Днешната европейска квалификация между Италия и Англия в Неапол се чака с огромен интерес. Не само поради факта, че двата отбора играха на финала на „Евро-2020“ на „Уембли“ в Лондон. Те имат твърде стари сметки за уреждане.

Италия и Англия са се впускали не в една и две интересни битки, но понеже става въпрос за квалификации, днес хвърляме мост назад във времето, за да си припомним двата случая, когато те бяха в една квалификационна група за световните финали в Аржентина през 1978 г. и във Франция 20 години по-късно.

На 17 ноември 1976 г. е първият сблъсък на стадион „Олимпико“ в Рим. Мачът започва в необичаен час – 14.30 часа местно време, въпреки че е работен ден. В онези години италианската икономика бе в криза и доста от мачовете се играеха на дневна светлина, за да се пести електрическа енергия.
Италия – Англия 2:0
Италия: Дзоф, Кукуреду, Тардели, Бенети, Джентиле, Факети, Каузио, Капело, Грациани, Антоньони, Бетега. Треньори са Фулвио Бернардини и Енцо Беардзот.
Англия: Клемънс, Клемънт (81 – Бийти), Милс, Грийнхоф, Макфарлънд, Хюз, Кигън, Чанън, Боулс, Чери, Брукинг. Треньор е Дон Реви.

След равностойни трийсетина минути „адзурите“ упражняват силен натиск. В 37-ата минута е отсъден свободен удар в тяхна полза. Зад топката са няколко играчи. Каузио пуска къс пас, а Антоньони с мощен удар поразява вратата на Клемънс. Помага му и рикошета в тялото на Кигън, който прави безпомощен английския вратар. Гостите се опитват след почивката да пренесат играта в полето на съперника, но домакините се защитават успешно. Развръзката идва в 78-ата минута. След отлична комбинация Бенети пробива по фланга и центрира, а

Бетега с ефектен плонж с глава забива неспасяемо топката

в английската мрежа. Над 70 хиляди зрители ликуват, защото това е важна крачка към крайната победа. „Италия хвърли веригите“ – тръби вестник „Гардиън“. А настроението в Англия най-добре илюстрира заглавието: „Реви трябва да си ходи.“

Точно година по-късно, на 16 ноември 1977 г. е ответният дуел между двата отбора на „Уембли“ в Лондон. Преди този мач италианците имат отлична голова разлика и трябва да загубят поне с 4 гола, за да може Англия да се надява на чудо, тъй като само победителят се класира за финалите. Освен това „адзурите“ имат и още един мач като домакини на Люксембург. Въпреки това импозантният стадион се изпълва до краен предел.

Англия – Италия 2:0
Англия: Клемънс, Чери, Нийл, Уотсън, Хюз, Барнс, Брукинг, Копъл, Уилкинс, Кигън (85 – Френсис), Лачфорд (75 – Пиърсън).
Италия: Дзоф, Факети (85 – Кукуреду), Джентиле, Антоньони, Бенети, Тардели, Дзакарели, Бетега, Каузио, Грациани (46 – Кл. Сала), Моцини. И докато при „адзурите“ Беардзот вече е поел властта самостоятелно, на Острова Реви е сменен от Рон Грийнууд.

В деня на мача вестник „Гадзета дело спорт“ излиза на първата си страница със заглавие:

„Сто самолета летят към Уембли“.

И схема как 100 чартърни полета с тифози се отправят към английската столица. Домакините започват подчертано нападателно и още в 11-ата минута повеждат. Брукинг центрира и Кигън майсторски с глава променя посоката на топката към мрежата. Английския Мики Маус прави голям мач, но брутално е малтретиран от персоналния си пазач Тардели. Все пак десет минути преди края негов пас в коридор извежда Брукинг в изгодна позиция и той не греши – 2:0 за Англия. Както се оказва – пирова победа. А Италия после побеждава Люксембург с 3:0 и с четири гола повече триумфално се класира за „Мондиал-78“, където стига до четвъртото място. Англия си остава в родината и не пътува за Аржентина.

Кървавият Инс е герой на  „Олимпико“

Точно 20 години по-късно Италия и Англия отново са в една квалификационна група за световните финали във Франция. Сменило се е цяло едно поколение и героите от двете страни са други.
Първият мач е на 12 февруари 1997 г. на „Уембли“ в Лондон.  
Англия – Италия 0:1
Англия: Уолкър, Г. Невил, Пиърс, Инс, Кямпбъл, Льо Со, Бекъм, Бати (88 – Райт), Шиърър, Льо Тисие (60 – Л. Фърдинанд), Макманамън (76 – Мърсън). Треньор е Глен Ходъл.
Италия: Перуци, Ферара, П. Малдини, Д. Баджо, Канаваро, Костакурта, Ди Ливио, Ди Матео, Казираги (75 – Раванели), Албертини, Дзола (90 – Фузер). Треньор е Чезаре Малдини.

Мачът е решен още в 19-ата минута, когато Джанфранко Дзола пронизва английската мрежа. Натискът на домакините се увеличава с всяка измината минута, но отбраната на „адзурите“ е на висота и не дава сериозни поводи за опасност пред вратата на Перуци.

Реваншът е на 11 октомври 1997 г. на „Олимпико“ в Рим. Ситуацията в групата е такава, че на Италия е необходима само победа, за да се класира директно за „Мондиал-98“. При всеки друг резултат „адзурите“ ще играят на бараж. Докато англичаните се класират и при равенство, за да избегнат допълнителните мачове.
Италия – Англия 0:0
Италия: Перуци, Неста, П. Малдини (31 – Бенариво), Албертини, Канаваро, Костакурта, Ди Ливио, Д. Баджо, Виери, Дзола (63 – Дел Пиеро), Ф. Индзаги (46 – Е. Киеза). Треньор е Чезаре Малдини.
Англия: Сиймън, Кямпбел, Льо Со, Инс, Адамс, Саутгейт, Бекъм, Гаскойн (88 – Бът), Райт, Шерингам, Бати. Треньор е Глен Ходъл.

Времената са се променили и насилието по стадионите взима връх. Италианската полиция е на крак, за да озапти развилнелите се английски запалянковци.

На трибуните избухват истински сражения

между карабинерите и хулиганите от Острова. А на терена кипи не по-малко ожесточена битка за всяка педя земя. Сега домакините са атакуващата страна, но англичаните изненадват с отлично построена отбрана. Минутите се изнизват, но гол не пада. „Адзурите“ прибягват до нечисти прийоми, в резултат на които главата на Пол Инс е разцепена от удар. Той е превързан и окървавен доиграва мача. След края на двубоя, завършил при нулево равенство, той е обявен от английската преса за герой, който символизира мощта на „трите лъва“.

Така Англия се реваншира за фиаското 20 години по-рано, докато Италия остана на бараж срещу Русия. След 1:1 в Москва и 1:0 в Неапол „адзурите“ все пак също се класираха за световните финали.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram
Присъединете се в канала ТУК