Най-добрият ни скиор Алберт Попов се нареди трети в класацията на Viasport.bg за най-добър млад спортист за 2015 г. Българинът, който пострада в катастрофа през ноември в Австрия, отнела живота на националния треньор Драго Грубелник, вече се възстановява и дори преди около 20 дни е започнал тренировки. По-голямата част от процедурите, както и подготовката му пък протичат в Австрия. Попов говори пред Viasport за надеждите, плановете и мечтите си за 2016 година:

- 2015 година започна доста успешно за теб, но в края й се случи катастрофата, в която пострада. Как се чувстваш почти два месеца след инцидента?
- Приемам случилото се в края на 2015 година като нещо, което е трябвало да стане. Може би това ме е спасило от нещо много по-тежко. Така че гледам позитивно на нещата. Наистина бях в страхотна форма в началото на сезона, но се случи този инцидент. Сега, от 20-ина дни започнах да тренирам отново. Искам да започна от начало и да се изградя по по-добър начин. Възстановяването ми започна в Австрия и утре пак пътувам за там за рехабилитация и тренировки по специална програма – правя фитнес и кардио упражнения. Искам да свърша всичко по най-добрия начин.

- Кракът ти как e?
 - Все още понакуцвам леко, но мисля че ми трябва още малко време, за да свикне крака ми с пироните и вече няма да е проблем.

- Този инцидент направи ли те по-силен?
 - Със сигурност това ме направи много по-силен и по-мотивиран за следващия сезон.

- Кога според теб ще можеш да се качиш на ски?
 - Все още не мога да кажа кога ще се случи това, но утре като отида в Австрия ще разпитам по-подробно. Всъщност в момента проблема са тези пирони, които евентуално ще ми пречат в обувката. Те леко стърчат от крака и ако обувката ми ги притиска, мисля че би могло да ме боли. Все още обаче не съм се опитвал да се обуя.

- Какви са целите ти оттук нататък?
 - Нищо не се знае засега, защото нямам представа как ще се чувствам на ските. Надявам се нищо да не ми пречи и се надявам да се върна много по-силен.

- Все пак направи някои доста добри резултати през 2015 г., влезе в Топ 100 на скиорите в слалома. Как оценяваш ти тези си успехи?
 - Чувството е страхотно. Когато една програма върви както трябва, нормално е да дойдат резултатите. Разбира се, трябва и талант, но според мен повечето усилия и здравите тренировки са по-големият критерии за успех. Програмата е много важна, защото трябва да е направена така, че лесно да я следваш и да се получават нещата.

- По колко време на ден тренираше преди инцидента?
 - Преди карах по около 4 часа на ден и след това имах около 2 часа фитнес или други занимания извън пистата. Сега пък правя предимно фитнес и някои кардио упражнения, за да възстановя и да изравня мускулатурата на двата си крака.

- По принцип залагаш на техничните дисциплини (слалом, гигантски слалом), но имал ли си някога желание да се пробваш и в спускането?
 - Скоростните дисциплини като чели не ме привличат толкова. Освен това телосложението ми трябва да е друго за тези дисциплини. От друга страна техничните ми харесват, защото там не е нужно да си най-силния или най-тежкия на пистата, за да успееш. Просто трябва да караш с акъл и да имаш малко късмет, трябва да си техничар. В това съм добър.

- Получи ли много съобщения в знак на подкрепа след катастрофата в Австрия от другите скиори от Световните купи?
 - Наистина много федерации бяха пуснали писма специално до мен. Треньорът на Марсел Хиршер дори беше дошъл в нашия отбор да пита дали имаме нужда от помощ. От австрийската федерация пък са предлагали всякаква помощ – като транспорт до България или каквото ни е нужно, така че те са били най-близо да тима ни. Много приятели-скиори пък идваха в болницата да ме видят, така че наистина получих страхотна подкрепа. Просто разбрах, че имам истински приятели до мен.

- Какво ти се падна от късметите по празниците и какво си пожелаваш за 2016 година?
 - Паднаха ми се паричката и здравето. Наистина се надявам да съм здрав, а всичко друго ще си дойде на мястото. Млад съм, така че всичко е пред мен.