Преди да вляза в кабинета на Борислав Михайлов в БФС, очаквах да видя суперлуксозна обстановка, граничеща буквално с кича. Така поне е при повечето мастити босове. Заварих обаче семпъл и доста уютен кабинет, в който шикозността и излишната натруфеност липсваха. В процеса на разговора пък установих, че шефът на БФС е не само ерудиран, но и открит човек. И най-важното – няма никакви комплекси. Ето го цялото автентично и изключително откровено интервю с родения на 12 февруари 1963 година Борислав Михайлов пред вестник “ШОУ” и информационна агенция БЛИЦ. Разговорът ни мина на “ти”.

 

-Веднага се сещам за мачовете от времето на баща ми, които се играеха на “Герена” сутринта. Започваха в 10 часа. Спомням си как грееше слънцето откъм сектор “В”, а ние ходехме с мама, Бог да я прости, да гледаме как татко пазеше на вратата.

-Носил ли си син шал като малък и бил ли си в сектор “Б”?

-Син шал съм носил, но никога не съм бил в епицентъра на агитката. Сядах в сектор “В”, а често и съм бил зад вратите, за да гоня топките като юноша на “Левски”. Сещам се за великите мачове срещу Аякс, когато ги отстранихме с дузпи, както и победата над Барселона начело с Йохан Кройф с 5:4 през март 1976 година.

-Кой е най-силният ти спомен от мач на баща ти Бисер Михайлов?

-Помня един мач, който го даваха по телевизията – Унгария срещу България. Загубихме с 0:2, но баща ми направи чудеса и пази великолепно. Вкъщи пазим много снимки и изрезки от вестниците, където се описва страхотното му представяне срещу Милан и Бенфика като вратар на “Левски”.

-Първите ти стъпки в “Левски” като футболист...

-О, започнах много рано да тренирам. Първият ми треньор беше Сашо Костов. И знаеш ли, баща ми не искаше да ставам вратар и аз заиграх като халф и нападател. Но за кратко. Около месец-два. После се пренесох на вратата, защото това ме влечеше – просто кръвта вода не става.

-Помниш ли първия си цял мач за “Левски” като титуляр?

-Да, бях войник, с гола глава. Играхме срещу Сливен на “Герена” и победихме с 1:0. Тогава във вестник “Народен Спорт” получих висока оценка – две звездички, и попаднах в отбора на кръга. Много се зарадвах, защото Сливен в онези години имаха доста силен състав.

-А дебютът ти във вечното дерби с ЦСКА и изобщо какви са спомените ти от мачовете срещу вечния съперник?

-Беше през март 82-а. Биха ни с 2:1. Тогава цяла нощ преди мача не можах да мигна от напрежение. После обаче през юни спечелихме с 4:0 финала за Купата на България. Няма да забравя и загубата ни с дузпи в мач за Купата на Съветската армия. Решителната дузпа за ЦСКА ми я вкара с левачката Георги Велинов, който ми беше кум от първия ми брак. Последният мач в дербито е отново загуба – 1:4 на финала за Купата на България през 88-а. Пепи Витанов отбеляза два уникални гола. Аз пазих добре, но и той се справи отлично. Тупаниците му бяха страховити и нямаха хващане! После се контузих тежко, след това пък заминах за Португалия и повече не играх срещу ЦСКА. Е, помня, разбира се, и седемте ни поредни победи в периода 1983 – 1985 година. Тогава ЦСКА имаше изключително опитен отбор, който правеше чудеса в Европа. Ние бяхме хлапета – на по 21-22 години. Но се мотивирахме за дербито. Имахме си ритуал. Когато тръгвахме от базата ни в Драгалевци за стадиона, в автобуса се надуваше яко Лепа Брена. Знаехме, че това ще ни донесе късмет.

-Най-силният ти мач с екипа на “Левски” кой е?

-Ами може би реваншът в София с Щутгарт, когато първият път отстранихме германците. Тогава се игра на една врата. Те ни атакуваха отвсякъде, бяха отличен отбор. Страхотия! Спасих много положения, а в края на двубоя с Наско Сираков само си подавахме топката, за да бавим времето. Той на мене, аз на него. 0:0 ни устройваше, защото първият мач завърши 1:1. Накрая Мишо Вълчев влезе и вкара за 1:0.

-През 80-те имахте много силен отбор с отличен треньор – Васил Методиев. Как той успя от вас, младите момчета, да изгради такъв състав?

-Ами ние имахме много силен юношески тим. Успяхме да разбием хегемонията на пловдивската школа и да станем шампиони. Шпайдела успя да надгради това, което бе направил Добромир Жечев като треньор. Защото ние, юношите, започнахме да получаваме шанс при Бобата Жечев. 7 от 11-те титуляри бяхме юноши.

- Говори се, че тогава не сте спазвали много режима?

- “Черните овце” бяха Гибона и Кокала. Като бяхме заедно в казармата, тях ги стрижеха през седмица. Тъкмо пусне Гиби коса и жъц, му я острижат! Шпайдела беше много строг. Беше и голям тактик. Знаеше как да води мач. Методиев държеше на дисциплината и беше човекът всичко в “Левски”. Играеше ролята и на домакин, и на масажист, и на лекар. Както и на психолог. Някой като почваше да симулира, че го боли нещо, той казваше така: “Стига си мрънкал. Щом си футболист, естествено че ще те болят краката.

 

Виж, ако си педераст,

ще те боли задникът!”

 

- На терена не се случи нищо особено. Сега такива мачове виждаме през месец-два. Всичко е много преекспонирано. Единственото, което се случи, бе в тунела. Кокала удари шамар на някого. Вили Вуцов, като болен левскар, нещо се моташе из тунела. Не знам как беше попаднал там, защото тогава той не беше в мъжкия състав. Искаше да ритне някой, ама не успя. Но кръв и зрелище не е имало! Аз по време на мача даже не получих и жълт картон, а после ме извадиха от футбола. Което си е беше прецедент! Е, в интерес на истината, бутнах два пъти съдията Ахмед Яшаров, лека му пръст, но той не ми показа картон. Всичко беше подготвено.

- От кого? От Милко Балев ли?

-Не, не! За умрелите – или добро, или нищо.

- Къде научи новината за наказанието?

- Бях си вкъщи и я научих от Чичко Филипов по телевизията. Текстът, който той изчете, беше такъв, че все едно някой беше умрял. Аз се притесних ужасно и косата ми окапа за нула време! Забраниха ми да тренирам, изключиха ме от ВИФ. Лудница пълна! След като ме махнаха от футбола, започнах работа в елдепо “Подуяне”. Бях технически изпълнител, а шеф на завода беше един уникален пич. Аз успях да им построя спортна площадка, тъй като се занимавах с архитектурни проекти. Работих там няколко месеца. После наказанието ми беше отменено благодарение най-вече на Иван Вуцов. Той беше треньор на националите, а на нас ни предстоеше участие на световното в Мексико. Хора около Вуцов, хора около Тодор Живков и самият бай Тошо повлияха аз и останалите да бъдем реабилитирани. Разбрах прекрасната новина на 30 декември. Бяхме с Наско Сираков в Шведския хотел във Варна за Нова година. Обади се леля ми. Звънна в стаята и вика: “Айде, Боби, всичко свърши. Върнати сте във футбола!” Това беше най-добрият ми подарък за Нова година.

- Първото ти участие на световно? Как беше в Мексико през 86-а?

- Уникално. Имахме удоволствие да играем два пъти пред 115 хиляди зрители. Това никой не го е правил сред българските футболисти. Първият път бе на откриването – 1:1 с Италия на стадион “Ацтека”, а после пак на същия стадион в осминафинала с Мексико, когато паднахме с 0:2. Имахме малшанс срещу Южна Корея, но какво да се прави.

- Първият ти трансфер в чужбина как стана?

- Преди трансфера в португалския Беленензес положението ми в “Левски” не беше добро. Имах две тежки контузии. Даже като заминах за Португалия, не бях напълно излекуван. В Беленензес преминах за малко над стотина хиляди долара, което бе нищо за национален вратар. С мен в Беленензес дойде и Садъков от Локо (Пловдив). Преди това “Левски” изпусна няколко шанса да ме продаде по-скъпо. Имаше оферти от Щутгарт, от Испания, най-напористи бяха АЕК (Гърция). Хубавото беше, че дни, след като отидох в Беленензес, треньор на тима стана Христо Младенов. Първата ми година беше уникална. Разпрах се от пазене! Във вестник “Абола” завърших на второ място след Рикардо за най-добър футболист на сезона. Следващата година обаче почнаха проблемите – имаше пет треньорски смени. След това заиграх във френския Мюлуз заедно с Гецата Георгиев.

- Къде в чужбина се чувстваше най-добре като вратар – в Беленензес, Мюлуз, Рединг или Цюрих?

- Ами Цюрих не го броя, защото тогава бях с много контузии, с много операции и в края на кариерата си. Аз там я приключих. На всички останали места се чувствах прекрасно. За мое удоволствие и трите държави бяха в Западна Европа. В Англия си беше най-големият кеф. Там падаш, биеш, публиката те уважава, ръкопляска ти. В Рединг замених Шака Хислоп, който отиде в Нюкасъл. Това беше рекорден трансфер за Рединг. Играехме на стария “Елм Парк”, който беше целият от дърво и пушенето беше забранено. 10 хиляди събираше, 10 хиляди имаше на всеки мач.

- Не смяташ ли, че сбърка с трансферите си в “Ботев” (Пд) и в “Славия”?

- Не, категорично. През 1994 година имах много оферти, чак и от Мексико. Най-сериозна бе от “Тенерифе”. Всеки момент трябваше да тръгна. Бях на море в България и ме намери Хосе Мингея, мениджърът на Ицо. Вика ми: “Боби, веднага идвай в София, за да си извадиш испанска виза”. Всичко уж бе готово, ама в “Тенерифе” изненадващо смениха треньора и назначиха аржентинец. Той пък си доведе двама вратари и нещата пропаднаха. Но ако трябва да бъда откровен, тогава не ми беше до трансфер в чужбина.

- Защо?

- Ами бях в процес на развод с първата ми съпруга Гергана. Беше ми ужасно тежко и

 

трябваше аз и

моите родители

да гледаме децата

 

Всичко падна на нашите плещи. Не можех да ги оставя. Тогава дойде предложението от “Ботев” (Пд) в така наречения брокерски период. Това бе една от най-хубавите ми години във футбола. Представихме се добре – завършихме трети, играхме финал за Купата. Отстранихме “Динамо” (Тбилиси) в евротурнирите. След този мач заминах за “Рединг”. А за периода ми в “Славия”. ..Ами още съм им благодарен, че ме взеха, защото това се случи след контузията ми в “Рединг”. Забележи за какво става въпрос – скъсани задни кръстни връзки, скъсани два менискуса, счупена капачка. 9 месеца се възстановявах. Но Славия и Наско Сираков, който беше тогава треньор на “белите”, ми подадоха ръка. И аз мисля, че се представих добре на “Овча Купел”.

- Разкажи за “Парк де Пренс” и за световното в Щатите?

- Много хора се опитаха да развалят великата ни победа във Франция. Пуснаха слухове, че мачът бил уреден, което е и смешно, и трагично. Никой не може по такъв начин да се гаври с успеха ни. Истината е, че това бе денят или по-скоро нощта на Емо Костадинов.

- А защо Христо Данов ги наговори всичките тези щуротии?

- Всеки си отговаря за действията и постъпките, само че Данов не обели и дума за далавери по време на 20-ата годишнина от “Парк де Пренс”. Аз го поканих на банкета, даже стояхме на една маса. Той говореше за всичко, само не и за така наречената “уговорка”.

- Мачът с Швеция за третото място в Щатите, който загубихме с 0:4. Нещо случи ли се тогава в съблекалнята? Трябваше да играете за Ицо, за да стане голмайстор на Световното и заради това шведите ни вкараха четири гола, което пък се отрази на теб и ти не можа да станеш вратар №1.

-  Да, така е. Трябваше да играем за Ицо. Но има нещо абсолютно невярно, което казваш. Че тези четири гола се отразили върху мен. Много преди мача ФИФА определи идеалния отбор на Мондиала. За най-добър вратар беше избран Мишел Прюдом от Белгия, нищо че беше играл само 3 мача, и двубоят с Швеция беше без значение. Аз имам две други спечелени класации от Световното – “Франс Футбол” ме избра за №1, станах и първи в класацията на “Онз Мондиал” за най-много спасени удари. Грешката за мача с Швеция е обща – на ръководството и на нас по-опитните играчи. Ние бяхме толкова изтощени и изморени след страхотния успех, че не трябваше да играем – аз и още 5-6 човека. Ицо, разбира се, трябваше да играе, но не и останалите от по-опитните. Хубаво беше да се даде шанс на другите, ама... И когато получих четирите гола за едно полувреме, ми писна и поисках на почивката смяна. Това е истината и нека да я кажа - сам поисках да бъда сменен.

- Не съжаляваш ли, че на Мондиал 98 във Франция не се появи на терена. Беше в състава, но пропусна да играеш на трето световно?

- Такова бе решението на треньора Христо Бонев. Никой не разбра защо не ме пусна. Аз бях напълно готов, възстановен от операция. Бяхме трима вратари. Другите повръщаха от тежките тренировки и натоварвания, но аз бях здрав, макар и вече на 36 години. За Мондиала заминахме двама вратари – аз и Здравко Здравков, но Бонев не ми даде възможност да играя. Но не съжалявам... Тогава не можахме да се представим добре и заради драмите около капитанската лента. Имаше дрязги между Ицо, Трифон и Балъков кой да е капитан.

- Имаш ли приятели цесекари?

-О, да, много са. Повечето са цесекари. Ти дойде тука с асансьор на петия етаж. Откъдето си минал, все цесекари има. В цялото БФС 90% от служителите са фенове на ЦСКА. Аз съм се женил два пъти, надявам се да не се женя трети път. На първия ми брак Джони Велинов ми беше кум, а на втория Емил Костадинов.

- Как се запозна с настоящата си съпруга Мария Петрова?

- В Пловдив. Беше след мач на “Ботев”. Вечерта отидохме да купонясваме в дискотека “Флорида”. Бях чувал за Мария, разбира се, но само толкова. Тя беше звезда на художествената гимнастика. Ние с отбора бяхме на една маса, а Мария с нейни приятелки – на друга. Нейните дружки ме извикаха, за да им дам автограф и така се запознахме. Веднага ме впечатли. Грабна ме. Но аз постъпих дипломатично, взех да действам отдалече. След 4-5 дни предстоеше да връчват наградите за “Спортните Икари”. Казах и че ще се видим на церемонията и ако има желание, после можем да отидем да хапнем някъде. И след като ни дадоха наградите, се доближих до нея и й припомних: “Нали не си забравила за уговорката”. Тя се усмихна. Отидохме да обядваме в ресторанта на плувния басейн “Спартак”. По мое настояване ни настаниха в отделна зала с камина – абе, страхотен уют, идеален за такива срещи.

 

Ама пустата й камина

нещо взе да връща,

започна яко да дими

 

И ни преместиха на друго място, където имаше хора. Викам си: “Тука нещо не ми харесва с тая камина – дано не е на лошо!”. И така лека-полека се събрахме! Така с появата на Мария забравих за предишните си неволи.

- Силна жена ли е Мария и какво е влиянието й над теб?

- Тя е много силна жена – неслучайно е ставала три пъти световна шампионка в един изключително тежък и изключително субективен спорт. Мария е пряма, работлива, идеалната за мен жена.

- Връщаме се към българския футбол. Силен или болен е той. Май е второто.

- Въобще не съм съгласен с такова твърдение. Първенството, не само тази, а и в последните години, е супер равностойно. Неслучайно отбори извън София стават шампиони и заемат челните места в класирането. Шампионатът ще стане по-интересен догодина с 12 отбора. Това, което направи Лудогорец, не е случайно. Успехът е не само на Лудогорец, а и на клубния ни футбол. Въпреки, че е проблем за Любо Пенев, тъй като Лудогорец играе много добре, но в състава има само трима-четирима българи. Но това няма как да се избегне. Така е в Европа. Клубовете, които имат възможност, избират чуждестранни футболисти с европейски паспорти... Направихме много неща за юношеския футбол. Имаме 17 и 19 годишни елитни групи, това го няма в половината Европа и много хора ни завиждат. Правим вече първенства: “Футбол 7” и “Футбол 9”, като този проект е финансиран изцяло от БФС, като в това число влиза и изплащането на съдийските такси. Помагаме безплатно за треньорските курсове из цялата страна. 1200 треньори. Това ще го чуете в доклада на предстоящия конгрес на 14 февруари. Жена ми Мария като видя и са ошашави каква е дейността на футболния съюз. Дейността ни е огромна. Юношеските национали победиха Испания. Често юношеските формации се представят на ниво... И най-важното – “А” националният отбор се събуди. Започна да се харесва на българина. Но ние нямаме 30 играчи от висока европейска класа, имаме петима, примерно. Всичко е въпрос на поколение.

- Не смяташ ли, че връзката между юношеските национални отбори и представителния ни тим е прекъсната, тъй като се забелязва криза при младежките национали. И проблемът като че ли не е във футболистите, а по-скоро в селекционера на младежите.

- Да, така е. Михаил Мадански твърдо няма да води младежите, защото договорът му изтече. Всичко зависи от новото ръководство на БФС след конгреса – дали ще съм аз, дали ще е някой друг... Но категорично трябва да се намери качествен треньор на младежките национали.

- Стигаме и до предстоящия конгрес на БФС. Смяташ ли се за сигурен победител поради липсата на основен и силен конкурент.

- Значи, ти ме познаваш. Аз не подценявам никого и няма как да съм сигурен в победата, защото това е изборен процес. Идват делегатите, сядат и те избират. Аз имам позитиви, но и негативи и всичко е в техните ръце. Този избор за шеф на БФС е най-демократичният.

- Не рухна ли опозицията, след като Стоичков предпочете да замине за Щатите и да работи за мексиканска телевизия за предстоящия Мондиал в Бразилия?

- Христо сам по себе си е висока табела, за да привлече хора. Дори без концепция, защото той е Стоичков.

- Да, но няма индикации, че той ще се кандидатира за президент на БФС, а крайният срок наближава...

- Да, засега няма кандидатура освен моята. Наистина до момента не съм чул за някого, че ще се кандидатира официално, а крайният срок е две седмици преди конгреса – т.е. 1 февруари.

- Как ще отговориш на безкрайните нападки на Стоичков?

- Аз

 

Стоичков

го обичам

 

Каквото и да е говорил, каквото и да е твърдял, аз го обичам! Преживели сме толкова неща заедно, че ако почна да ги разказвам, няма да ви стигне мястото, за да ги опишете! Той така е преценил, така е действал.

- Дали атаката му не беше под влиянието на някого?

- Със сигурност! Не знам каква е целта...

- Е, тя целта е ясна...

- Добре де, няма значение. Аз съм забравил всичко, не съм злопаметен.

- Направи ли опит да се чуеш и видиш с Ицо?

- Разбира се. И то неведнъж. Първо го поканих миналата година на моя 50-годишен юбилей. Той обаче не дойде. После исках да се видим и да поговорим, но нямаше реакция от негова страна.

- Кога нещата между вас се пропукаха?

- От февруари миналата година, когато не уважи моя юбилей, макар че му изпратих покана. После през лятото започна тотална кампания срещу мен.

- Стоичков обяви, че ти си го будил през нощта, за да уговаряте мач на националния отбор?

- (смее се). Моля ви! Това са несериозни неща. Нека го кажа още веднъж – Стоичков е подведен от някого. Не знам от кого. Но аз съм му простил!

- Да не би да е подведен от Христо Порточанов. Неговите искания са...

- (прекъсва сме). Неговите искания първо са смешни! Второ – “благодарение” на него ние си удължихме мандата. Аз исках да направим конгреса на БФС още миналата година, но с неговото дело за легитимността на Изпълкома нещата се проточиха. Окей – той спечели в съда без право на обжалване от наша страна и затова се забави свикването на конгреса.

- Порточанов твърди следното: След като съдът е обявил, че настоящият Изпълком е нелегитимен, вие не можете да свикате конгрес.

- Ами няма такова нещо. Можем. Прави го на базата на издадения на 16 декември документ за актуалното състояние на БФС. Той към момента показва кои са президент и членове на Изпълкома. Така че – всичко е окей. Има и нещо друго - мен даже да ме отпишат от настоящия Изпълком, аз отново съм президент, защото съм вписан в стария Изпълком. А в стария Изпълком има 7 души от настоящия, така че отново разполагам с кворум.

 
- Да чуем истината за донигскандала с национала Йордан Минев през септември. Новината се появи на официалната страница на ФИФА и само след час и половина тя... изчезна. Кой покри Минев?

- Значи, Минев никой не го е покрил. Ето ще ти кажа всичко. Веднага се обадих до ФИФА. Директно потърсих шефа на лекарите, тъй като двамата с него стоим един до друг в Изпълкома на УЕФА. Това е белгиецът Мишел Док. И понеже знаехме от нашата лаборатория, че откритото вещество в урината на Данчо не е забранено, нашият лекар изпрати до ФИФА листа, в който е описано на всеки играч какво му е давано да пие. Оказа се, че е станала грешка. Нека уточня, че е много важно как е прието въпросното лекарство – ако е локално, няма проблем. Но ако е мускулно – това е забранено. В случая не ставаше въпрос за мускулно приложение. Така че реагирах светкавично и това недоразумение беше изчистено. Но тук, повярвайте, няма нищо нередно от моя страна и от страна на нашия лекар. Трябваше да изчистим този гаф, защото Минев щеше да бъде наказан.

- Може ли да ни разкриете как “Ботев” (Пд) се озова в евротурнирите на мястото на отказалия се ЦСКА? Уж нямаше право друг български клуб да заеме мястото на “червените”...

- Действах бързо, защото не би било добре да останем с един участник по-малко в евротурнирите.

 

Помолих

Мишел Платини

 

и оперативния шеф на УЕФА Джани Инфантино да изчакат, да ни дадат малко време, за да заявим нов отбор. Даже, ако си спомняте, на листчето по време на жребия по-късно пишеше “България”, а не “Ботев”. Та пловдивчани тогава реагираха светкавично, веднага подадоха необходимите документи. Аз стоях тук, в кабинета си, в очакване на официалното решение на УЕФА. И в 16,55 часа – пет минути преди крайния срок, получихме съобщение, че всичко е наред и “Ботев” може да замени ЦСКА.

- Любо Пенев... Спомена, че националният се събуди...

- Ами Любо е най-добрият вариант. Хубавото е, че подписа нов договор и остава начело на тима.

- Вярно ли е, че преди няколко години сте преговаряли с доста известни имена за селекционер на националния отбор?

- Да, вярно е. Имаше вариант с англичанина Тери Венейбълс, с израелеца Аврам Грант и най-вече с шведа Свен-Горан Ериксон. С Ериксон водехме два пъти разговори. Година преди да назначим Матеус и след това пак. С него се свързахме чрез един българин, който живее в Швеция – Илия Илиев. Но се получи огромно разминаване относно заплатата.

- Кой е най-скъпоплатеният треньор на националите в периода, в който ти си президент на БФС?

- Лотар Матеус. Но имайте предвид, че той беше най-скъп за нашия стандарт, но не и за европейския.

- Кой е най-успешният селекционер на националите по твое време, ако изобщо можем да наречем някого успешен.

- Стоичков беше на добро ниво, но след равенството 0:0 с Албания в София през 2007 година той напусна и пое испанския “Селта”. Отборът игра добре и при Пламен Марков, и при Мъри Стоилов. Ето сега при Любо Пенев има подем и то немалък. Проблемът е, че нямаме класиране на голямо първенство. И в случая вината не е само в треньорите. Просто не случваме на поколение. В последните квалификации загубихме от глупости – от тези червени картони.

- Темата “Бербатов”?

- Бяхме много близки с Бербатов.

- Бяхте или сте?

- Бяхме...

- Той напусна националния отбор обиден. Какво се случи?

- Аз така и е успях да разговарям тогава с него... И честно казано, и до ден-днешен не научих цялата истина и причините за неговото оттегляне. Не ги научих от самия него – ясно и точно.

- Не си ли правил опит да го върнеш в националния?

- Ето, ще ти разкрия, че веднъж му намекнах. Беше на една от церемониите за футболист на годината. Казах му буквално следното: “Митко, сменяме екипировката в националния. Вече ще се обличаме с “Капа”. Много ще ти отива този екип, ако го сложиш.” Това беше от моя страна. Но всъщност правото на говорят с играчите имат само треньорите, а не президентът на футболния съюз. Първо Мъри говори с него, но той не пожела да се върне. След това Любо проведе дълъг разговор. Бербатов му обеща да се върне, но после се отметна.

- Чакай да уточним - обещал му е, но след това се е отметнал?!

- Да, да... Но явно така на Бербатов му е по-добре.

- Камен Костадинов, който е един от водещите политици в ДПС, ли е настоящият Сив кардинал в БФС?

- Ха, кой го измисли това?! С Камен се познаваме от години. Запознахме се в КАТ, когато чакахме да си вземем номерата на автомобилите. Семейни приятели сме. А освен това Камен е много интелигентен човек, мъж с позиции и е нормално понякога да се посъветвам с него.

- Някой друг от членовете на Изпълкома оказвал ли ти е влияние. Например Гигов или Гриша Ганчев.

- Никой и никога! Решенията винаги се вземат с мнозинство в Изпълкома.

- А Домусчиев – той налагал ли е мнение, опитвал ли се е Лудогорец да бъде облагодетелстван в първенството. Говори се, че сте много близки и благодарение на това съдиите подкрепят разградчани.

- Не, не! Тези, хора, които ги говорят тези неща, си ги мислят. И ако са на моето място, ще го правят. Т.е. – ще действат задкулисно. Но аз не съм такъв. Моят пост е най-ветровитият в държавата след този на премиера. Не спираха да ме атакуват, че понеже съм играл в “Левски”, “Левски” бил станал шампион. После – че “Литекс” станали два пъти поред шампиони, защото Гришата е в Изпълкома. Сега се пее новата песен – за “Лудогорец”.

- А проблемът със съдиите?

- Изпълкомът вече не се занимава със съдийството. Всички наряди се извършват от Съдийската комисия, която е прикрепена към БФС, но същевременно си има своята самостоятелност. Нещо като държава в държавата.

- Има ли обръчи от фирми около БФС?

- Ти пък... Ние едвам смогваме...

- Как се издържа БФС и какъв му е бюджетът?

- За 2013 година беше

 

9 милиона и

700 хиляди лева

 

Което не е достатъчно, бяхме в дефицит, но от новия договор е за централизиране на телевизионни права прехвърлихме една сума. Част от парите, които ще вземем тази година, влязоха в БФС през изминалата. Не можахме да изпълним всичките задачи, които си бяхме поставили, а ние имаме 10 национални отбора – това е огромно нещо. Та са какви обръчи ме питаш? Ние много трудно намираме спонсори заради кризата. Спонсори са ни “Мтел”, “Форд”, “Каменица” и “Капа”. Навремето имахме много повече... Така че издръжката ни идва основно от УЕФА, ФИФА, спонсори и телевизионни права. Държавата не дава нито една стотинка. Това е несериозно! Сега над 20 спорта бяха покровителствени от управляващите, но футболът го няма сред тях. А същевременно плащаме наем на Националния стадион, за да се играят мачове на националния отбор. Това пък е направо ненормално. Така че ние се оправяме, а тези, които ни критикуват, нека да дадат поне 5 лева, пък тогава да ни оплюват.

- През лятото феновете на ЦСКА изпотрошиха сградата на БФС...

- Пълно безумие, което в нормална страна няма да се случи. БФС винаги е бил само в услуга на ЦСКА. Помагали сме им повече отколкото на “Левски”. Спасявал съм на няколко пъти лиценза на “червените” чрез УЕФА. До Швейцария съм ходил, за да им съдействам. Но в момента ЦСКА е под мониторинг и ако се той се наруши, УЕФА директно ще го изхвърли. Помня случая от 2008 година, когато ме обвиниха, че аз и БФС сме отнели евролиценза на ЦСКА. Няма такова нещо. Те имаха над 4 милиона задължения. Ето тук съм стоял до 6 часа вечерта, за да направя всичко, за да помогна. Томов пред мен говори с тогавашния шеф на НАП. Той искаше да получи документ със задна дата, но от НАП му отговориха, че това няма как да се случи, защото законите в държавата трябва да се спазват. И тогава събрах спешно Изпълкома, защото ЦСКА трябваше да бъде изпратен във “В” група. Но направихме така клубът да остане в нашия елит, въпреки че беше изваден от евротурнирите. Така ЦСКА бе спасен. После имаше още един случай по времето на “Титан”. Направих всичко възможно и успях ЦСКА само да бъде глобен и клубът да попадне под мониторинг, но не и да бъде изваден отново от Европа.

- От футбола се пренасяме в личния живот. Вярно ли е, че си бил против връзките на сина ти Ники Михайлов с Николета и с Алисия?

- Никога не съм се намесвал в личните неща на Ники. Той е голям мъж и знае как да действа. А и Николета и Алисия са хубави жени (смее се).

- Обижда ли прякорът, който феновете ти лепнаха - Перуката?

- Не, напротив. Какво лошо има в това. Както някои си слагат изкуствени зъби или изкуствени цици,

 

така и аз

си поставих

изкуствена коса

 

Тази операция я извърших преди 20 години и ви уверявам, че се чувствам много комфортно.

- Поставянето на изкуствената ти коса във Виена ли стана?

- Не, във френския град Колмар, който се намира на трийсетина километра от до Мюлуз. Интервенцията беше извършена, докато играех в Мюлуз. Направи я един французин – Стефан се казва. Той ме намери. След един мач ме изчака, дойде при мен и ми каза: “Мога да променя вида ти. Има нови и модерни методи, напълно безболезнени. Имаш ли нещо против?”. Аз се съгласих. После, по време на световното във Франция през 1998 година, той пристигна в базата на националния отбор. Предложи ми втора операция за укрепване на косата. Извърши я между първия и втория ни мач на Мондиала. Двамата сме в отлични отношения и Стефан на няколко пъти ми е идвал на гости в България. Така че – няма нищо срамно, а и аз съм широко скроен човек и не обръщам внимание на приказките по мой адрес.

- Веднъж те заснеха как танцуваш на купон?

- Хора сме, нормално е понякога човек да се отпусне. По-важното е обаче да не се отпускаме, когато имаме задължения. По-важното е да бъдем по-отговорни, по-точни и по-добри. Това не е лошо за финал на разговора ни, нали?...