ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 3 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

По време на олимпийските игри в австралийския град Мелбърн през 1956 година се провежда легендарният мач по водна топка между СССР и Унгария, останал в историята като "Кръв в басейна". Унгарците печелят с 4:0 полуфинала, но битката във водата е свирепа. Екшънът се разиграва на днешната дата - 6 декември, което е повод БЛИЦ Хит да ви разкаже за него. 

Тимът на Унгария иска да отмъсти на Съветския съюз за начина, по който е потушена Унгарската революция месец по-рано.

Интересът към двубоя е огромен. Над 2000 зрители отиват на трибуните край басейна, въпреки че цените на билетите достигат до огромните за тези времена 40 долара.

Груба игра, обиди, нарушения и свирепи сблъсъци съпътстват мача, а изцяло спортните прийоми са оставени на заден план.

WINBET – забавление онлайн с над 1400 слот игри! (18+) 

Кулминацията идва малко преди края, когато руснакът Валентин Прокопов с удар отваря аркада над окото на Ервин Задор, а кръвта му оцветява водата в басейна.

Публиката, съставена предимно от унгарски емигранти, скача на крака и започва да оправя закани към отбора на СССР. Започва огромно меле край басейна. Намесва се полиция, за да успокои зрителите. Съдиите прекратяват срещата при 4:0 за унгарците, които са обявени за крайни победители. 

Случилото се на мача е разпространено за отрицателно време в целия свят и става водеща новина във всяка една точка на земното кълбо, с изключение на страните от соца. 

Впоследствие Унгария побеждава Югославия с 2:1 на финала и печели четвъртата си олимпийска титла. Заради контузията си Задор не играе във финалния мач, а след олимпийските игри емигрира заедно с няколко свои сънародници. Самият Ервин, който тогава е на 22 години, бяга в Щатите и се установява в Калифорния, където дълги години има школа по плуване и водна топка. Той се завръща в родината си за първи път и за кратко чак през 1999 година. 

Тук е задължително да припомним какво се случва в социалистическа Унгария малко преди олимпиадата в Мелбърн, която стартира на 22 ноември.

На 23 октомври 1956 г. демонстрация на студенти от Будапещенския университет по технологии и икономика ескалира във въстание срещу комунистическото правителство, водено от Андраш Хегедюш.  То е свалено чрез преврат и на власт идва Имре Наги (всъщност, правилното произношение е Имре Над).

Реакцията на Москва е мълниеносна. На 1 ноември съветските танкове навлизат в Унгария и от 4 до 10 ноември въстанието е потушено с въздушни удари, артилерийски бомбардировки и танковата пехота. Червената армия е ръководена от генерал Иван Конев - герой от Втората световна война от Източния фронт, участвал в превземането на Берлин. 

Над 2500 унгарски и 700 съветски войници са убити в конфликта, загиват около 3000 цивилни, а 200 000 унгарци бягат на Запад.

СССР връща на власт свой човек в лицето Янош Кадар, който е лидер на Унгарската работническа социалистическа партия. Той дърпа конците в Унгария от най-високия политически връх чак до 1988 година.  

Срещу самия Имре Наги и останалите революционери започва съдебен процес.  Наги е обесен на 16 юни 1958 година. В същия период са екзекутирани Паул Малетер, Миклош Гимеш, Йозеф Дудаш.  По ирония на съдбата Имре Наги е реабилитиран посмъртно през юли 1989 година в деня, в който Янош Кадар умира от естествена смърт. 

По време на бурните събития в края на октомври 1956 година унгарският отбор по водна топка е на планински тренировъчен лагер край Будапеща.

Оттам ватерполистите буквално виждат и чуват какво се случва в големия град – стрелбата, издигащия се дим, писъците, пожарите.

Спортистите, които се подготвят да защитят олимпийската си титла в Мелбърн, са преместени в Чехословакия , за да са далеч от кървавите събития. После от Прага потеглят с две прикачвания на самолет за далечна Австралия. След пристигането си там  разбират, че въстанието е потушено с цената на много кръв и жертви. Ватерполистите и останалите състезателите от другите спортове трескаво започват да звънят и търсят връзка със семействата и приятелите си.

 „Чувствахме, че играем не само за себе си, но и за цялата си страна. Затова искахме пак олимпийската титла и я спечелихме. Това е най-сладката ни победа“, казва Задор след мача, в който отбелязва два от головете за ватерполистите на Унгария.

Кадърът на окървавеното му лице при излизането от басейна бързо обикаля световните медии и се превръща в символ на бунта срещу Москва. 

Ервин Задор умира на 77-годишна възраст през 2012 година в Калифорния. 

Според руски източници човекът, който го удря - Валентин Иванович Прокопов, е жив и в момента е на 94 години. В английската версия на Уикипедия обаче пише, че руснакът е починал през 2016 година.  

За финал публикуваме изказване на Михали Майер, един от участниците в скандалния мач по водна топка: "Ние показахме на света, че в условия, в които седем мъже се бият срещу седем мъже, където правилата са еднакви за всички, където няма диктатура, няма доноснически мрежи и няма желязна завеса, сме способни да победим. Без танкове – с топка". БЛИЦ СПОРТ

Състезателите на унгарския отбор по водна топка на Олимпиадата през 1956 г.: Антал Болвари, Ото Борош, Дешо Дирмати, Ищван Хевеси, Ласло Дженей, Тивадар Канижа, Дьорд Карпати, Калман Марковиц, Михали Майер, Ищван Шивош и Ервин Задор.