Починалият бивш футболист и треньор в ЦСКА Ангел Калбуров преди време даде най-откровеното си интервю, публикувано във вестник "ШОУ":

Нарочват го за армейски футболен убиец. Левскарите го прекръстват на Дявол Калбуров. Гелето контрира, че няма червен картон и контузен противник. През годините бекът от запаса нищи смъртта на двама приятели - бащата на Гонзо и Тони Милков. Описва кой как реагира на балтиите му.

ДЯДО БЕШЕ АНАРХИСТ
Аз съм от пазарджишкото село Щърково. То е на деветдесет километра от София. Нямам братя и сестри. Дядо беше анархист.
Участвал в септемврийското въстание. Бил се при Саранбей. И фашистите го вкарват в затвора. Но след девети се опълчва на новата власт.
И пак вътре! С присъда от народния съд. Отказа да влезе в стопанството. А не беше богат. Имаше само 50 декара ниви и 50 овце. Татко работеше миньор. А майка превиваше гръб в текезесето.
СТОЙЧО БЕ ПАЛАВ, НО ОБИЧАШЕ ФУТБОЛА
На село все гонех топката. Не си мислех, че ще стана професионалист. След осми клас отидох да уча в минен техникум в Димитровград. Там се записах да тренирам.
Като абитуриент влязох в мъжкия отбор. Станах титуляр. Засякохме се със Стойчо Младенов. Той е две години по-малък. Беше палав, но обичаше футбола. Бърз и остър футболист. Имаше по-талантливи от нас. Но те нямаха амбиция.
СТАРИТЕ ПРОДАДОХА МАЧА НА ПЕНАТА
После Димитър Пенев ни дойде треньор. Пенчо първо имаше големи проблеми. Старите играчи му бяха на годините.
Продадоха му мача с "Марица" - Пловдив. Стана скандал. Обаче той ги излови и ги изгони. И започна да вика юноши на ЦСКА.
Щом завърших техникума, ме поискаха няколко отбора. Ама ме лашнаха трудовак. Заради досието ме забиха така, че от младежкия национален отбор не можаха да ме открият!
Войник бях 19 дни. За мен напираха от "Берое". Но ген. Делчев ми разреши да остана в Димитровград.
СЛЕД КАЗАРМАТА МЕ ВЗЕ "БОТЕВ" - ПЛОВДИВ
Точно тогава се смениха генерациите. Събрахме се група млади, талантливи футболисти: Гошо Славков, Петьо Зехтински, Коце Босаков, Тони Милков, Славчо Хорозов, Вичев, Гаръбски, Костадинов, аз. И Александър Иванов, бащата на Гонзо.
Бяхме на една възраст. Нямахме тартор. Динко Дерменджиев риташе още. Но вече беше на 37. Кариерата му свършваше и не ни юркаше.
Играехме силно. "Левски" си тръгваше от Пловдив с по четири парцала. Бихме ги с 4:0 и 4:1!
ЗАКЛАЛИ ТАТКОТО НА ГОНЗО ЗА 40 БОНА
Познавам семейството на Гонзо. Майка му Снежа е бивша баскетболистка от "Марица". А дядото - стар пловдивски кръч-мар.
Сашо беше страхотен футболист. Як като бик, но и техничен.
Обаче започна да сръбва. Напълня и се отказа. После държеше ресторанта на автогарата в Пловдив заедно с десния бек Пики.
Обичаше заровете и картите. Във Филибето се играеше много комар. На огромни суми. Барбутаджиите се събираха на гробищата. А той живееше отсреща! За смъртта му не се разбра нищо.
Но подочухме, че са го заклали цигани. Заради хазарт. Знаете ли какво значи нагласен кириз? Това е, когато ти играят с измама. Например барбут с подправени зарове или покер, когато всички са комбина срещу един. Ужилените били някакви роми. Прецакали ги с 30-40 бона. А един апартамент тогава струваше 5-6000 лева!
ЗА ТАКИВА ПАРИ НЯМА ПРОШКА
И ромите си отмъстили с ножа. А казаха, че уж загинал при катастрофа. Дигнаха ченгетата на цял Пловдив.
И пак не хванаха убийците. Сигурно е циганска история.
АНТОН МИЛКОВ ЗАГИНА НЕЛЕПО
С Тони играхме и в Димитровград, и в "Ботев" - Пловдив. Спяхме в една стая. Предложи ми да преминем заедно в "Левски".
Но пътищата ни се разделиха. Той отиде при "сините", а аз при "червените". За неговата смърт се носят легенди. Че бил неопитен шофьор, карал почерпен и заспал на волана. Не е така.
Тони загина нелепо. Тръгва с "Лада"-та от София към жена си. Стига благополучно до нейното село. Но решава, че тя е отишла при неговите родители и го подминава. Било студено.
На един заледен мост вятърът повлича колата на Тони и я удря в бетонна колона. Той не кара бързо. Ама се завърта и си удря главата в рамката на вратата. Загива на място. Алкохолът му беше чужд.
След мач аз и бащата на Гонзо можеше да си пийнем. Но Тони - не!
ТУЛАТА И КРУМ МИЛЕВ МЕ ОТКРИХА НА РИБОЛОВ
Влязох в младежкия национален отбор. Играх и за мъжкия. Това привлече вниманието и на "сините", и на "червените".
Тогава началник на футбола в ЦСКА беше Крум Милев. А треньор - Никола Ковачев. Търсили ме под дърво и камък. Аз бях на риба.
И то не в моето село, а в това на жена ми. Обаче двамата ме намериха и там. Предупредих ги, че имам жестока атрофия на коляното. Шест сантиметра от крака ми изсъхна. Но те пак ме взеха.
ПРОПУСНАХ ПЪРВАТА ГОДИНА
Преминах с контузията. Не можех да си изпъвам крака. Отпаднах физически и психически. В ЦСКА няма кой да те чака.
Пропуснах почти цяла година. Аз играех на друг пост. Но Цоньо Василев се контузи и го заместих. ЦСКА имаше страхотни крайни защитници. С №2 беше Иван Зафиров, а с №4 - Цоньо.
Въртяха ни тримата. Играеше този, който е здрав и във форма. Щом се контузеше Копата, Цоньо отиваше отдясно, аз ставах ляв бек. Понякога пускаха Цоньо като халф. Започнах да навъртам по 24 мача на сезон. Дори пейката на ЦСКА стряскаше противника.
Понякога на нея седяха по петима национали! Само Спас Джевизов не се травмираше.
НАБЕДИХА МЕ ЗА УБИЕЦ
За левскарите бях килър. Аз си влизах здраво. Но не контузих никого. И червен картон нямам. Във футбола има принцип. Който го е страх, него го боли! От мен пищяха двама.
Славистът Наско Александров – Кимбата, и крилото на "Левски" Воин Войнов. Най-големите мрънкала се оказаха Шмайзера Хаджиев от "Пирин" и Сашо Паргов от “Марек”. Все бяха кисели.
А ме плюеха в лицето по игрището! После бягаха. В такъв случай много ти се иска да ги праснеш през пищялките, или да го ритнеш в задника. Но не бива. Съдията ще те изгони. Аз се въздържах.
После ги издебвах за първа топка и им го връщах тъпкано.
ХВЪРЛИХ ЛОПЕС УФАРТЕ ТРИ МЕТРА ВЪВ ВЪЗДУХА!
Един от най-великите мачове на ЦСКА е срещу "Реал" - Сосиедад. Те бяха шампион на Испания. Тук ги бихме с 1:0. Там ни награбиха.
Но в началото влязох здраво на Уфарте. Хвърлих го три метра във въздуха. Съдията не ме изгони. Топката беше спорна. Иначе кой ще те трае? Лопес беше национал на Испания. А се стъписа и заигра Ганкиното. Накрая избяга от другата страна. Аз го подгоних и там. Беше страшно. Стадионът в Сосиедад не е от бетон. Граден е тухла по тухла и прилича на чаша. Няма писта.
Там не можеш да разкараш топката. Тя веднага се връща. Ние издържахме. Завършихме 0:0 и ги елиминирахме.
Можехме и да ги бием. Стойчо Младенов излезе сам, излъга вратаря и би в празната врата. Вдигна ръце за гол. Обаче един баск я изчисти с шпагат. Паро Никодимов каза, че не е виждал по хубав мач на ЦСКА! Кога сега ще отстраним шампиона на Испания?
"БАЙЕРН" ХВАНА СЪДИИТЕ С ПЕТ ПРОСТИТУТКИ
За мача с "Байерн" - Мюнхен не ми се говори. Тука ги развинтихме. Поведохме 3:0. Тогава не участвах. Пропуснах сезона от болки в адукторите. Играта на крайните бранители се подценява.
Но срещу баварците титулярният бек се контузи. Паро нямаше кого и пусна Ружди Керимов. Но немците го разкриха и започнаха да нападат само оттам. Намалиха резултата на 4:3.
Ние пак можехме да ги елиминираме. Не ни оставиха шанс. Съдиите бяха в нашия хотел. Ден преди мача слязохме в бара и видяхме тримата шотландски арбитри с пет проститутки на коленете.
После разбрахме, че са играли и пари. Немците си имат каталог с ценоразпис. Знаят всеки съдия колко струва.
ДЕНЕВ И БОЖИЛ КОЛЕВ НЕ СИ ГОВОРЕХА
Когато дойдох в ЦСКА, тартори бяха Божил Колев и Георги Денев. Божо беше капитан. Запалянковците разправяха, че двамата се биели. И че Гошо нокаутирал Колев в съблекалнята.
Двамата наистина бяха в обтегнати отношения. Не се поздравяваха. Но побоища и скандали нямаше.
КРИЕХ ЧОРАПИТЕ И ГАЩИТЕ НА СЪОТБОРНИЦИТЕ
Преобладаваха веселите моменти. Редовно си криехме чорапите и гащетата. Аз бях първа писта. Щом видех, че някой пристига с изгладен панталон, го издебвах, докато се къпе, и му го усуквах на хармоника. На други им изяждах десерта. Падаше голям смях.
Всички го правехме. Но най-много аз и Спас. Само Пламен Марков не вършеше такива магарии. Той се хилеше, но никога не участваше.
СКОЧИХМЕ НА ПАРО СЛЕД ТУРНЕ В ИРАК
ЦСКА беше сила. Редовно ни канеха на големи турнири в чужбина. От един заминавахме на друг. Без да се прибираме у нас.
За всяко турне ни даваха по 300 долара. Веднъж ни пратиха да играем в Ирак с националния им отбор. Там не ни отпуснаха долари.
24 часа се мотахме по аерогарите, докато чакаме връзки за България. На летището в Атина висяхме 14 часа! Умряхме от глад.
Нямахме пари да си купим един сандвич. Заформи се страшен скандал. Отборът скочи на Паро. И ни удариха в мангизите.
НИКОДИМОВ МИ ВДИГНА МЕРНИКА
Пет души ни понижиха в категория. Запалянковците си мислят, че са ни плащали според чиновете. Но тогава играчите бяха разделени на три категории. Кой в коя да бъде, определяше ръководството.
Ставаше въпрос за двайсетина лева. Ние се възмутихме не за тях, а от отношението. И започнах да правя сечено на наставника. Паро ми каза, че ако остане треньор, ще ме махне.
Той ни заподозря, че играем симулативно.
В ЦСКА ТРУДНО СЕ ПРОДАВА МАЧ
Това не ни минаваше и през акъла. Ние бяхме офицери. Военното контраразузнаване щеше да надуши. ВКР ни прибираше и край.
Нямаше да ни пуснат, докато не разплетат всичко. След това ни чакаше военен съд и дисцип. Но понякога падахме, за да извъртим треньора.
Обаче и преврат се правеше трудно. Казаха ни: "Другари офицери, мирно. Как ще предавате честния комунист?" Аз напуснах ЦСКА. След два месеца си тръгна и Никодимов.
МАЧОВЕ СЕ ПРОДАВАХА В ПРОВИНЦИЯТА
От тарторите и старите кучета. Парите се даваха на трети човек. И само се казваше у кого са и за каква сума става дума.
А някои идваха и предлагаха, уж да купят мача, за да разбият противника. Ние ги отпращахме като провокатори.
Веднъж "Академик" Свищов дойдоха да купуват мач в "Ботев". Искаха да им легнем насред Пловдив. Но офертата им беше мижава и само ни ядоса. Още на полувремето ги опукахме с 3:0!
ОТИДОХ В "СЛИВЕН"
Бях на 28. Там играх три години. Класирахме се все в челото - трети, четвърти и пети. Засякох се с Арабов. Лечков и Вълков бяха юноши.
После първият секретар на Димитровград ме покани при тях. Да им помогна да не изпаднат във "В" група.
А ние вместо да изпаднем в зоните, влязохме в "А" група! Затова останах още година. При нас започнаха Дончо Донев и Митко Трендафилов. Аз ги препоръчах на треньора.
ПОКАЗВАХА МЕ ПО СЕЛАТА КАТО МЕЧКА
Кариерата си завърших в "Академик" - София. Треньорът Милен Горанов ме покани да им помогна. Станах им капитан.
И същата година влязохме в "Б" група. Обаче ми писна. Отиваме да играем в моя край. И от публиката се чува :"Чорбар, убиец, ренде!" Там пейки няма. Кибиците са на метър от тъчлинията. И ме псуваха на майка. Казах на треньора: Приятел си. Заедно играхме. Но стига ми толкова. Няма да ме разкарвате като мечка по селата, да ме псуват.
ЗАВЪРШИХ ТРЕНЬОРСКА ШКОЛА
После отидох треньор в армейската школа. Сетне водих дублиращия тим. Бях старши на "Марек". Помагах на Жеката в Добрич, когато "Добруджа" играеше в "А" група".
В детско-юношеската школа на ЦСКА съм пета година. Сега водя деца 95-и и 96-и набор. Преди тренирах юношите, родени 1985-а. Имах девет национали. Изкарах 14 професионалисти!
Но не ни плащат нищо за това. Нямаме такива анекси в договорите.
При нас условията са лоши. Как тогава бием "Левски" ли? С мерак!
Всеки негър може да намери диамант в Южна Африка. Ама трябва да го прати в Амстердам, за да му го шлифоват!
Юри СТЕФАНОВ