Печелиш три световни титли в рамките само на няколко дни, след като преди това едва си събрал пари за самолетен билет, за да се явиш на състезанието. Феноменалният успех обаче не ти носи финансови облаги. До върха се стига с много труд, неистова борбеност и раздаване до последния дъх в името на България. Това е историята на Станимир Беломъжев - новия ни герой в зимните спортове. Той е изключително позитивна личност.

28-годишният Тачо от Троян е под светлините на прожекторите, утвърждавайки се сред най-добрите ски-ориентировачи в света. Беломъжев говори пред БЛИЦ СПОРТ за успеха на световното студентско първенство, провело се в Тула (Русия). Дни по-късно той успя да извоюва медал и на европейското първенство по ски-ориентиране в Австрия - бронз в дългата дистанция. Беломъжев прибави медалите от Универсиадата към вече завоюваните три европейски отличия и две световни вицешампионски титли, като продължава напред с още по-големи амбиции.

- Тачо, как успя да спечелиш трите златни медала на световните студенски игри?
- С много, много труд. Радостен съм, че зарадвах доста хора. За първи път се проведе световно студентско първенство по ски-ориентиране, за жалост за мен е последно, защото възрастовата граница на участниците е 28 години, а аз ги навърших на 16 февруари. Може да се каже, че хванах последния влак. Спечелих титлите в конкуренцията на около 100 състезатели. Най-силните нации в нашия спорт участваха на Световното в Тула. Всичките ми конкуренти от Световната купа и от световните и европейски първенства, които са под 28 години и са студенти, бяха там. Това са представители на Норвегия, Швеция, Финландия, Русия, Швейцария, Чехия - едни от най-силните нации в ориентирането. Мисля, че правилната подготовка, която успяхме да проведем през сезона, ми помогна да бъда с едни гърди пред останалите. Беше ми трудно, но мисля, че и опитът, който натрупах последните години, оказа влияние. Станах световен шампион в спринта, преследване и масов старт средна дистанция. На смесената щафета с Антоанета Дяксова завършихме пети. Смятам, че за българската делегация това е повече от успешно представяне - три златни медала и петото място на щафетата. (б.р. - миналата зима България спечели две световни титли от Универсиадата - Сани Жекова в бордъркроса и Владимир Зографски в ски-скока).

- Къде нареждаш в колекцията си трите световни титли от Универсиадата?
- Поставям ги след двата ми сребърни медала от Световното миналата година и след двете ми европейски титли.

- Как се "ориентира" точно към ориентирането?
- "Ориентира" ме баща ми - Иван Беломъжев. Той и майка ми са били национални състезатели, но започват да се занимават с треньорска дейност по ски бягане. Конкретното ми запознанство със ски-ориентирането стана на 12-годишна възраст на едно държавно първенство в Говедарци, близо до Самоков. Спомням си, че не знаех какво става през цялото време и само обикалях наляво-надясно, колкото се може по-бързо, вместо да се спра, да помисля и да избера правилната посока. Тогава осъзнах, че този спорт много ми харесва, защото имаше много адреналин. Трудните неща винаги са сладки. Едно нещо, колкото е по-трудно, толкова е по-предизвикателно.



- Помниш ли кога за първи път се качи на ските?
- Майка ми и баща ми са ме качили на ските още от тригодишен. Първият ми осъзнат момент е на 5 годинки. Тогава започнах да ходя с тях по лагери и състезания. Първите ми медали са на 7 години. Тогава станах републикански шампион във възрастовата граница до 10 години. Аз бях на 7, но побеждавах по-големите от мен.

- Защо ориентирането не е толкова популярен спорт в България?
- Защото е спорт, за който не се говори много. Ориетирането е спорт, който се провежда почти винаги на различни райони и най-вече в гористи местности. Понякога в местности, които са дори трудно достъпни. Точно това може би го прави скрито от хората и най-вече от медиите. В същото време мога да кажа, че ориетирането е един от сравнително масовите спортове у нас. На държавните ни първенства участват повече от 500 състезатели, а на най-голямото състезание по ориентиране в България – международната купа "България" повече от 1000. Надявам се да успея да запаля колкото се може повече деца с това, което правя в момента и да започнат да се занимават с този страхотен спорт. Наистина комбинацията между природа, физически усилия и интелект, е страхотна. Всяко състезание е на различно място, опознават се най-девствените и красиви места на родината, създават се приятелства и се израстваш като човек.

- Разкажи малко повече за правилата в ориентирането и по-специално ски-ориентирането, в което жънеш успехи?
- Всяко състезание се провежда на различно място. Понякога дори в райони, които са затворени една или две години преди състезанието. Смисълът е състезателите да нямат предварителна информация за мястото. По състезателния маршрут има контролни точки, през които всеки участник трябва да премине в последователността, в която те са построени. Стартът е интервален – тръгваш през определено време в зависимост от дисциплините. Индивидуалните дисциплини са спринт, средна и дълга дистанция. Отборните са спринт и щафета. Всеки участник получава картата с маршрута 15 или 30 секунди преди старта. Картата, по която се ориентират състезателите, е обикновена топографска карта, върху която е отбелязана и пътната мрежа от следи, предварително изработени по маршрута. Движението става само върху тези следи, понеже ските са много тънки и не позволяват движение по дълбок сняг. Така наречените големи следи се правят от големи машини - рактраци, малките следи се правят от моторни шейни. Изборът на следи е въпрос на тактика. Широките следи, които са по-бързи, много често са обиколни. Обикновено организаторите предлагат минимум два варианта за всяка отсечка. Колкото повече варианти има за минаване между две точки, толкова по-технично е състезанието. Състезателят трябва да избяга разстоянието по най-бързия начин и същевременно да се съобрази с релефа - дали има изкачване, или спускане. Трябва да бъде концентриран и да намери баланса между скоростта на придвижване и умението да мисли при тази скорост.

- Вярно ли е твърдението, че добрите ориентировачи трябва да имат добра фотографска памет?
- О, да, много е вярно това. В ски-ориентирането е много важно да имаш добра фотографска памет. Поглеждаш картата, "запечатваш" я в ума си и после я "прожектираш"
някъде в съзнанието си. Ако прекалено често гледаш картата, скоростта на придвижване пада. Ориентирането е това нещо, което успява да комбинирам мисловен процес, бягането, емоцията, адреналинът... Задоволява това, от което имам нужда
и в същото време постигам добри резултати.

- Как се работи с треньор-баща?
- Гордея се с моя баща. Той не е просто мой треньор. Той е ваксмайстор, шофьор, масажист, готвач... Той е абсолютно всичко, защото ние сме само двамата. Toва е нашият екип, а не като конкурентите ми, които имат по 20-30 човека зад гърба си. По време на състезание с баща ми се разделяме. Той се заема с обработването на ските. Аз отивам на техническите конференции, на които организаторите дават обща информация за маршрута. Не ни стига време и не ни стигат хора, но се справяме, не се оплакваме.



- Какво не ви достига?
- Доста работи, но смятам, че изключително необходим ми е масажист, който да поеме възстановяването ми след състезание. Защото натоварването е много голямо, особено когато за пет дни имаш четири старта. Големите отбори имат отделни ваксмайстори, масажисти, лекари. При тях треньорът изпълнява само преките си функции - да присъства на техническата конференция, да каже най-важните неща на състезателя, да го подкрепи. А баща ми се занимава с доста неща и излиза така, че аз самият изнасям по-голямата треньорска дейност, докато той се заема със ските, с техническата част.

- Въпросът с финансирането как стои, имате ли проблеми?
- Наистина това е големият проблем, но за момента успяваме да се справяме някак си и сме благодарни на хората, които ни помагат. Последните години, заради силните резултати, които постигнахме заедно с моят баща, ни финансират от Министерството на спорта, както и от Българска федерация по ориентиране. За миналия сезон обаче поради забавяне от страна на родната федерация по ориентиране за внасяне на анекса за финансиране на подготовката ми в спортното министерство, се получи така, че не ми бяха осигурени средства. Трябваше с баща ми сами да се справяме. Дори се наложи по време на лагера ни в Норвегия през декември 2014-а той да работи в строителството, за да може да покрием разходите. Наистина неприятна ситуация, за която не искам да се сещам. Въпреки това успяхме да направим най-силния ни сезон. Надявам се занапред, че в лицето на г-н Красен Кралев и Министерството на спорта, ще имаме подкрепата и нещата ще си дойдат на мястото. Да, ски-ориентирането не е олимпийски спорт, но в момента той е вторият най-успешният зимен спорт на България. Поздравявам Радослав Янков за огромния успех, който постигна в сноуборда. И той е като мен - малък и скромен екип, но покори световния връх.

- В момента кой ви помага?
- Има три фирми от родния ми Троян, които ми помагат, както и няколко други компании. Мога да ви разкрия един парадокс. Пробвах да си уредя спонсорство с една от известните фирми за екипировка. С българските й представители така и не можахме да стигнем до консенсус, а австрийските се навиха да ми помагат. За жалост това е голям парадокс - сънародниците ме отрязват, а чужденците ми помагат.

- Колко е бюджетът ви за един сезон?
- Трудно е точно да се изчисли, защото зависи къде ще бъдат състезанията и на кои места ще се провежда подготовката. Варира в рамките между 60 и 100 хиляди лева, което не е нещо невъзможно да се набере, но е невъзмжно да се подсигури дори от спортното министерство. Държавата подсигурява 1/3 от необходимия бюджет.

- Трупаш медали, а няма финансова облага. Докога смяташ, че ще продължаваш така и може ли да загубиш мотивация?
- Нито за миг не мисля за отказване. Ски-ориентирането е моят спорт, това е моето бъдеще. Доволен съм, че печеля уважението на конкурентите... хората, на които съм се възхищавал. Сега мога да застана и да ги гледам в очите. С баща ми от нищо правим нещо.

- Спортът какво ти дава?
- Щастие, свобода, любов, дисциплина. Радостен съм, че постоянно съм в природата. Това е мястото, което ме зарежда.

- А истинската любов намери ли я вече?
- Не, то и не остава време от лагерите и състезанията. Още не съм срещнал жената до себе си, търся я.

- Дразни ли те това, че в другите спортове има пари, а при вас явно е доста трудно, след като се оказва, че едва събирате средства за самолетни билети, за да се явяваш на състезания?
- Не мога да кажа, че ме дразни, но смятам, че е несправедливо. Хвърлям много труд. Зад успехите ми стоят редица лишения, а няма финансова облага. Аз дори нямам лъскава кола като футболистите, например. Карам семейното ванче, купихме го 1998 година.

- Още ли си студент?
- Да, студент съм от 2008 година. Бакалавърската си степен завърших в НСА "Васил Левски" - Треньорски факултет, специалност "Ориентиране", а след това записах и магистратура във Военна Академия "Г. С. Раковски", специалност Национална сигурност и отбрана.

- Спомена за футболистите, гледаш ли български футбол?
- Не, категоирично не гледам български футбол. Следя други първенства, но не и нашето. Футболът е страхотен спорт, но не и в България. Иначе харесвам баскетбол и волейбол.

- Кои са твоите идоли?
- Оле Ейнар Бьорндален, Бьорн Дели и Херман Майер. Изключително много съм впечатлен от резултатите на Юсейн Болт, на Майкъл Фелпс, както и на Ланс Армстронг, нищо че направи най-голямата световна конспирация за допинга. Не е нормално човек да изкара толкова много състезания, и то по такъв впечатляващ начин. Не можеш да назобиш един кон и той да го избяга това нещо... образно казано.

- При теб какъв е допингът?
- За жалост и за радост след всяко едно състезание съм на допингтестове. Изключително много ме проверяват. Моят допинг е моята мотивация. Изключително скъпо удоволствие е допингът и ние не можем да си го позволим. Нали ви казах, че едва събирам финанси за подсигуряване на бюджета всеки сезон, за какъв допинг да говорим изобщо.

- Освен на баща ти, има ли друг, на когото дължиш успехите в спорта?
- Много съм благодарен на Министерството на отбраната. Може би, ако не са те, аз не мога да кажа, че ще бъда спортист. Военизиран съм, имам трудов договор, 500 лева ми е заплатата. Министерството на отбраната помага на още двама ски спортисти - Краси Анев и Веселин Цинзов. Тримата представяме България на Военните игри.

- Какво е бъдещето пред теб и смяташ ли да станеш треньор като родителите си?
- Има много време. Не знам дали самият аз бих искал да остана толкова дълго в спорта при положение, че в България е изключително трудно. Занимава ми се с треньорска дейност, а и завърших Спортната академия. Практикували сме многократно с деца. Най-важното, което съм разбрал, е, че с децата пада бариерата, те успяват да ти се доверят. Има го уважението от тяхна страна и ми е приятно да се занимавам. В България обаче е много трудно да си треньор, защото трябва да лъжеш децата, като знаеш, че не можеш да ги заведеш на състезание поради липса на финанси. С годините се убедих колко е трудно да си треньор, виждам го най-вече с баща ми, с когото съм постоянно.

- Преди време тренираше с националния отбор по биатлон. Какво се случи, за да се дистанцираш?
- Това е тема табу за мен и не искам да се връщам назад във времето. Мисля, че вече е много късно да тренирам какъвто и да е друг вид спорт. Гордея се, че съм ски-ориентировач и с успехите си в този спорт. Не съжалявам за нищо. Може би едиствено, че нямам възможност да съм заедно с момчетата и да се подготвяме заедно, защото конкуренцията ражда шампиони. Ориентировачите сме едно голямо семейство и това не е само в България, а по целия свят.



- Родом си от Троян. С какво градът е по-хубав от редицата уникални места по света, които посещаваш покрай спорта?
- Троян е наистина много специален за мен. Първо, това е родното ми място и там се чувствам най-спокойно. Второ, там са доста от приятелите ми, без които не мога. И трето, природата е уникална. Наистина не мога да си представя да живея без нея. Обожавам да се разхождам из планините и да практикувам всички видове спортове, свързани с нея. Също така обичам да излизам, както всички млади хора. Не обичам много дискотеките. Много ми е шумно. Имам си едно много специално барче в Троян и винаги, когато имам възможност, отскачам да "ударя" някоя бира с приятели.

- Като доказал си се добър ориентировач имало ли е случаи да се губиш в гората?
- О, не смятам, че има ориентировач, който ще каже, че никога не се е губил. На мен често ми се е случвало.

- Преди дни завърши държавното първенство по биатлон и ски ориентиране, как се представи?
- Да, участвах и на двете. На ски бягането се класирах втори на 15 км свободен стил, първи на спринт класика и първи на тийм спринта с Ойвинд Ватердал - мой съотборник в СК Хемус (Tроян). Ойвинд е норвежец, гадже е на нашата биатлонистка Стефани Попова. На Държавното по биатлон завърших осми на индивидуално, осми на спринт, шести на преследване и четвърти на смесената щафета с Амбарица (Троян).

- Как се работи в екип с норвежец?
- С Ойвинд сме приятели. Той е състезател по ски ориентиране. Европейски шампион и многократен медалист от световни първенства с отбора на Норвегия. Последните 5 години имаме много силно уважение с този отбор и тренираме заедно.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Фамилията му идва от прапрадядо албинос

Странната фамилия Беломъжев идва от прапрадядо албинос в бащиния род на Станимир. Наричали са го "бял мъж". Последните две поколения, носители на това име обаче, натоварват бялото със съвсем друга символика. Цялото семейство на Тачо се занимава със ски ориентиране, като той е най-успелият български състезател в този спорт в момента. Личен треньор му е неговият баща Иван Беломъжев. Майката на Станимир - Веска, също е треньор, като през годините се е занимавала повече с децата в този спорт. Сестра му - Стефания, е състезател по ски ориентиране и преподавател във Великотърновския университет, където обучава бъдещи учители по физическо възпитание. "Прадядо ми са го наричали "белия мъж", тъй като е бил албинос. От там идва фамилията ми", разказа Тачо, който е наричан още Белия генерал, тъй като защитава с чест пагона.