Хеленио Херера. „Пазя чудесни спомени от тези мачове – споделя Паро. – Тогава никой не ни слагаше в сметките, но стигнахме до трети мач и бяхме близо до истински подвиг.“ В третия двубой на „неутралния“ терен в Болоня именно Никодимов бе този, който малко преди края с два-три далечни удара затрудни Сарти и бе близо до ново равенство в резултата.

Паро бе едно от главните действащи лица и в триумфа на ЦСКА над легендарния „Аякс“ през 1973 г., както и в четвъртфиналните двубои с мюнхенския „Байерн“ през 1974 г., като във втория мач негов удар срещна страничния стълб на вратата на Майер. В шампионския турнир на Европа той игра в 27 мача, като отбеляза и два гола. Последните три сезона Никодимов изкара в „Сливен“ от 1975 до 1978 г., като общо в „А“ група записа 317 мача и 61 гола.

На 6 ноември 1966 г. той дебютира в националния отбор при победата над Югославия с 6:1 в София. Участва на световните първенства в Мексико през 1970 г. и във ФРГ през 1974 г. На „Мондиал-70“ отбеляза гол във вратата на Сеп Майер, с който България поведе на ФРГ, но после се стигна до тежката загуба с 2:5. За последен път облече националната фланелка на 19 юни 1974 г. при равенството срещу Уругвай 1:1 в Хановер по време на „Мондиал-74“ и има в актива си 25 мача и 7 гола в представителния ни тим. Освен това

той бе един от славната олимпийска експедиция

в Мексико през 1968 г., когато спечелихме второто място и сребърните медали. За този успех той е носител на „Орден на труда“ – златен през 1968 г.

Последния си мач в турнирите Никодимов изигра през есента на 1974 г. срещу „Динамо“ в Киев, а само пет години по-късно вече дебютира като треньор на ЦСКА в Европа срещу... същия „Динамо“ (Киев). Когато през 1979 година, още ненавършил 34 години, той пое треньорското кормило на ЦСКА, мнозина бяха скептично настроени. Вечните Тома неверници не му предричаха успешна треньорска кариера предвид неговата младост и липсата на опит. Но Паро твърде бързо разсея съмненията относно своята треньорска квалификация и още през първия сезон изкачи „червените“ на шампионския пиедестал, където те не бяха стъпвали четири години. Така той напълно опроверга критиците си, зашлевявайки им оглушителен шамар.

И още в дебюта си в турнира на шампионите Никодимов накара Европа да говори със суперлативи за отбора му, който детронира тогавашния двукратен първенец на континента „Нотингам“ след две победи с по 1:0 в София и Нотингам.

Особено ценна бе победата в Англия, окачествена като истински подвиг

и най-големият мач, игран от български отбор на чужд терен. По-нататък в турнира „червените“ прегазиха полския „Шомберки“, за да отстъпят на четвъртфинала срещу „Ливърпул“.

И през следващия сезон под вещото ръководство на Никодимов ЦСКА продължи похода си в Европа, преодолявайки испанския „Реал Сосиедад“ и северноирландския „Гленторан“. И пак четвъртфинал, и пак „Ливърпул“! Само че сега армейците от София не бяха наковалнята, а чукът, който се стовари със страшна сила върху „червените“ от „Ливърпул“ – 0:1 като гост и 2:0 (с два гола на Стойчо Младенов) в София. Европа отново говореше с възхищение за тима на Никодимов, който свали от трона още един европейски шампион! „Елиминирането на „Ливърпул“ беше неповторимо събитие – споделя Паро. – Но аз никога няма да забравя думите на мениджъра на англичаните Боб Пейсли, който каза, че с този мач животът не свършва. И след две години „Ливърпул“ стана отново шампион на Европа.“ А на полуфинала за ЦСКА следваше

онова 3:0 срещу „Байерн“ в 18-ата минута,

белязало победата с 4:3.

И както често се случва, въпреки триумфите и трите поредни титли (четвъртата също бе напът), през зимната пауза на сезон 1982-1983 г. Никодимов бе сменен. После той още на два пъти бе треньор на ЦСКА, но времето вече бе различно. Все пак той отново стана шампион с „червените“ през 1992 г. Освен с армейците, през годините бе треньор и на „Дунав“, „Чавдар“ (София), „Металург“, „Велбъжд“ и „Берое“, на тунизийските „Стад Тунизиен“ и „Етоал“, както и на гръцкия „Патрайкос“ и кипърския „Омония“. Беше и спортно-технически директор на ЦСКА.

Аспарух Никодимов вече влезе в историята като детронатор на европейски клубни шампиони – „Аякс“ през 1973 г. като играч, както и „Нотингам“ през 1980 г. и „Ливърпул“ през 1982 г. като треньор. Освен това беше полуфиналист и като футболист през 1967 г., и като треньор през 1982 г. – едно завидно постижение
Румен ПАЙТАШЕВ