На днешната дата точно преди 35 години – 13 февруари 1991-а, ЦСКА и Левски изиграват единствения си мач помежду си извън София.
Двата гранда мерят сили на стадиона в Ямбол в среща от четвъртфиналната групова фаза за Купата на България.  

Жребият събира „сини“ и „червени“ заедно с Хебър и Чумерна (Елена). Домакини на двубоите са Сливен и Ямбол.

И когато всички очакват вечното дерби да е на стадион „Хаджи Димитър“ край Сините камъни, футболната централа в София решава мястото на най-чаканото футболно събитие у нас да е край река Тунджа…

Бедна ви е фантазията за какъв нечуван интерес иде реч. Мало и голямо от всички краища на България хуква за Ямбола града, за да види вечното дерби с очите си. Два влака, пълни с луди ултраси, са изпотрошени.

Най-голямата беля става

на гарата в Чирпан,
където около стотина
души са свалени

заради счупени стъкла, седалки и неограничено количество бутилки с алкохол. Не по-малки са щетите и на гара Пловдив.

Цялата полиция на Ямбол и тази на Сливен са вдигнати на крак. На жп гарата в Ямбол за първи и последен път може би акостират над 20 патрулки с включени сирени, изчаквайки „хуните“ да слязат от влаковете.

Цели три композиции се изсипват и в югоизточния областен град гарата заприличва на червено-синьо море. Униформените имат много работа, тъй като на два-три пъти се заформят мелета и побоища. На гарата са пуснати десетки бомбички и димки.  

Същата е картинката и в центъра на Ямбол, където хората си мислят, че става някакъв преврат. Плочките близо до театъра в града са целите в черно от фенските канонади.

Първоначалната идея е тимът на ЦСКА да нощува в Сливен, а този на Левски – в Ямбол. В сливенския хотел на „армейците“ обаче извънредно е организирана циганска сватба с всичките и възможни екстри – музика до дупка с оркестър от яки роми и пищна певица с огромни „балкони“ и децибели – и над 200 гости. Първоначално цесекарите си казват, че сватбата може да им донесе късмет.

После обаче като разбират, че ще се яде и пие цяла нощ, решават да се премесят в друг хотел в Сливен. Единият обаче бил в ремонт, а третият още се строял. И цесекарите са пренесени преди обеда на 12 февруари в Ямбол, който е само на 28 км на юг. Не къде да е, а в хотел „Тунджа“, седалището на левскарите - поради простата причина, че тогава другият ямболски хотел „България“ е…останал без ток заради някаква локална авария в самата сграда.

Искат, не искат, вечните съперници са приютени заедно на едно и също място…

И друг любопитен случай. Двамата треньори решават

да разсеят футболистите
си и да ги заведат на кино

На 12 февруари левскари и цесекари гледат една и съща прожекция (американски екшън) в едно и също кино –  „Вапцаров“, разположено в центъра на Ямбол.

„Сините“ първи влизат в киносалона в 14 часа и когато излизат, се засичат отпред с цесекарите, които са дошли за следващата прожекция от 16 часа.

Пред киното има безкрайна навалица от фенове, защото такова чудо не се вижда всеки ден – Левски и ЦСКА заедно на кино ден преди мача им.

„Толкоз хора нямаше и по митингите на БСП и СДС година по-рано“, коментира местни жители.

Вечерта преди мача треньорите на двата тима – Васил Методиев на Левски и Аспарух Никодимов на ЦСКА, издават заповед в 21:30 всички играчи да са си по стаите. Видят ли някой в бара на хотела – глоба.

 В бара никой не слиза, а заповедта не е нарушена, но във фоайето играчи на двата тима си бъбрят и смеят, нищо че на другия ден ще имат люта битка на терена…

И докато предната вечер левскари и цесекари са вечеряли по различно време, на сутринта всички са заедно на закуската – поредна невиждана сцена от историята на вечното дерби. Черешката на тортата е двете кутии в шоколадови бонбони, с които

Станимир Стоилов
черпи свои и чужди
заради рождения си ден

В деня на мача младият тогава Мъри става на 24 години…

През този период в ЦСКА и в Левски няма големи звезди. Или по-точно – има футболисти, които са започнали да стават известни и тепърва ще се доказват все повече и повече с топка в крака. Именно Мъри е един от тях.

Мачът стартира в 14 часа, а преди неговото началото пратеникът на националното радио Калин Катев възкликва в ефир: „Добър ден, уважаеми слушатели, от стадиона в Ямбол, за който е трудно да кажем дали се строи или се руши“…

Повод за израза е картинката на стадиона. Централната трибуна е разрушена и до нея гордо „спи“ някакъв багер. В Ямбол вече трета година върви ремонт на стадиона, който заради липса на пари в тежките времена в посткомунистическа България е замразен.

Така капацитетът на стадиона от 25 000 зрители е намален на 17-18 хиляди. За вечното дерби обаче се изсипват 20 000 души. Поне 3-4 хиляди остават отвън, тъй като няма как да влязат… Просто места няма…

От подобието на писта двайсетина минути след началото на мача няма и следа – двете агитки поставят

рекорд по брой
пуснати димки
и бомбички…

Иначе историята на самия мач е ясна на мнозина. В края на полувремето Левски остава с човек по-малко заради червен картон на Велко Йотов. И понеже вечното дерби винаги е пълно с изненади, след почивката тимът с 10 души на терена бие. След голове на Георги Донков (при груба вратарска грешка) и Петър Михтарски „сините“ печелят с 2:0 единственото дерби, играно извън София.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ

13 февруари 1991, Купа България
ЦСКА – ЛЕВСКИ 0:2
0:1 Георги Донков (55), 0:2 Петър Михтарски (72)
ЦСКА: Румен Апостолов, Емил Димитров, Димитър Младенов, Георги Начов, Филип Филипов, Марин Бакалов,  Николай Донев (64-Стойчо Стоилов), Викторио Павлов, Анатоли Нанков (46-Христо Марашлиев), Антон Димитров, Дончо Донев.
ЛЕВСКИ: Димитър Попов, Златко Янков, Валентин Дъртилов (73-Даниел Боримиров), Петър Хубчев, Кирил Вангелов, Георги Славчев, Станимир Стоилов (83-Ивайло Панчев), Владко Шаламанов, Велко Йотов, Георги Донков, Петър Михтарски.
Съдия: Атанас Узунов
Ямбол, ст. „Тунджа“ – 20 000 зрители