Българският футболист на Серкъл Брюж Димитър Велковски разказа пред БЛИЦ за живота в Белгия по време на пандемията. 25-годишният бивш играч на Славия и Локомотив (Пловдив) е затворен с приятелката си, като за момента двамата не мислят за прибиране в родината. 
- Митко, къде те откриваме?
- Вкъщи съм, под карантина сме. Тежко е, но спазваме мерките, надявайки се по-скоро това да отмине.
- Не си сам ли?
- Приятелката ми е тук. Дойде на втората седмица, след като пристигнах в Брюж след трансфера от Славия. Първоначално бяхме на хотел, след което се преместихме в кооперация. Край нас са главно къщи и има много алеи. Всеки ден излизам да бягам по един час, следвайки програмата, която ни изготвиха от клуба. За разлика от България, времето е добре, днес е слънчево.
- Как се запасявате с храна, ходите ли на пазар?
- Да, излизаме до магазина, но не всеки ден. На 200 метра от нас има хипермаркет. Голям е и има само по 5-6 човека вътре. Тук хората почти не излизат навън. Нещата не са никак добре. Белгия е сред водещите страни по брой заразени, а починалите от коронавирус вече са близо 1500. 
- Този факт плаши ли те?
- Да, разбира се. Плашещо е, но се пазим доколкото можем. За никого не е приятно да знае, че може да се зарази.
- С приятелката ти тествахте ли се за COVID-19, имали ли сте до момента някакви симптоми?
- Не сме се тествали. За щастие нямаме проблеми, добре сме здравословно. Заразените в страната обаче са все повече. Всеки ден слушаме по новините за по още хиляда човека с COVID-19. Надявам се броят им да започне да спада в следващите дни и нещата да тръгнат към подобрение. Определeно обаче всички в Белгия са наплашени, навън няма хора, спазват се стриктно мерките.
- Мислите ли да се връщате в България, след като стана ясно, че първенството в Белгия вече е прекратено?
- Обмисляме го, но зависи какво ще ми кажат от клуба. A и ако сега се приберем, трябва да сме 14 дни под карантина. Така и така сме затворени в Белгия, май е по-добре тук да останем засега и да не пътуваме никъде.
По последна информация е ясно, че първенството тук няма да се поднови. УЕФА обаче иска да се доиграе. Европейската футболна централа е против спирането на първенствата. Белгийците обаче са категорични в решението си за край на сезона. Брюж беше обявен за шампион, но към момента не се знае дали местните клубове ще бъдат допуснати до участие в евротурнирите. УЕФА плаши, че ще ги изхвърли. Затова сега назря слух, че първенството все пак може да се доиграе след пандемията, но едва ли ще се случи.
- Какви са реакциите в Белгия след решението за край на първенството. Има ли недоволни?
- Най-недоволни са в Андерлехт. Те се бориха за класиране в евротурнирите, но след решението за край на сезона, са без квота за Лига Европа. Но ако УЕФА накаже белгийските отбори, то всички няма да имат право да играят в турнирите следващия сезон.
- Отборът ти Серкъл Брюж е на 14-ото място от 16 тима. Не изпадате от елита нали?
- Спасихме се. Оставаше само още един кръг от редовния сезон на първенството. Казват, че няма да има изпадащи, тъй като от новия шампионат в групата ще са 18 отбора - с два повече.
- Спасихте се благодарение на четирите поредни победи. Сигурно и добри премии сте заработили с тях?
- Супер се получи. Много искахме да спечелим и дербито с Брюж, но паднахме с 1:2. Да, заработихме няколко премии. Тук всичко е фиксирано. Дават ти премия за всяка точка. За дербито с Брюж пък ни стимулираха с обещание за двойна премия. Също така е фиксиран е и бонус за оставане в групата.
- Голяма ли е разликата в заплащането в сравнение с това, което получаваше в България?
- Да, но това е нормално. Все пак играя в Централна Европа, доволен съм. Всеки футболист за това се бори - да изкарва повече пари и да си подсигури бъдещето, тъй като футболът е до време.
- При вас намалиха ли заплатите за периода, в който няма футбол?
- Нищо не са ни казали към момента. Нашият клуб също обмисля да ги намали. Чувам, че ръководството разисква няколко варианта, след което сигурно ще ни уведомят какво е решението.
- Oтборът вече от колко време е разпуснат?
- Почти месец. На петък 13-и ни разпуснаха (б.р. - март). И оттогава всички сме си по домовете, излизаме само за тренировка и до магазина.
- А вас някой посещава ли ви?
- Единствено човек от клуба дойде до вкъщи, за да ми донесе уреди, с които да тренирам - тежести и велоергометър. Това беше още в началото, когато ни разпуснаха. Не е приятно да тренираш вкъщи. Необичайно е, но нямаме избор, ситуацията го налага. Кондиционно няма да ми падне формата, защото програмата е доста добре подготвена и я следвам. Липсват ми тренировките с топка с отбора.
- Смяташ ли, че ще има голяма промяна във футбола след пандемията?
- О, да. В момента е тежко за всички и се надяваме вече да отминава. Надявам се след пандемията българските отбори да започнат да разчитат на млади българи, а не толкова на чужденци, защото това е начинът българският футбол да потръгне. Трябва да се дава шанс на нашите таланти. Славия е пример - играят главно българи, млади момчета и се вижда, че има резултат. Бившият ми отбор също като настоящия ми беше в победна серия преди спирането на футбола. Даже сега ме е яд, че не играх срещу Левски. Славия постигна престижна победа на "Герена", надигравайки тотално съперника. Но просто при мен нещата се развиха много бързо, заминах за Белгия и се разделих със Славия, където оставих много приятели. Чувам ги постоянно, както и някои от бившите ми съотборници в Локомотив (Пловдив).
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
