Световният футбол на 5 май загуби един от най-харизматичните и влиятелни треньори в своята история. Сесар Луис Меноти почина на 85-годишна възраст, след като в продължение на месец беше в болница с диагноза за тежка анемия и претърпя операция заради тромбофлебит.

Роденият на 5 ноември 1938 г. в Росарио Сесар Луис Меноти е бивш нападател. Той започва със спорта в Унион Американа де Фишертон, където играе играе футбол и баскетбол. Хвали се, че е получавал доста добри пари за времето си, играейки за първия си футболен отбор – по 1000 песо месечно.

Тогава големите градски съперници Росарио Сентрал и Нюелс Олд Бойс правят опит да го привлекат в редиците си. „Дойдоха у нас, а баща ми ги изгони. Той твърдеше, че футболът трябва да се играе с приятели и училището е по-важно. Беше стриктен в това правило и постоянно ми проверяваше оценките“, признава в късните си години Меноти в интервю за „Ел Графико“.

Въпреки позицията на баща си, Сесар Луис преминава тестове във Велес Сарсфилд и Уракан, но до трансфер не се стига поради икономически причини. Накрая решава да се пробва в Росарио Сентрал след препоръка на свой учител, който е фен на отбора.

„Викнаха ме една сряда да играя за втория отбор срещу юношите. Вкарах два гола, единият няма да забравя никога – пратиха топката към мен, аз финтирах, че ще я отиграя, но я оставих да мине покрай мен, а след това се обърнах и я заковах в мрежата от воле. На следващия ден във вестника се появи съобщение: „Росарио Сентрал тества нападател от Кордоба, чиято фамилия е Фернандес. По това време отборите от града криеха информацията за футболистите на проби, тъй като Росарио Сентрал и Нюелс си крадяха тези, които не са подписали договор“, разказва Меноти, който след разговор с президента на клуба Федерико Флин се присъединява към Сентрал.

WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)

След няколко мача за втория отбор, нападателят дебютира за Росарио Сентрал през 1960 г. при победата с 3:1 над Бока Хуниорс, като бележи третия гол за тима си. През сезон 1964 г. се мести в Расинг Авелянеда, а година по-късно вече е в Бока Хуниорс, с който става шампион. В периода 1967-68 играе в САЩ за Ню Йорк Дженералс и след това преминава в бразилския Сантос, където е съотборник с Пеле и печели шампионата на щата Паулиста. След това винаги е поставял Пеле пред Марадона в личната си класация на най-добрите футболисти в историята. През 1970 г. прекратява кариерата си като футболист на Жувентус от Сао Пауло. Сесар Луис Меноти има и 11 мача и два гола за националния отбор на Аржентина, а най-доброто му постижение е третото място от Копа Америка през 1963 г.

Треньорската кариера на Ел Флако (Кльощавия) , както е известен в родината си, започва в Нюелс Олд Бойс през 1970 г., но само година по-късно поема столичния Уракан, който извежда до титлата през 1973 г. Това е последният шампионски трофей в историята на клуба до момента и първи след 1928 г. През 1974 г. е назначен за селекционер на националния отбор на Аржентина, заменяйки Владислао Кап след неуспешното представяне на „гаучосите“ на световното първенство във ФРГ.

Меноти е известен в родината си като любител на бокса, литературата и комунизма. Дори е член на Аржентинската комунистическа партия. Това не му пречи да запази поста си начело на представителния тим на страната и след преврата на хунтата през 1976 г., дал властта в ръцете на диктатора Хорхе Видела. Ел Флако превръща националния отбор в приоритет на местни футбол и прави редица нововъведения, които се отплащат със спечелването на световната титла през 1978 г., когато Аржентина е домакин на мондиала.

Изборът му на състава за световното първенство за години напред разваля отношенията му с изгряващата звезда Диего Марадона, тъй като Златното момче остава извън селекцията за шампионата. През 1979 г. Марадона е в младежкия национален отбор, който Меноти извежда до титлата от световното първенство до 20 години в Япония след победа с 3:1 над Съветския съюз на финала.

След спечелването на световната титла през 1978 г. Сесар Луис Меноти често е критикуван от световната общественост, че подкрепя режима на генерал Видела, обвиняван в потъпкване на човешките права. Повод за това е ръкостискане между двамата по време на награждаването. Отговорът на Ел Флако е категоричен: „По-добре да се бориш с един режим отвътре, отколкото отстрани“.  Думи, ясно подсказващи, че Меноти никак не е симпатизирал на диктатора Видела. Факт е, че триумфът на Мондиал`78 връща гордостта на неговите сънародници, които живеят в трудни условия по това време. И именно Сезар Луис, а не генерала, става любимец на нацията.  

Меноти напуска селекционерския пост на Аржентина след отпадането от груповата фаза на Мондиал`82 в Испания. През 1983 г. поема испанския гранд Барселона, където се събира заедно с Марадона. С каталунците печели Кралската купа и Суперкупата на Испания. През 1984 г. напуска и е заменен от англичанина Тери Венебълс. След това работи начело на Бока Хуниорс, Атлетико (Мадрид), Ривър Плейт, Индепендиенте, уругвайския Пенярол, италианския Сампдория, националния тим на Мексико и клубни отбори от страната.

Меноти има собствен стил и философия като треньор. В родината му дори има специален термин – Менотизъм. Залага на множество подавания на топката още от защитата до изнасянето ѝ в предни позиции. Атаките се изграждат търпеливо и с търсене на правилния момент за нанасяне на удар. Той има специфични изисквания към играчите на всеки един пост и държи на стриктното им изпълнение. Макар и новаторски за Аржентина, стилът му е добре познат в останалата част от света. Самият Ел Флако обаче никак не харесва термина менотизъм.

„Няма такова нещо като менотизъм. Това е безмислица. Има марксизъм, капитализъм, перонизъм! Менотизмът е някаква метафора, която няма място във футбола“, твърди аржентинецът.

Незабравим за феновете остава външният вид на Сесар Луис Меноти – дългата коса и неизменната цигара в устата. Започва да носи по-дълга прическа в началото на 70-те години.

„Един ден казах, че няма да се подстригвам, докато отборът ми не загуби. След това записахме серия от 10 мача без поражение и така порасна. Накрая спрях да ходя на фризьор. Сам взимам ножиците и подрязвам краищата, когато се налага“, обяснява Ел Флако.

Пропушва доста млад и не се отказва от вредния навик дълги години, въпреки че вижда как баща му умира доста млад от рак. Приключва с цигарите едва през 2011 г., когато се подлага на операция на белите дробове, които са увредени от тютюна. Сам разказва любопитна история за цигарите, свързана с един от любимите му автори Хорхе Луис Борхес.

„Веднъж ми се случи да говоря с Борхес и го попитах дали го притеснявам с моите цигари, а той отговори: „Това, което те трови, не са цигарите, а глупавите разговори“. Затова го разпитах за всичко, което ме интересуваше. Не го питах за футбола, защото той ми е ясен“, признава Ел Флако в едно от последните си интервюта.

Точно преди 10 години Меноти прави и доста интересно изявление за смъртта: „Не се страхувам да умра. Това е единственото нещо, за което съм сигурен, че ще се случи. Не знам да има някой, който да не е умрял в един момент“. Десетилетие по-късно Ел Флако също приключи земния си път.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ