Преди седмица най-добрият ни състезател по сноуборд Радослав Янков спечели първо и второ място в паралелния гигантски слалом от стартовете за Световната купа, домакин на които бе най-актуалният ни зимен курорт Банско. Дивеча или Дивия, както наричат звездата ни в сноуборда, не скри разочарованието си от второто място. Всичко това е минало. Встрани от състезанията на писта "Томба" остана един човек – неговият баща! Екип на предаването "Код Спорт" по TV+ разговаря с Димитър Янков.

- Радо ни донесе уникална емоция, много радост. Не мога да си представя какво е било за вас това усещане...
- За мен като родител това е неописуемо. Вече четири сезона го следваме с "белия керван" в Европа. Досега сме присъствали на пет състезания. Следваме го, за да му вдъхваме сили и кураж. Семейството се организира. Правим проучване за билети, за оферти за настаняване. Планираме, пътуваме, викаме, връщаме се и пак отиваме.

- Колко човека сте тук в Банско?
- От моята група сме 10 човека, но от града има много. В първото състезание повечето хора на трибуните бяха от Чепеларе. Малко е трудно с транспорта, но въпреки това хората са ентусиазирани и идват.

- Разкажете ни за деня, в който Радо се роди.
- Този ден беше много емоционален. Като един сън! Първоначално бащата не може да усети емоцията, но в последствие, когато го гушнеш, започваш да разбираш. Като ти се усмихне, се променят нещата.

- Всеки един родител иска най-доброто за своето дете, но вие някога предполагал ли сте, че ще се захване със сноуборд и ще има такива големи успехи?
- Като родител съм се старал и на двете си деца да дам първите седем години, да ги възпитам хубаво на уважение и на труд. Аз се занимавам със земеделие. От малък постоянно е бил с мен и съм го карал да помага. Предполагам, че съм го научил на всичко важно и съм горд с него. Следя неговите интервюта, успешно се представя пред медиите. Той е лъчезарен, не е подправен.

- Какъв беше в училище? Имаше ли любими предмети?
- Беше добър ученик, не е бил отличник, защото като тренираше, много пътуваше и се налагаше да отсъства дълго време. Но никога не съм го оставял - примерно идва си през нощта от състезание и на сутринта пак е на училище. Трябва да е там, да не изпуска повече. Срещал съм разбиране от учителите, които са му помагали да навакса с материала. Гордеем се с него!

- Всички виждат лъскавата страна на нещата, но със сигурност ви е било много трудно. Какво ви костваше Радо да стигне дотук?
- Като бивш спортист знам какво е. Във време, в което наркотиците са на мода, предпочетох да давам пари за спорт. Постоянно съм ги насочвал в тази посока. Когато започна със сноуборда, това беше нов, модерен спорт. Насочихме го натам, въпреки че с майка му сме скиори. Първият му треньор Васил Милчев предразположи децата и всички се чувстваха много добре. Тръгна от много малък. Спечели още първото си състезание, което беше в Италия. Има призови класирания в състезанията от всички нива, включително и Глобус. Засега му липсва само олимпийският медал. Пожелавам само здраве, другото си идва. Когато е здрав, той може да тренира, може да се радва на своите близки, тогава има и самочувствие.

- Радо със сигурност е идол на много деца, какво бихте ги посъветвали?
- Бих посъветвал родителите, които имат възможност, да насочват децата да спортуват, да не седят пред таблетите и телевизорите. Вече в България има много добри курорти, в които се развиват и детско-юношеските школи. Получава се една дупка - разликата между децата, които сега тръгват и Радо е много голяма. Дано да се преодолее! Всички страни работят с децата и от тях избират най-добрите. Така се развива спорт.

- Имаше ли разлика в усещането, когато Радо се състезава в България и когато сте ходили в чужбина?
- Тук той чувства напрежение, защото е пред родна публика и всички очакват най-доброто от него. Това е много трудно от гледна точка на психиката и на много други неща. Напрегнат е, но успява да го преодолее.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+