На днешния ден точно преди 30 години станахме свидетели на най-големия обрат в цялата история на вечното дерби между Левски и ЦСКА. На стадион „Българска армия“ „сините“ губеха с 0:2, но стигнаха до победата с 4:2. Ето как се стигна дотам…

Жребият за купата на България срещна вечните съперници на полуфиналното стъпало. Треньор на Левски бе Иван Кючуков, а на ЦСКА – Георги Василев. На стадион „Георги Аспарухов“ Левски взе минимална преднина с 1:0 с гол на Мариян Христов. Повече от ясно бе, че в реванша на „Българска армия“ битката ще бъде страховита.

„Червените“ излязоха пределно мобилизирани и амбицирани да краен предел не само да вземат реванш, но и да прекъснат „черната“ си серия от осем поредни победи на Левски. В 12-ата минута Димчо Марков подходи небрежно към една топка, като я върна назад с пета и дебнещият бивш играч на „сините“ Георги Донков откри резултата с мощен удар с левия крак отблизо, след което в екстаз тръгна да сподели радостта си с „червената“ публика. А когато Филип Филипов пое една отбита от „синята“ защита топка и с премерен удар от средна дистанция увеличи на 2:0, стадионът изригна.

Армейската публика вече предвкусваше мечтания успех срещу Левски, а когато десетина минута по-късно бе отсъдена и дузпа в полза на ЦСКА, вече се очертаваше и разгром за „сините“. Всичко сякаш изглеждаше решено. Да, ама не! Зад топката застана Георги Георгиев, но ударът му от бялата точка в десния ъгъл бе спасен с вещина от вратаря Пламен Николов.

Това бе кулминационният и повратен момент в хода на мача!

От този момент нататък „сините“ сякаш получиха криле, а краката на съперниците им се сковаха като с букаи. Нервите взеха връх и съдията Коце Гергинов показа червени картони на Адалберт Зафиров от ЦСКА и Дончо Донев от Левски. В последната минута на полувремето вратарят Попов събори Христов в наказателното поле и получи червен картон, а от дузпа Йонков намали разликата и това сякаш бе предизвестие за крушението на армейците. Така съперниците доиграха мача при 10:9 играчи за „сините“. А до края към трите червени се прибавиха и 11 жълти картона…

През втората част на терена имаше само един отбор – Левски. Водени от ветерана Емил Велев, подкрепен и от влезлия след почивката Тодор Зайцев, „сините“ взеха мача в свои ръце и станаха пълни господари на положението. Така те изпариха и последните илюзии на „червените“ за успешен завършек. Илиян Симеонов изравни, а десетина минути по-късно Зайцев вкара трети гол, след което застана пред централната армейска трибуна

в позата на „Мислителя“ от Роден.

„Червените“ сектори вече оредяха, когато в последната минута Мариян Христов заби последния пирон в домакинския ковчег – 4:2 за Левски. Това беше и подобрено издание на познатия рефрен „Хей, чуй, ЦСКА…“

След мача настроенията бяха диаметрално противоположни – Иван Кючуков: „Защо няма повече такива мачове в българския футбол като този, който бе пълен с драматични обрати и държа в напрежение всички? Доволен съм от победата, като отдавам дължимото и на ЦСКА, който до началото на обрата бе силен тим. Как съм се чувствал при 0:2? Това е футболът, който ни поднася подобни перипетии. Грубата грешка на Марков преди първия гол на армейците даде своето психологическо отражение. На почивката му заявих, че само Бекенбауер има право да играе с пета в опасна близост до вратата си. ЦСКА изпусна победата при дузпата, но успехът на Левски е напълно заслужен.“

Георги Василев бе крайно афектиран: „Няма да правя оценка на мача! Няма да коментирам и съдийството! Всеки може да пропусне дузпа, но защо след като бе показан червен картон на Попов, за аналогично нарушение не бе показан също червен картон. Българските съдии постоянно се подиграват с Найдоски и той вече демонстрира, че не ги признава за нищо.“ А дни по-късно Василев обобщи и обстановката около ЦСКА с прочутата си реплика за „змиите, които съскат в Борисовата градина.“

В съблекалнята на победителите атмосферата бе празнична – Емил Велев: „Нали знаете тази поговорка – дай, за да вземеш.

Зарибихме ги с два гола и те помислиха, че вече са се класирали за финала.

А после Левски пак си направи снимка за спомен пред светлинното табло.“ Пламен Николов: „С два гола назад не е лесно, но се справихме. Друг път при дузпи и аз се опитвам да „излъжа“ изпълнителя, ама на Георгиев този номер нямаше да мине. Затова изчаках до последния миг и плонжирах едва когато видях накъде ще изпрати топката.“ Тодор Зайцев: „Цъкнахме „Веф-а“ и толкова. Всеки гол носи радост, но попадение във вратата на ЦСКА си е истински връх. Вярвах, че ще ги отстраним, но не и че ще ги бием.“ Дончо Донев: „Няма да коментирам изгонването ми, но това не значи, че съм съгласен с червения картон. Следващия път, ако искат, ще играем на „Ноу Камп“ или на терена на МО.“ На противоположния полюс бе при победените, като нито един играч на „червените“ не пожела да сподели нещо пред журналистите. Единствено вицепрезидентът на клуба Евгени Горанов каза: „Отборът загуби спечелен мач, но футболистите сами са си виновни.“

Президентът на ФК Левски Томас Лафчис: „Само силен отбор може за обърне даден мач от 0:2 до 4:2! Доказахме, че сме най-добрият отбор в България. Не е лесно да се направи обрат на чужд терен, а Левски го стори с воля и майсторство. Привържениците ни, които не престанаха да ни подкрепят и при 0:2, заслужаваха такава радост.“ Техническият директор Андрей Желязков: „Докато ни водеха с 2:0, все още запазвах спокойствие. Но когато съдията отсъди дузпата, целият се разтреперих. Имах обаче някакво предчувствие, че Николов ще я спаси и всички видяха този повратен момент в мача. После вече всичко си дойде на мястото.“

Един невероятен обрат, който остава завинаги в историята

на вечното дерби! След като дотогава на три пъти Левски съумяваше да обърне резултата от 2:0 за ЦСКА до 3:2 в своя полза, сега се стигна до фантастичен прецедент – от 0:2 до 4:2! Ефектът от този триумф бе още по-силен, тъй като мачът се игра в „червената крепост“ и бе полуфинален реванш за купата. Това бе и рекордната девета поредна победа на Левски над ЦСКА в периода 8 май 1993 до 17 април 1996 г. При тези девет победи треньори на Левски бяха Иван Вутов (веднъж), Георги Василев (четири пъти) и Иван Кючуков (четири пъти).
Румен ПАЙТАШЕВ

17 април 1996 г. КБ, полуфинал
ЦСКА – ЛЕВСКИ 2:4 
1:0 Г. Донков (12), 2:0 Ф. Филипов (23), 2:1 Вл. Йонков (45 – дузпа), 2:2 Ил. Симеонов (59), 2:3 Т. Зайцев (71), 2:4 М. Христов (90)
ЦСКА: Д. Попов, Ад. Зафиров, Ил. Найдоски, М. Петков (63 – Б. Янков), Д. Митов, Ф. Филипов, Р. Милосавов, Ан. Нанков, П. Михтарски (45 – П. Петков), Г. Георгиев (65 - Ен. Енгибаров), Г. Донков. Треньор – Георги Василев.
ЛЕВСКИ: Пл. Николов, П. Пенчев (46 – Т. Зайцев), В. Дъртилов, Д. Марков, Ив. Василев, Вл. Йонков, Д. Донев, М. Христов, Ил. Симеонов (75 – Хр. Йовов), Ем. Велев, Г. Иванов – Геш (73 – Б. Илиев). Треньор – Иван Кючуков.
СЪДИЯ – К. Гергинов
Червени картони: Адалберт Зафиров, Димитър Попов (ЦСКА), Дончо Донев (Левски)
Ст. „Българска армия“ – 25 000 зрители

ПЪЛЕН ЗАПИС ОТ МАЧА