- Нася, поздравления за отличната игра, как успяхте да пречупите туркините?
- Благодаря, победихме най-вече, защото играхме със сърце и много настроение. През цялото време си личеше жаждата за победата. Искахме я много, тя беше много важна, за да продължим напред. Борихме се и резултатът в крайна сметка е положителен за нас, което само може да ни радва.
- Какво ти каза Кузюткин в този важен момент?
- Първоначално не съм очаквала дори, че ще попадна в титулярния състав. Надявах се само да съм сред 12-те. Треньорът ми се довери, за което съм му признателна. Получих шанс да се докажа, искрено благодаря на треньора, че пое такъв риск в толкова важен момент за отбора. Даде ми задачи, които трябваше да изпълнявам и надявам се, да съм изпълнила очакванията му. Казваше ми да играя освободено и със злоба и хъс, а това е лесна задача за мен.
- Трудно ли се играе на Световно и какво е чувството да изпиташ вкуса на победата?
- Да, определено е много трудно. Това бе голяма отговорност за мен. Не исках да разочаровам никого. Играх освободено и с много желание. Чувството е уникално, дава ми се такава възможност да се докажа, и то на световно първенство. Просто съм много щастлива, че и накрая се поздравихме с победа.
- Как те приеха в отбора, "старите кучета" по какъв начин ти помагат?
- Благодаря и на момичетата, че ми се довериха, подкрепяха ме и бяха зад мен във всяка ситуация. Приеха ме добре, говориха ми и ми помагаха доста. Признателна съм им. Докато играхме исках да виждам усмивките на лицата им, исках да ги мотивирам по всякакъв начин. Играх за тях и за цяла България.
- Ти си най-малката в отбора, разкажи малко повече за себе си...
- Да, аз съм най-малката (б.р. - родена е на 6 ноември 1992 година). Преди да ме повикат в "А" отбора, бях във втория състав "Б". Там бях също с много добър колектив, като започнем от треньори, статистици, момичетата бяха страхотни, поздравявам ги. Направих доста добри мачове там и треньорът Кузюткин забеляза потенциала ми и ме повика в "А" отбора. До днес бях състезателка на "Левски". Сега отивам да играя в Азербайджан, подписах с Азарьол (Баку). Последният сезон направихме златен дубъл с "Левски" - спечелихме шампионската титла и Купата на България. Изкарах 7 прекрасни години в "Левски", благодаря на всички. Възпитаничка съм и на ямболската школа. От Тунджа (Ямбол) започна развитието ми във волейбола - при Илия Михайлов. Тук е момента да му благодаря, че направи такъв характер от мен. Благодарна съм му, и то много. Родом съм от ямболското село Тенево. Поздравявам всички жители на селото за подкрепата, която ми оказват. И най-вече прекрасното ми семейство, без което не бих стигнала до тук. Благодаря от сърце на всички.
- Какво не ни достигна срещу Бразилия и Сърбия, от които загубихме?
- Срещу Бразилия ни беше първи мач, труден съперник. Не е никак лесно първи мач да излезеш и да се бориш срещу такъв силен противник. Според мен не ни достигна това, че не си повярвахме и не се раздавахме така, както в мача срещу Турция. Срещу Сърбия беше въпрос на късмет. Момичетата се бориха много , за което ги поздравявам.
- Докъде смяташ, че имаме сили да стигнем на Световното?
- Докъдето ни стигнат силите. Ще се борим до последно и няма да се предаваме.
- Имате ли конкретно поставена цел и от волейболната федерация надъхаха ли ви с обещания за премии?
- Нямаме поставена конкретна цел. Може би в този случай е най-добре така, защото може да стигнем много по-далеч като играем психически освободени. А дали ще имаме премии, това само шефовете могат да кажат.
- Коя от съотборничките ти е най-близка и би ли споделила дали имаш някакъв специален ритуал преди мачовете?
- Не мога да кажа коя съотборничка ми е най-близка, не ги деля, всички сме едно цяло. А иначе ритуали нямам, просто според мен е дарба от Господ! Когато си го можеш, си го можеш. Просто излизаш и показваш това, на което си способен. Не всеки път се получава по най-добрия начин. Аз самата съм много самокритична към себе си и винаги изисквам повече и повече от себе си.
- Как се насочи към волейбола?
- Баща ми е основния виновник да започна да тренирам волейбол. Той е бивш волейболист на ямболската школа, в която започнах, както казах вече при Илия Михайлов. И на двамата съм им адски благодарна за това, че ми дадоха насока в живота и до днес продължавам да се развивам във волейбола.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
