ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Едно от интересните имена в българския футбол - Чунг Нгуен До, даде ексклузивно интервю за БЛИЦ TV. 

Родителите на 18-годишния халф са виетнамци, пристигнали в България преди раждането му.

Талантът на Славия записа 16 мача за "белите" в Efbet Лига през миналия сезон, показвайки голям потенциал. Неслучайно специалистите предричат бляскаво бъдеще на Чунг. Халфът вече стигна и до младежкия ни национален отбор.

Пред камерата на БЛИЦ TV Чунг говори по редица теми, дори каза и няколко думи на виетнамски. 

"Приключих изпитите в колежа, завърших 11-ти клас и вече съм в лагера на отбора в Банско. Готов съм за нови предизвикателства. Уча в Американския колеж в София - едно много елитно училище. Беше ми трудно да завърша, минах на индивидуално обучение, защото трудно съчетавах футбол и училище. Футболът винаги е на първо място, но имам за цел да завърша и да се дипломирам. Последният ми изпит беше по френски език, справих се, надявам се на шестица", разказа Чунг До. 

Топ Коефициенти Всеки Ден за Всички Мачове!

- Позволяваш ли си да преписваш?
- Не е хубаво да се преписва, но в днешно време всеки гледа да поиска помощ от някого. Но е хубаво да се изправяш срещу предизвикателства и трудности.

- На 23 май навърши 18 години, какво си пожела и как го отпразнува?
- На първо място да е живо и здраво цялото ми семейство и да постигам още много успехи във футболната си кариера и в живота.

- Виетнамец си, роден си в България, разкажи повече за себе си.
- Родителите ми са виетнамци, преместили са се в България преди повече от 20 години. Тук са се запознали и оженили. Решили са, че България е по-добра държава за живот. Имат бизнес, продават дрехи. 

- Имаш ли братя и сестри?
- Имам брат, който също е футболист в Славия, казва се Тони. Имам две сестри - едната е много малка, тази година става на две годинки. По-голямата ми сестричка е родена 2009 г. Идват на мачовете ми, подкрепят ме и съм им благодарен. 

- Коя е най-силната ти позиция на терена?
- Винаги играя в средата на терена, халф съм. Подвизавам се повече като дефанзивен халф в мъжкия отбор на Славия, но мога да играя и офанзивен.

- Брат ти на колко години е и как протича развитието му в Славия? 
- Той е две години по-малък от мен - на 16. Развива се, селекционерът на националния отбор до 17 г. Йордан Петков го повика скоро. Доволен съм от неговото развитие, но има какво да се подобрява. Заедно не сме играли, това е една от мечтите на баща ми. Надявам се и му го пожелавам скоро и той да стигне до първия отбор на Славия.

- Връщаш ли се във Виетнам, ходиш ли на гости на роднини?
- Последният път, когато се върнах във Виетнам, беше много отдавна - бях на 9 години. Причина за това е липсата на почивка, нямам свободно време, постоянно сме по лагери, турнири, училище. Нямам време да се върна в страната на родителите ми. Всичките ни роднини са там. И те рядко идват в София.  

- Какво обичаш да правиш в свободното време?
- Да излизам с приятели, да си правя домашните. Обичам и на малки вратички да играя.

- Какви цели си си поставил за близко бъдеще във футбола и в живота?
- Футбола винаги го поставям на първо място. 

- Научих нещо любопитно за теб - казаха ми, че си бил и в школата на ЦСКА. Вярно ли е това? 
- Да, там ми бяха първите стъпки във футбола. Не бях за дълъг период в школата на ЦСКА. Това беше първият ми клуб. Започнах като вратар, бях 5-6-годишен. Тази позиция обаче не ми харесваше. Като най-малък трябваше да бъда на вратата. Не ми хареса и това ме накара да се преместя в друг клуб и избрах Славия. 

- Искаш да кажеш, че си се отказал от ЦСКА заради това, че са те накарали да бъдеш вратар?
- Да.

- Имал ли си симпатии към ЦСКА?
- Не, просто баща ми тогава знаеше два големи клуба - ЦСКА и Левски. ЦСКА ни беше по-близо и ме записа там.

- Първият ти треньор в Славия кой беше?
- В школата - Кристиян Чолаков, а при мъжете Златомир Загорчич ми даде шанс и съм му много благодарен.

- Легендата на Барселона Хосе Мария Бакеро ви стана треньор, запознахте ли се?
- Да, запознахме се, тренираме. Харесва ми много като треньор, стил и философия за футбола.

- Ще го разпитваш ли за периода му като футболист в Барса, където е играл с Христо Стоичков?
- Не ми е минавало през ума, но да, мога да го питам. Интересувам се от световния футбол, защото се целя да стигна до там - до Запада. Любимият ми клуб е Манчестър Сити. Искам да посетя техен мач и да се насладя на хубавата им игра. 

- Любим футболист?
- Кевин де Бройне, Шави, Иниеста, само халфове. Между Кристиано Роналдо и Лионел Меси симпатизирам повече на Меси.

- Кои са най-значимите ти мигове до момента със Славия?
- Първата ми Купа на България с U16 със Светослав Колев, бихме ЦСКА на финала с 2:0. Тогава изпитах страхотно чувство. Не вкарах гол, но се представих на високо ниво. Друго постижение е Купата на България при U18 с Иван Иванов, което ни даде възможност да играем в младежката Шампионска лига. Дебютът ми с мъжете на Славия също, много се гордея с това ми постижение. Дебютирах с Пирин (Благоевград), февруари беше, победихме с 2:1.

- Освен от Иван Иванов, от кои други треньори си научил доста за футбола?
- От Светослав Колев, който в момента е част от щаба на Бакеро. От него научих един от най-силните компоненти, които трябва всеки футболист да притежава - играта в защита. От Иван Иванов научих да играя хубав, красив футбол. Винаги има място за подобрение. 

- Помага ти сигурно и това, че работиш с опитни футболисти - Галин Иванов, Георги Петков, а доскоро и Дарко Тасевски, който сега е помощник-треньор?
- В един отбор задължително трябва да има такива опитни футболисти, защото те ни дърпат напред. С тях се развиваме. Без тях нямаме бъдеще. Задължително слушам съветите им. Винаги в съблекалнята има шеги и закачки. 

- Имало ли е момент да си бил желан от друг клуб, но си предпочел Славия?
- Да, имал съм оферти, но в България само в Славия бих останал, защото дават път на младите и имаш шанс да се развиваш. Тук усещам най-силна подкрепа и най-добро бъдеще за футболната ми кариера. Един от големите проблеми на българския футбол е, че много чужденци играят тук. Славия се осмелява да дава шанс на младите българи. Ето, Роберто Илиев, който е на 17 години, вкара гол в последния кръг срещу Локомотив (София). Също момче от "бялата" школа. Славия предоставя възможност на младите и ни осигурява стабилно бъдеще.

- Някои ще кажат, че и ти си чужденец, но си роден в България. Чувстваш ли се българин?
- Имам корени от чужбина - от Виетнам, но се чувствам българин, тук съм роден, тук съм израснал и давам всичко от себе си за емблемата и за националния отбор.

- Какво означава името ти Чунг Нгуен До?
- До момента не съм проявил интерес да разбера какво означава името ми. Даже не знам дали има някакво значение, но мога да кажа нещо на виетнамски: "Син чао, тойля Чунг", това означава "Здравейте, аз се казвам Чунг". Не го зная перфектно, не съм го научил до толкова добра степен. Ако отида във Виетнам, няма да мога да се оправя. С нашите говорим и на виетнамски, и на български. Има два езика в семейството ни. Аз и брат ми се храним с българска храна, за нас се прави различно меню, защото не ни допада виетнамската кухня.   

- Позволяваш ли си нощен живот. За рождения ден празнува ли в дискотека?
- Нощният живот е интересен, но все пак сме футболисти и трябва по-рядко да ходим на дискотеки. Когато има повод, е хубаво да отпразнуваш на такова място, но трябва да мислиш за кариерата си - режим, поведение... 

- Вече два лагера ли имаш с младежкия национален отбор, след като заслужи повиквателна от селекционера Александър Димитров?
- Да, вече имам два лагера. Първият ми беше в Турция, където имахме две контроли. След това играх и в проверката с Черна гора в Благоевград. 

- Изненада ли се от повиквателната за младежите, тъй като си на 18 г. и играеше в юношеския национален отбор до 19 г., воден от Ангел Стойков?
- Наистина бях изненадан, но по-скоро се чувствах горд от себе си. Това е голямо постижение - да бъдеш избран в този отбор.

- Как се стига до националния ни отбор, още повече, че говорим за виетнамец, роден у нас?
- Изисква много труд, работа и когато дойдат трудните моменти, не трябва да се отказваш. Тренирай здраво и ще успееш да постигнеш успехи. 

- Какви амбиции имаш за живота извън футбола?
- Футболист си до 30-40 години. После искам да бъда бизнесмен, нещо свързано с риъл естейт (б.р. - недвижими имоти). Много е важно да знаеш бъдещето си и какво ще правиш след футбола, защото знам, че има футболисти, които си прахосват парите по казина и за глупости. Аз не искам да съм такъв и да правя тази грешка. Никога не съм влизал в казино и мисля да не стъпвам.

- Какво си купи с първите заработени пари от футбола?
- Първата заплата я дадох на майка ми, дадох й всичките пари. Тя беше много горда и доволна. След това започнах да спестявам и да си събирам. Помагам в бизнеса. Но не искам да продавам дрехи, а да се занимавам с имоти. 

- Къде живеете в София?
- В "Надежда", срещу стадиона на Локомотив (София). София наистина е интензивен град, най-населен. В даден момент ми е ставало скучно от града и съм търсил разнообразие. Не е хубаво постоянно да стоиш в София.

- Правиш ли планове вече да имаш личен автомобил и шофьорска книжка?
- Започнах курсовете, към края съм. Минах листовките, остана ми БЧК и още няколко часа практика. Не знам каква ще бъде първата ми кола. Не е хубаво да е много луксозна. 

ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Оператор: КАЛОЯН БАЛАБАНОВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ