След зловещата катастрофа край Витиня на 30 юни 1971 година, отнела живота на футболните звезди Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, останките от лъскавата “Алфа Ромео” са откарани в Ботевград.

Още преди преместването на автомобила обаче изчезва един от двата легендарни номера с четирите деветки - СГ9999.

От колата го сваля човек от разследващия екип на МВР, пристигнал на мястото на събитието. Предният номер е станал на нищо, тъй като именно предницата на "Алфата" се забива камиона, след което следва взрив. Сгънат е не на две, а на три от зловещия удар. 

Задният номер обаче е читав. Служителят на МВР го оставя на една страна, близо до храсти, разположени до самия път. Впоследствие са разбира, че табелките с деветките изчезва.

Задига я 11-годишният Здравко Енчев, който по същото време се прибирал за родния си Ботевград със свои близки. Те и десетки други хора са принудени да отбият заради катастрофата. Всички веднага отиват близо до изгорялата "Алфа Ромео" и тежкотоварния камион ЗИЛ. Но не успяват да се доближат повече, тъй като мястото е обградено.

По някакъв начин Здравко се докопва до оставения настрана номер с деветките и го прибира у дома си, където го пази години наред. Здравко е запален левскар от мъничък. И когато на място разбира какво се е случило и кои са загиналите - неговите любимци, започва да плаче с глас. Изведнъж погледът му попада към храстите, където се мержелее  номерът с четирите деветки. Момчето отива и без никой да го види, взима табелката. После я пази като реликва. 

Здравко е син известния хирург от Ботевград Константин Енчев. За съжаление той също си отива млад от този свят – като студент в София. Други подробности за Здравко обаче не са известни на широката общественост.

Баща му доживява до 2009 година, когато напуска този свят на 76-годишна възраст.  Изпращат го много хора, тъй като е изключително уважаван в околията. Той е почетен гражданин на Ботевград и голямо име не само там, но и в Правец.