На днешната дата точно преди 40 години ЦСКА и Левски излизат на финала за Купата на България.  По време на мача из трибуните плъзва новината за аварията в Чернобил.   „Червените“ са водени от Димитър Пенев, а начело на „сините“ е Кирил Ивков.

За всичко това БЛИЦ ви предлага откъс от книгата „Славната армейска чета“.

В една от главите четем следното:

„На 27 април 1986 година Левски и ЦСКА играят финал за Купата на България. Няколко дни преди това между шефовете на двата клуба е постигната договорка. Тя гласи националните състезатели, подготвящи се за световното първенство в Мексико, стартиращо след малко повече от месец, да не вземат участие в мача. Националите на Левски са: Борислав Михайлов и Наско Сираков, чиито наказания след финала за Купата на България предната година, са опростени, както и Божидар Искренов, Петър Петров и Георги Йорданов. Тези на ЦСКА са: Георги Димитров-Джеки, Стойчо Младенов и Радослав Здравков.

Всичко уж е точно, но
не на 100 процента…

Часове преди началото на срещата „сините“ пристигат на Националния стадион „Васил Левски“ с клубния си автобус. От него последен, облечен по анцуг, слиза Георги Йорданов. Техничният халф е основна фигура в състава на левскарите. Изненадата е огромна. Никой не очаква Ламята да е в състава. На всичко отгоре той излиза титуляр… Левски не спазва уговорката, но ЦСКА няма как да реагира – Джеки, Стойчо и Ради са по същото време на лагер с представителния тим на България. Заедно с Борислав Михайлов, Наско Сираков, Петър Петров, Гиби Искренов и останалите от другите клубни отбори те се стягат за контрола със състава на Корейската народнодемократична република, която се играе на 30 април на същия стадион, на който е финалът за Купата.
 

Час преди началото на битката, когато вижда стартовата единайсеторка на „сините“, Пената учтиво иска обяснение защо Георги Йорданов е в играта. Учтивият отговор звучи горе-долу така: „Ама той е резерва в националния, докато вашите са все титуляри в състава на селекционера Иван Вуцов“.

Финалът се играе само ден след избухването на атомната електроцентрала в Чернобил. Тогава все още в България няма официално съобщение за случилото се. Властите и пресата мълчат до 2 май вечерта.
Мълвата обаче плъзва за първи път на публично място из националния стадион „Васил Левски“. Двайсетина зрители от всичките 28 хиляди на стадиона са чули за огромната авария в съветската (украинската) АЕЦ „Владимир Илич Ленин“, гръмнала в първите часове на 26 април, по „вражеските“ радиостанции „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и българската секция на Би Би Си. Западните медии разпространяват смразяващата новина още във вечерните си емисии на 26 април, както и сутринта на 27 април.

Преди започването на мача въпросните запалянковци шушукат и разказват какво са научили, а другите около тях не вярват на ушите си… Свидетели и до днес разказват, че в сектор "А" на националния стадион основната тема не е била какво става долу на терена, а мрачните и ужасяващи новини от пъкъла в Чернобил, намиращ се на около 1500 км от българската столица. Повечето зрители не вярват и обвиняват пусналите мухата, че това е слух и не бива да слушат "лъжите" и "измамите" на "капиталистическите манипулатори“ като радио „Свободна Европа“, което не спира да бълва с актуална информация денонощия наред.  Стига се и до разправия по трибуните, която едва не завършва с бой.

В  състава на „сините“ за финала освен споменатите по-горе липсват и други футболисти -  Емил Спасов и Емил Велев, а при „червените“ го няма Христо Стоичков. И тримата все още са наказани заради участието си в екшъна на 19 юни 1985 година.  Всъщност Ицо ще се появи в игра за първи път след санкцията само три дни по-късно - на 30 април в Сливен в мач за Купата на Съветската армия... В редиците на ЦСКА отсъства и Лъчо Танев, който се възстановява от счупена ръка.

Съдия на финала за Купата на България е Богдан Дочев, който само два месеца по-късно (22 юни 1986 г.), ще е страничен рефер на четвъртфинала от световното първенство между Аржентина и Англия (2:1). Футболното сражение  се помни с двата гола на Диего Марадона. Първият известен като Божията ръка, а вторият е обявен за гол №1 на ХХ век.

Още в 3-ата минута на финала на 27 април е отсъдена дузпа за Левски.

Георги Велинов спасява удара
на Михаил Вълчев, но при
добавката нападателят е точен

Пак Мишо е в прегръдките на съотборниците си в 22-ата минута. Чак през второто полувреме ЦСКА връща един гол чрез Георги Славков от дузпа. Повече попадения не падат и „сините“ ликуват с Купата на България.
През първата част Левски диктува играта – владее повече топката, удря греда, а Георги Велинов прави две великолепни спасявания.

След почивката, когато връща единия гол, ЦСКА тръгва смело напред. Минута след отбелязаната от Славков дузпа, Пената пуска в игра Емил Костадинов, който записва дебют във вечното дерби. Точно Емо финтира бранителите в синьо в 70-ата минута, но отличният му пас не е оползотворен от Йордан Димитров. А малко преди края диагонален удар на Любо Пенев е спасен.
А как се справя реферът Богдан Дочев – най-добрият тогава у нас. Горе-долу добре… През второто полувреме двата тима имат претенции за удари от бялата точка, които той не отсъжда. БЛИЦ СПОРТ