Родната звезда в алпийските ски Алберт Попов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. 23-годишният състезател изпраща добър сезон, в който изравни рекордното си класиране в старт от Световната купа – шесто място на слалома в австрийския курорт Шладминг.

- Здравей, Алберт! Изключително ни е приятно да приветстваме единствения българин в световния ски елит в момента на пистата на „Код Спорт“! Как си? Какво е настроението в края на сезона?
- Здравейте, благодаря за поканата! Малко сме уморени, но въпреки всичко сме много мотивирани да работим по нещата, които можем да променим и да подобрим за следващия сезон. Така че гледам напред вече към следващия сезон и лека-полека да напаснем минусите, които имахме през този сезон.

- Беше много близо до това да попаднеш в топ 25 за сезона в коронната ти дисциплина - слалома и да участваш във финалите в Швейцария. От тази позиция те разделиха само две точки. Връщайки лентата назад, на кое състезание можеше да се представиш по-добре и да наваксаш това минимално изоставане?
- Погледнато реално можеше да се случи на абсолютно всяко състезание. Тук говорим може би за една или две позиции. Но на всяко състезание можеше да направя с една идея по-добър резултат и да съм в тези първи 25. Яд ме е, но в крайна сметка това са ските и не съжалявам за нито едно състезание, защото съм се борил до последно. Да, виждам на моменти някое спускане, в което не съм дал максимума от себе си, но може би това е било причина, за да успея да стигна до финала, не мога да кажа за момента. Но преглеждаме минусите и работим върху това. Хубаво е, че има минуси, защото знаем къде и какво може да подобрим за следващите сезони. Това, че този сезон не съм на финалите, не значи, че не съм достатъчно мотивиран да съм догодина във финалите, дори да дам по-добри класирания. Интересно ми е какво ще се случи занапред.

- Може ли да се каже, че пистата в Шладминг е любимото трасе на Алберт Попов? Именно на „Планай“ ти два пъти записа рекордното в кариерата ти шесто място в Световната купа – първо през 2019 г., а в края на януари го стори за втори път.
- Слушайки много коментари, явно така се оказва, че това ми е любимата писта. Не знам дали ми е толкова любима, но наистина там имам три хубави резултата, просто ми пасва. В повечето случаи пистата там е ледена. Тук вече присъства и майката-природа, която си казва своята дума и наистина там условията бяха перфектни. За момента, когато е твърдо и ледено, аз съм просто по-добър. Но въпреки всичко, мисля, че имам голям растеж този сезон, дори в състезанията, в които беше меко и равно. Ако погледна назад към миналия или по-миналия сезон, имаше ли такива състезания, аз нямах никакъв шанс. Бих казал доста успешен сезон за мен и пробив в равните и меки терени.

- И този сезон елитът в алпийските ски се събра в Банско. Ти сподели, че твоите конкуренти са коментирали, че трасето в курорт номер 1 на Балканите е по-добро от това на световното в Кортина Д‘Ампецо. Кое прави Банско толкова привлекателно място?
- Интересно е, доста от скиорите не знаят какво има в България, не знаят колко планини имаме, колко курорти имаме. Като дойдат се изненадват, че Банско е конкурентноспособен на доста австрийски курорти. Това, че правим страхотни писти, целият състав от хора, които го подготвят, имат толкова много опит, че дори и месеци преди това състезание, аз знам, че ще е супер! Наистина имаме и малко късмет от майката-природа – така се стекоха обстоятелствата, че да е твърдо, студено. Наистина страхотни условия! Мисля, че бяха по-добри от Кортина Д‘Ампецо.

- Какво изпитваш, когато участваш в старт от Световната купа пред родна публика?
- Тръпката е по-голяма, очакванията със сигурност са по-големи, но пък ти дава и един стимул, бута те да покажеш и повече от това, което можеш. В чужбина знаеш, че публиката в България те подкрепя и те гледа по телевизията, но е друго, когато български фенове са около цялата писта. Чувството е много готино.

- Как се промени отношението към теб от световните звезди от дебюта ти в Световната купа през 2014 г. досега? Едва 17-годишен се докосна до елита на „белия керван“…
- Беше доста рано, не бях подготвен за класирания в Световната купа. Общо взето трупах опит, който мисля в последните три сезона си дава своята дума. Влизайки на 17 години в този елит, отначало поздравяваш всеки, ти си новодошъл в тази група, повечето не ти отвръщат, други не знаят кой си. В моята глава като младо българче беше: „Ами, някой ден ще разберете кой съм и откъде идвам!“ Общо взето винаги съм имал стимула да стана като част от тяхното семейство, да почнем да си комуникираме, да я няма бариерата – ти кой си, аз кой съм. В последните години разговарям с абсолютно всеки, говоря с тях като с равен. Чувството е готино, защото наистина усещам, че там е моето място. Това, че всеки те приема и с всеки можеш да комуникираш, ти дава спокойствие, че това е твоята среда и можеш да покажеш на какво си способен по всяко едно време.

- Какво си казваш, когато застанеш на старта? Пред теб е пистата, нареденото трасе и часовникът, който ще започне да отмерва времето ти…
- В повечето случаи на старта си казвам: „Ти можеш! Давай, момче!“ Доста от коментаторите си мислят, че това е някой от моя екип, който стои зад мен и едва ли не той казва тези думи. Вика, за да ме нахъса, но всъщност това съм аз. Наистина броени секунди преди старта се опитвам да се надъхам, дори може би да събера малко агресия и да дам най-доброто от себе си.

- Кое бе основното в този сезон, подчинен изцяло на коронавируса? Ти имаше ли среща с COVID-19?
- Нямал съм среща с COVID-19 или поне не съм усетил. Въпреки всичко, контактувам с много хора, както в ските, така и извън ските. Тежкото за нас през този сезон в COVID ситуацията беше, че преди и след всяко състезание, преди всяко пътуване, преди всяко прибиране трябваше да се тестваме. Дебнем 48 часа или 72 часа, за да влезем в границите, да ни допуснат за даден старт или да се приберем вкъщи. Със сигурност това затрудни малко сезона, но въпреки всичко съм наистина доволен, че успяхме да се състезаваме. В крайна сметка не ни затвориха, което беше супер.

- Ще се опитам да те върна години назад - качваш се на ски за първи път, когато си на 2 години. Чия е заслугата да се запалиш по този красив, но и същевременно изключително труден спорт?
- Средата, планината, чистият въздух, тръпката от това да дадеш най-доброто време. Мисля, че там се крие общо взето всичко при мен. И до ден днешен, като ме пита някой: „В какво си влюбен? В ските ли специално?“ Аз казвам: „Не! Аз съм влюбен в това да бия най-доброто време!“ Моята тръпка всъщност не са самите ски, а с тях в състезателен режим да бия най-доброто време. От много млада възраст така се научих. Оттам ми тръгна желанието за развитие в този спорт.

- Защо предпочете ските пред тениса, плуването и сърфа, с които също си се занимавал?
- Наистина съм се занимавал с много спортове, в много компании съм бил – дали в сърф, дали в баскетбол, дали в скейтборд, каквото се сетите. Но просто ските си беше моето. Може би от много малък го усетих, там се чувствах най-силен, способен на развитие и в мои води.

- Има ли състезател, на който да се възхищаваш или на който искаш да подражаваш?
- Като цяло се възхищавам на това, което направи Хиршер. Все пак това са много счупени рекорди на едно място. Въпреки Стенмарк и неговите класирания, за мен Хиршер си остава един от най-великите скиори. Мисля, че доста дълги години ще бъде запомнен. Но да подражавам и да копирам някоя техника или нещо, което правят най-добрите, не ми е много по силите, понеже разполагам с различни параметри и трябва по собствен начин и по мой път да стигна до там, докъдето искам. Като цяло съм се фокусирал върху себе си. Стремя се към това да стана перфектен.

- Предишната ни среща в „Код Спорт“ беше преди почти пет години. Тогава темата на разговора ни не беше толкова приятна. Предварително моля да ме извиниш, че ще те върна към най-болезнения момент в твоя живот – катастрофата на 17 ноември 2015 г. Какво си казваш, когато се сещаш за този ужасен инцидент, при който се сблъска челно със смъртта?
- Мисля, че ми е дало много, научило ме е на много, гледам по много различен начин на живота. Доста пораснах след тази случка. Най-голямата трагедия е, че си отиде един страхотен човек и бивш мой треньор Драго Грубелник. Познавах се със семейството му, бяхме доста близки. Мисля, че всеки един човек има предначертан път в живота и трябва да мине през него. Не бих казал, че не съжалявам, че се е случило, но може би е било част от моя път. Така го приемам.

- Какво ти костваше да успееш не само да се завърнеш на пистата, но и да станеш една от големите надежди в световните ски?
- Много труд, много усилия, постоянство, желание, хъс, мотивация. Много са нещата, които ти трябват, за да стигнеш дотук. Но първо трябва да го желаеш, в главата да го имаш като идея, като цел и след това да дадеш всичко от себе си, за да можеш да стигнеш дотам. Имам страхотната подкрепа на Българската федерация по ски, както и на моя екип и треньор, с който съм израснал, вече сигурно 15 години сме заедно, с кратка пауза от две години. Моите усилия, усилията на екипа, абсолютно всичко съвкупно прави това, което е в момента.

- Колко дни в годината преминават за теб в лагери и състезания? Колко време успяваш да си останеш у дома?
- Последните години малко повече се прибирам, може би защото почнах да карам в Световната купа. Самата програма на СК така е направена, че ти остава време да се прибереш до вкъщи. Не казвам, че се прибирам и започвам да си почивам. Тогава правим една седмица фитнес или други неща, отново с цел подобряване на физическата форма за ските. Отново е работа за ските, но поне сме си вкъщи. Това ти захранва мозъка, за да можеш да продължиш и да си отново на 100% фокусиран върху ските. Но за да се стигне дотук, съм минал през много трудни моменти, в които по 3-4 месеца сме стояли в чужбина. Първо заради финанси, второ заради средата и за да имаме най-добрите условия. Наистина, за да стигна дотук, съм минал през най-тежкото.

- Феновете на ски-алпийските дисциплини очакват да повториш класиранията на Петър Попангелов – тежат ли ти тези сравнения?
- Не, не ми тежат, може би са стимул. Не искам да казвам, че Пепи не е направил нищо – напротив, аз съм горд, че абсолютно всички чужденци знаят за неговите класирания и нон-стоп ни сравняват. Но така или иначе целите ми са много високи и се надявам да стигна близо до неговите, дори да покажа и повече! В крайна сметка много ще се радвам и на по-младите, ако успеят някой ден да загърбят и моите резултати. Все пак за там се борим – да видим тръпката в младите и да запалим все повече млади хора към нашия спорт, да са в чистата природа и да се занимават с това, което ние правим.

- За мнозина ти си ракета-носител на ски спорта в България. Идват ли нови състезатели, които също да се борят за място в един от най-конкурентните спортове?
- Има в момента в „Б“ отбора Калин Златков, Косьо Стоилов, Камен Златков също е във форма. Иска ми се да видя повече деца, които да имат хъса да побеждават, да тръгнат по нашия път, защото това е доста интересен живот. Надявам се да запаля все повече и повече млади хора, които да усетят това, което усещам в момента аз.

- Остава по-малко от година до олимпийските игри в Пекин. Мислиш ли за форума, при положение, че ситуацията с коронавируса може да отложи всяко едно състезание и каква цел си е поставил Алберт Попов?
- По принцип целите за този сезон си ги изпълних. След като миналия сезон имах лек спад, първата ми цел за този сезон беше топ 10, която покорих в Шладминг. След това имаше няколко класирания – 27-и, 23-и и подобни. Като цяло знам, че гледайки какво правя в тренировките и на какво съм способен, не мога да не си дам сметка, че мога много повече. Това ме стимулира да стана още по-голям максималист, да стана доста по-сигурен и да давам на състезания 100% от направеното на тренировките. Почти съм сигурен, че направя ли го, мога да бъда в топ 15. За мен е наистина нещо постижимо, стига нещата да вървят както ги мислим и както работим.

-  Една болезнена тема – какво трябва да се случи, за да стане Витоша модерен център за ски спорт, какъвто столицата заслужава? Не е ли тъжно да нямаме писти, на които да се кара?
- Тъжно е. В последните месец-два успявам да тренирам на „Витошко лале 1“ – там, където съм израснал. Смешното е, че в последните десет години нямах възможността да тренирам там. Жалко е, защото ми е на 20 минути от вкъщи. А най-близкият курорт, на който мога да тренирам е Банско. Да, на час и половина е от София, не е много далеч, но е доста по-сложна организацията. А като тренирах тук в последно време беше наистина много готино, защото първо срещаш хора, с които си израснал, второ – туристите, феновете и хората, които са запознати със ски спорта и са горе в планината, те се нареждаха, докато аз тренирах, гледаха, снимаха и се кефеха страшно много. Това ти пълни толкова много сърцето, зарежда те. Жалко е и искам наистина да успеем да развием Витоша, защото е световен курорт и може да даде много на двумилионен град.

- Суеверен ли си?
- За някои неща, да, за други – не. В по-млади години си мислех, че с тези чорапи съм по-голям късметлия, пък с други – не. Но в последно време осъзнах, че това са пълни бабини неща и се отказах да разчитам толкова много на късмета. Колкото повече тренираш и си подготвен, толкова по-голям късметлия си! Гледам повече от тази част на нещата и гледам да бачкам здраво, за да мога да съм все по-подготвен и все по-голям късметлия.

- Пътуваш много, но кое е любимото ти място в света?
- Като един типичен скиор и човек, прекарващ около 300 дни на сняг, бих казал, че е някъде на топло. Ако говорим за курорт, Вал д‘Изер е един страхотен курорт, спомням си го още от детството ми. Това беше един от първите курорти, до който се докоснах в чужбина. Пистите са необятни, много е отворено, слънчево, хубаво. Имах и няколко победи там при децата. Харесва ми, Вал д‘Изер е доста хубав курорт.

- Какво е отношението ти към социалните мрежи? Може ли млад човек и талантлив спортист да не контактува по „Фейсбук“ или „Инстаграм“?
- Трудно е, в днешно време все по-сложно. Мисля си, че така се развиха нещата, че не може да си най-добрият спортист и да загърбиш тези неща. Както трябва да си достъпен за медиите, така трябва да си достъпен и за хората, които те следват в тези социални мрежи. Те искат да знаят как тренираш, какво правиш извън работно време. Някои нямат времето да гледат Световна купа или ски състезанията. С един елементарен пост можеш да напишеш днешният ден как ти е минал и така информираш страшно много хора, които те следват в дадената мрежа и има бърз достъп до теб. Така че това е неизменна част от развитието на един спортист на високо ниво и го приемам. Другото е, че толкова много обикалям и чрез социалните мрежи имам лесен контакт към близките, доста често се чувам с приятелката ми и със семейството ми. Така че без тях е невъзможно.

- Коя е голямата мечта на Алберт Попов?
- Моята мечта е малко изтъркана, но е олимпийско злато или поне медал. За всеки един спортист това е огромно признание. Остава не само в историята, а си е като богатство за страната. Това ми е най-високата цел. Въпреки всичко, аз си поставям за всеки сезон малки цели, с които стъпка по стъпка да се доближа до голямата цел. Но цел №1 е медал от олимпиада.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+