ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 3 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

Историята на футбола помни много мачове, които са се оказали ключови за неговото развитие. Именно за една подобна среща ще разкажем днес в рубриката „Хит Блиц“.

Точно преди 70 години – на 25 ноември 1953 г., се играе контрола между Англия и Унгария. 105 000 зрители се събират на „Уембли“, за да гледат двубоя, който в британските медии е представен като „Мач на века“, все пак бащите на футбола срещат най-силния отбор в света към момента.

Преди мача настроението на Острова е доста високомерно. „Трите лъва“ в цялата си история имат само една домакинска загуба. Тя е регистрирана през 1949 г. от Ейре на „Гудисън Парк“ в Ливърпул. Това създава фалшиво усещане за превъзходство, а английските футболисти са считани за технически и физически по-добри от своите чуждестранни съперници. Освен това са пренебрегвани всякакви тактически новости, които се използват във футбола извън пределите на Великобритания.

 WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)

На Острова залагат на остарялата тактическа постройка WM, създадена през 20-те години на ХХ век. Англичаните са под ръководството на първия в историята си селекционер на националния отбор Уолтър Уинтърботъм, който е назначен през 1946 г., но няма никакъв треньорски опит. Основните му задължение са свързани с провеждането на заниманията на националния отбор. Той не избира играчите. Тази задача е поверена на селекционен комитет. Първите сигнали, че в Англия сериозно изостават от съвременния футбол идват само месец преди двубоя срещу Унгария. На 21 октомври 1953 г., по случай 90-годишнината от основаването на Футболната асоциация, се играе приятелски мач между „трите лъва“ и сборен отбор на Европа. Англичаните са тотално надиграни, но вкарват дузпа в последната минута за крайното 4:4. Местните медии обявяват ремито за чист късмет, а 11-метровият наказателен определят като подарък от съдията.

Унгарският национален отбор, който по това време е №1 в света, няма загуба от месец май 1950 г. и през 1952 г. печели златните медали на олимпийските игри в Хелзинки. Тимът е творение на заместник-министъра на спорта Густав Шебеш, който е и селекционер на отбора. Задачата на Шебеш е да демонстрира спортното превъзходство на комунистическа Унгария. В лагера на маджарите цари обстановка като в клубен отбор. Причина за това е фактът, че повечето играчи са част от тима на унгарската армия Хонвед.

Всички играчи познават силните и слабите си страни много добре, а освен това тренират постоянно заедно. По време на мачове се използва тактическа формация 3-2-3-2, усъвършенствана именно от Шебеш. Йозеф Божик играе доста назад в халфовата линия, а Нандор Хидегкути има свободата на движение между полузащитата и нападението. Основните нападатели са Ференц Пушкаш и Шандор Кочиш, подпомагани от Золтан Цибор и Ласло Будай. Англичаните разполагат с доста от големите си звезди. В състава са Стенли Матюс, Стан Мортенсън, вратарят Гил Мерик, бъдещият национален селекционер Алф Рамзи и капитанът Били Райт – определян за един от най-добрите защитници в света.

Мачът започва с ранен гол за Унгария. В първата минута Хидегкути с мощен удар праща топката във вратата на Мерик. Още при това попадение става ясно, че остарялата тактическа постройка WM не може да се справи с подвижните унгарци. Все пак домакините изравняват в 13-ата минута. Стан Мортенсън освобождава пространство за Джаки Сюъл, който праща топката във вратата на Гюла Грошич. Следва истинско унижение за отбраната на „трите лъва“. Централният защитник Хари Джонсън се вижда в чудо какво да прави. На него му е поверено да пази персонално Хидегкути, но унгарецът не играе като типичен таран, а постоянно се дърпа назад към центъра. Ако преследва унгареца, бранителят на Блекпул оголва зоната си. Ако не го направи, Хидегкути получава пространство да борави свободно с топката.

Освен това унгарците често сменят позициите си на терена, което допълнително обърква английската защита. Така в 20-ата минута Нандор Хидегкути бележи втория си гол в мача. Четири минути по-късно Ференц Пушкаш побърква английския капитан Били Райт с финтове, за да направи резултата 3:1 в полза на Унгария. В 27-ата минута той отново е точен, разписвайки се след фаул на Йозеф Божик. Англия обаче не се отказва и напада опасно. Грошич спасява удар на лявото крило Джордж Роб, но в 38-ата минута не успява да предотврати гола, реализиран от Стан Мортенсън. Почивката идва при резултат 4:2 за Унгария, който добре отразява превъзходството на гостите.

Второто полувреме продължава в същия дух. Маджарите са по-добрият отбор - технически и тактически, докато англичаните постоянно губят владението на топката. Божик бележи за 5:2 в 50-ата минута, а три минути по-късно Хидегкути с удар от воле оформя хеттрика си. В 57-ата минута Роб е фаулиран от унгарския вратар в наказателното поле, а Алф Рамзи е точен при изпълнението на отсъдената дузпа. До края на мача играта е равностойна, но защитата на Унгария не позволява на английските национали да стигнат до голово положение. Крайният резултат е 6:3 за гостите. Унгарците имат общо 35 удара към английската врата, докато домакините имат само пет. Третият гол на Нандор Хидегкути, реализиран от воле, идва след комбинация от 10 поредни подавания.

Направените анализи след мача са убийствени за Англия. Посочени са наивните очаквания, породени от номерата на унгарските футболисти. Кочиш и Пушкаш, които на гърбовете си носят №8 и №10, погрешно са възприети като малка опасност за вратаря, тъй като номерата им отговарят на флангови нападатели. Освен това използваната формация WM предполага персонално покритие от защитниците на съперник, използващ съответен номер на фланелката. С постоянната смяна на позициите си Кочиш и Пушкаш объркват бранителите на „трите лъва“, а централният защитник постоянно Хари Джонсън постоянно освобождава зоната си, преследвайки играещия с №9 Хидегкути към централната зона.

Английските медии отчитат, че единственият футболист на „трите лъва“, който е изглеждал достойно срещу унгарците от гледна точка на техника и физика е бил Стенли Матюс. След загубата шестима играчи на английския тим повече никога не обличат националната фланелка – Бил Екърсли, Алф Рамзи, Джордж Роб, Хари Джонсън, Стан Мортенсън и Ърни Тейлър.

„Тотално подценихме съперника, не само тактически. Когато излизахме от тунела към терена погледнах надолу и видях с какво бяха обути унгарците. Обувките им бяха страни, леки, отрязани ниско – малко под глезена. Приличаха ми на чехли. Тогава се обърнах към Стан Мортенсън и му казах: „Няма да имаме никакви проблеми, тези дори нямат правилната екипировка“, разказва тогавашният английски национал Били Райт.

„Видяхме стил на игра, тактическа постройка, каквато не бяхме виждали никога преди това. Никой от играчите на съперника не ни говореше нищо. За нас Пушкаш беше напълно неизвестен. Очакванията бяха, че ще ги размажем с 3:0, 4:0 дори 5:0. Отборът на някаква малка европейска държава идва да играе на „Уембли“, където Англия никога не беше допускала загуба. Мислехме, че ние сме родителите на футбола, учителите на цял свят, а съперникът е ученик, който ще научи поредния си урок. Случи се обаче точно обратното. Пушкаш беше обявен за Галопиращия майор, защото беше военен. Именно този служител на унгарската армия ни разкъса. Целият унгарски отбор играеше технически брилянтно и с огромно самочувствие. Всички, които гледаха от трибуните решиха, че това са някакви извънземни. Никой не беше виждал подобен футбол. Нашата формация WM беше разнищена за 90 минути. Този мач имаше огромен ефект. Не само върху зрителите, но и върху английския футбол“, твърди в спомените си легендарният английски треньор сър Боби Робсън, който през 1953 г. е футболист на Фулъм.

Ако загубата на „Уембли“ е шокираща, то реваншът е унизителен за Англия. Унгария печели със 7:1 на „Непщадион“ в Будапеща на 23 май 1954 г. Това все още е най-голямата загуба в историята на английския национален отбор.

Именно това поражение предизвиква истински трус във футбола на Острова. Местните треньори започват да обръщат внимание на тактическите и тренировъчните новости, използвани в континенталната част от Европа. Мениджърът на Манчестър Юнайтед Мат Бъзби първи осъзнава важността английските клубове да се състезават срещу европейските в континенталните турнири. Бъдещият селекционер на националния отбор на Англия и легендарен мениджър на Лийдс Дон Реви като футболист на Манчестър Сити започва да копира играта на Нандор Хидегкути, което му носи успех. Треньорът на Тотнъм Бил Никълсън прилага унгарския стил на игра и превръща „шпорите“ в първия английски отбор, спечелил дубъл през ХХ век, а освен това триумфира в Европа (КНК през 1963 г.). Рон Грийнууд също копира унгарците при работата си в Уест Хям и извежда тима до триумф в КНК (1965 г.).

25 ноември 1953 г., контрола
АНГЛИЯ – УНГАРИЯ 3:6
0:1 Нандор Хидегкути (1), 1:1 Джаки Сюъл (13), 1:2 Нандор Хидегкути (20), 1:3 Ференц Пушкаш (24, 1:4 Ференц Пушкаш (27), 2:4 Стан Мортенсън (38), 2:5 Йозеф Божик (50), 2:5 Нандор Хидегкути (53), 3:6 Алф Рамзи (57-дузпа)

Англия: Гил Мерик (Бирмингам), Алф Рамзи (Тотнъм), Бел Екърсли (Блекбърн), Били Райт (Уулвърхемптън), Фари Джонсън (Блекпул), Джими Дикинсън (Портсмут), Стенли Матюс (Блекпул), Ърни Тейлър (Блекпул), Стан Мортенсън (Блекпул), Джаки Сюъл (Шефилд Уензди), Джордж Роб (Тотнъм)
Селекционер: Уолтър Уинтърботъм

Унгария: Гюла Грошич (Хонвед) (78-Шандор Гелер (МТК), Йеньо Бузански (Дороги), Михали Лантош (МТК), Гюла Лорант (Хонвед), Йозеф Божик (Хонвед), Йозеф Жакариаш (МТК), Ласло Будай (Хонвед), Шандор Кочиш (Хонвед), Нандор Хидегкути (МТК), Ференц Пушкаш (Хондед), Золтан Цибор (Хонвед)
Селекционер: Густав Шебеш

Лондон, „Уембли“ – 105 000 зрители
Съдия: Лео Хорн (Холандия)