- Какви бяха първите ви впечатления от новата страна?
- Още на първия ден ми се случи любопитна история. Настаниха ме в хотел, недалеч от стадиона, около 3 минути с кола. За първата тренировка пътувах с такси. Стигнахме, шофьорът иска 20 долара. Учудих се, но му ги дадох, помислих, че може да са им много скъпи такситата. Влизам в съблекалнята, масажистът – руснак, треньорът на вратарите – украинец. Оплаках им се, че такситата са много стъпи. Питаха ме колко съм платил. Масажистът като разбра, се разсмя: "Това е колкото за 1 долар, излъгали са те". Стана така, че на следващия ден ме качи същият таксиджия. Стигаме, а той пак: "20 долара!" Отворих вратата и му казах: "Вече ти платих за 10 дни напред, така че сега ще ме возиш безплатно!". И слязох, а той дори не възрази. Но като цяло, страната ми хареса, веднага се запознах с едно момиче. После известно време ми беше жена.
- На какъв език общувахте?
- Майка й беше рускиня, бащата – българин. Между другото, научих български за три месеца. Без речници, без учебници. Общувахме с момчетата в съблекалнята, ходихме заедно по кафета и ресторанти. Веднъж в бара имах един случай. Бях пристигнал току-що. Питам бармана: "Имате ли кола?" Той клати глава – няма. Гледам – на съседната масичка хората пият кола. Пак го питам, той пак клати глава. Чак после разбрах, че те клатят глава, за да кажат "да", а кимат, за да кажат "не". После в Русия и самият аз правех така и ме гледаха като някакъв идиот.
- На един от лагерите вие и Владислав Радимов сте се сбили с охранител. Защо?
- Нищо сериозно, имахме дребен конфликт на рецепцията.
- Замерили сте го със стол.
- Не че го замерих, опитах се да го направя. Работата беше там, че искахме да повикаме такси. Но на рецепцията ни казаха, че нищо няма да викат и започнахме да се караме. По-късно установихме, че треньорът така наредил – след вечерния отбой – никакви таксита, всички играчи да са си по стаите.
- След въпросната история вас са ви глобили, а Радимов направо са го изхвърлили от отбора. Защо са ви наложили различни наказания?
- Треньор ни беше Люпко Петрович, който е печелил КЕШ с Цървена звезда. Той искаше да дръпне някакъв свой човек, сърбин на мястото на Владислав. Когато Радимов пристигна, Петрович направо си каза: "Що за футболист е този, не ми трябва". С една дума – имаше някакъв интерес, искаше да наложи свой човек. Затова изгони Влад при първа възможност. Макар че ако беше останал Радимов, щяхме да влезем в групите на Шампионската лига. Не ни достигна точно малко импровизация отпред. Отпаднахме от Галатасарай. Аз в Турция не играх, но момчетата ми разказаха, че на стадиона атмосферата е била потресаваща. А пропуснах мача, защото в предишния кръг един як швед ми счупи носа. Нарочно го направи, влезе ми с лакът. После ме оперираха, така ме бинтоваха, че се виждаха само очите и устата. Полежах два дни, на третия реших да се разходя. Излизам да изхвърля боклука. Слизам с асансьора, отварям вратата – отвън някаква жена. Представяте ли си как реагира? Аз бях целия омотан, а в ръката – кофа. Тя страшно се изплаши, развика се, почна да се кръсти... Реших да постоя вкъщи още известно време – да ми е мирна главата.
- Жоазиньо е разказал, че в България след победи президентът на "Левски" е ходил с отбора на дискотека. По ваше време така ли беше?
- В България в дискотеките хората пият, почти без мезе. А когато градусът се повиши, в един момент свалят тениските и започват да танцуват върху масите. В началото не го разбирах това – защо да сваляш тениската? Но после взе да ми допада. След големи победи се е случвало целият отбор начело с треньорите да танцуваме полуголи по масите.
- Какво друго ви впечатли в България?
- Едно нещо ми направи силно впечатление. Българите пристигаха 45 минути преди началото на тренировките, събличаха се чисто голи и се размотаваха в съблекалнята. Работата е там, че българите се обезкосмяват напълно. Така се перчеха как са се епилирали. Аз не го разбирам това нещо.
- Какви бяха финансовите условия?
- В Динамо получавах 5000 долара, в "Левски" ми даваха по 12 хиляди долара. В един момент ме потърсиха от Торпедо (Москва). Поисках малко повече, плюс апартамент. Те се отказаха. По-късно по средата на сезона ми се обадиха пак от Торпедо и казаха, че ще изпълнят условията ми. Обясних им, че трябва да преговарят с "Левски". А в договора ми имаше клауза за разтрогване – 1 милион.
