На 7 май 1986 г. светът стана свидетел на един от най-невероятните финали за Купата на европейските шампиони между Барселона и Стяуа. Както обикновено, отдавна се знаеше, че финалът ще се състои на стадион „Санчес Писхуан“ в Севиля. Това бе един чудесен шанс за Барселона, който щеше играе пред своя публика срещу

европейските анонимници от Букурещ, които бяха сензацията на турнира,

но на които специалистите не гледаха сериозно като евентуални претенденти за европейската купа. Никой не се вглеждаше в историята, че и през 1961 г. Барса бе безусловният фаворит срещу Бенфика, но накрая ликуваха португалците. Над 70 хиляди зрители (от които 40 000 от Барселона) изпълниха стадиона с настроение и в очакване на убедителна победа на Барса.

Румънците пристигнаха като обявени аутсайдери, но това още повече ги мобилизира да опровергаят всички и да поднесат сензация. Треньорът Емерих Йеней разполагаше с опитни футболисти като 27-годишният вратар Хелмут Дукадам (неговото име ще бъде запомнено завинаги!), защитниците Йован, Бумбеску, Барбулеску и Белодедич, халфовете Балинт и Бьольони, както и нападателите Пицурка и Лъкътуш. Преди мача той каза многозначително: „Барса може всичко да загуби, а ние можем всичко да спечелим.”

Противно на очакванията, мачът не се разви под диктовката на испанците. Видимо те имаха инициативата, но превъзходството им далеч не бе така подавляващо, както почти всички прогнозираха. Водени от вещата ръка на либерото Миодраг Белодедич,

румънците се защитаваха дисциплинирано и организирано,

затваряха херметически пространствата и трудно допускаха нападателите на съперника в опасна близост пред Дукадам. А и той със сигурните си намеси осуетяваше намеренията на противниците. Още в началото френският съдия Мишел Вотро охлади страстите с няколко жълти картона и по-нататък нямаше особени проблеми. Така на приливи и отливи се изнизваха минутите, но гол не падаше в румънската врата. Двайсетина минути преди края в игра се появи и Ангел Йорданеску, който три години по-късно като треньор отново щеше да изведе Стяуа до шампионския финал. Пет минути преди края на редовното време треньорът на Барса Тери Венейбълс направи неочаквана смяна, като замени Шустер с Моратала. Германецът видимо бе ядосан от смяната и дори се твърди, че е напуснал стадиона преди да завърши мачът. Стигна се и до продължения, в които нулевото равенство се запази.

Дойде и лотарията на дузпите, където драмата достигна връхната си точка. И стана нещо рядко срещано –

и двата отбора пропуснаха първите си две дузпи,

като и в двата случая румънският вратар Дукадам като истински Фигаро се появяваше точно на пътя на топката и спаси ударите на Алесанко и Педраса. Чак при третия удар Лъкътуш намери целта, а дузпата на полуфиналния герой с Гьотеборг Пичи Алонсо също бе спасена от вратаря. После Балинт направи резултата 2:0 и ако Маркос пропуснеше, петите дузпи щяха да бъдат излишни. Удар – и Дукадам за четвърти пореден път спаси вратата си! Това бе краят! Стяуа вече бе новият носител на Купата на европейските шампиони! Маркос, чийто баща Маркитос бе спечелил европейската купа с Реал (Мадрид), пропусна шанса си да го дублира. Докато пък капитанът на Барса Алесанко, който в същия ден стана баща, сподели, че това е бил най-щастливият и най-тъжният ден в живота му. А вратарят Хелмут Дукадам се превърна в национален герой и влезе в книгата на рекордите на Гинес с четирите спасени дузпи във финалния мач! По-късно той сподели: „Смятах, че ще мога да спася една или две дузпи, а всъщност спасих четири. Най-трудно ми беше при първата дузпа на Алесанко. За късмет, в секундата, когато стреляше, разбрах, че ще насочи топката вдясно от мен. После интуитивно усетих, че Педраса ще бие в същия ъгъл и спокойно хванах топката. Логиката ми следваше, че и Алонсо няма да изневери на инерцията да шутира на същото място. А когато се стигна до удара на Маркос, вече бях убеден, че той ще опита шанса си в другия ъгъл.”

Следващите три години не са от най-щастливите за Дукадам, като зад „желязната завеса” достигна само информация, че е контузен, а всъщност проблемите му бяха от съвсем друг, политически характер. Дукадам си е купил последен модел „Мерцедес“, като око на колата е хвърлил и синът на диктатора Николае Чаушеску – Валентин, който иска да я купи на символична цена, но вратарят отказва. Няколко дни по-късно на връщане от тренировка Дукадам е бил посрещнат от няколко души, които са го отвели в неизвестна посока. Какво се е случило после, може само да се предполага, тъй като

травмите му са по ръцете и той получава тромбоза в дясното рамо.

Чак три години по-късно той се връща на вратата на Вагонул (Арад), но с футболната му кариера е свършено.

Така футболното джудже Стяуа срази Барса, припомняйки, че нито един мач не може да бъде спечелен предварително. Румънският Стяуа стана първият отбор от социалистическа страна, който печели шампионския трофей на Европа. Френският вестник „Екип“ окачестви победата на румънците като „Ориент Експрес”. А Барса за втори път след 1961 г. претърпя крушение във финалния мач. Това второ фиаско щеше да послужи като поука за следващите години...

х х х

Финал на 7 май 1986 г. в Севиля: Стяуа (Румъния) – Барселона (Испания) 2:0 след дузпи, 0:0 (0:0) в редовното време и след продължения

СТЯУА: Дукадам, Йован, Барбулеску, Бумбеску, Балан (72 – Йорданеску), Белодедич, Лъкътуш, Маджару, Пицурка (113 – Раду), Балинт, Бьольони. Треньор – Емерих Йеней.

БАРСЕЛОНА: Урутикоечея, Херардо, Мигели, Х. Алберто, В. Муньос, Алесанко, Караско, Шустер (85 – Моратала), Педраса, Арчибалд (111 – П. Алонсо), М. Алонсо. Треньор – Тери Венейбълс (Англия).

При дузпите: 0:0 Маджару пропуска, 0:0 Алесанко пропуска (Дукадам спасява), 0:0 Бьольони пропуска, 0:0 Педраса пропуска (Дукадам спасява), 1:0 Лъкътуш, 1:0 П. Алонсо пропуска (Дукадам спасява), 2:0 Балинт, 2:0 М. Алонсо пропуска (Дукадам спасява).

Съдия – Мишел Вотро (Франция), ст. Санчес Писхуан – 70 000 зрители.

РУМЕН ПАЙТАШЕВ