Българският футболист Дилян Колев от две години играе в Исландия. И сега става свидетел на исторически момент за тази страна. Националите от острова мачкат наред на Евро 2016 и ще играят срещу домакина Франция. В интервю за "Стандарт" Колев разказа повече за еуфорията в Исландия и всъщност какво е да живееш там.

- Диляне, как приемат хората в Исландия това, което отборът им прави на Евро 2016?
- Навсякъде е голяма еуфория. В столицата Рейкявик по принцип винаги се събират на определено място, за да гледат мачовете на националния отбор. Но заради големия интерес са променили и разширили мястото, за да могат всички зрители да се съберат. Но феновете оценяват напълно реално какво са направили. Повечето от тях изобщо не вярваха, че могат да отстранят Англия. Те бяха щастливи само за това, че участваха на финалите. Не летят в облаците, както нашите национали. Когато бием два мача, и всички у нас почват да си мислят, че ще станем европейски шампиони. В Исландия са здраво стъпили на земята. Естествено, ако отпаднат, здраве да е. Гледат да си изживяват момента и това е. Дори не съм сигурен, че все още осъзнават какво са направили.

- Излизат ли хората да се прегръщат по улиците, въобще докъде стига еуфорията?
- Има доста клипове за случващото се в Рейкявик. В моето градче Вопнафьордур, което е на 700 километра от Рейкявик, се събираме в един хотел да гледаме мачовете. Населението на това градче е около 700 души и всички са много ентусиазирани. Всички са облечени подобаващо, с тениски на националния отбор, изрисуват си лицата. Гледаме мачовете на една видеостена, защото навън няма кой знае какви условия.

- Според теб имат ли шанс да бият Франция?
- Преди старта на Европейското не бях много голям оптимист за Исландия. Но ако погледнем реално резултатите им и най-вече квалификациите, те успяха да се класират в група с Холандия, Турция и Чехия. Биха "лалетата", турците. Не паднаха от никого. Всички казват, че Исландия е страхотна сензация. Но на база резултатите може би не е чак толкова изненадващо това, което се случва. Предните квалификации малко не им стигна. Играха бараж с Хърватия тогава.

- В последните години доста милиони се изливат в Исландия за закрити терени. Тези инвестиции ли сега дават плода си на Евро 2016?
- Аз дойдох тук преди 2 години. Още тогава видях какво се прави. Но има нещо друго. По цял свят се говори, че исландските играчи са едва ли не само туристи. Това не е така. Ако погледнете тези 23 души, които са във Франция, нито един от тях не играе в Исландия. Вярно е, че тук в държавата все още футболът до някаква степен е полупрофесионален. Иначе в Исландия всяко едно селце и градче си има направени покрити терени, за да може да развива футбол. Покрити са, защото от средата на октомври до средата на април просто е невъзможно да се играе на открито. Особено на север. Иначе в Исландия има седем големи терена - всички покрити. И благодарение на тях може да се провежда турнира за купата на Лигата в Исландия. В това отношение хората са доста инвестирали. Предполагам, че и още ще вкарват пари във футбола. Ако продължават така, скоро в Исландия ще може да се играе нормален сезон както в другите европейски държави.

- Футболът ли е спорт номер 1 в Исландия?
- Да, абсолютно. Много четох статии, че тук национален спорт е хандбалът. Но не съм видял залите да се пълнят на всеки мач, всеки да гледа, да коментира. Всъщност хората тук са болни на тема английски футбол. И двата отбора са "Ливърпул" и "Манчестър Юнайтед". За тях други тимове не съществуват.

- Защо точно тези два гранда?
- Не мога да си обясня. Но имаше една интересна случка. Преди време трябваше да гостуваме някъде. Но в същия ден имаше мач между "Ливърпул" и "Манчестър Юнайтед". Тогава закъсняхме за гостуването ни, защото всички искаха да си гледат дербито на Англия. Тях не ги интересуваше нищо друго. Когато имат мачове, редовно се сменят тренировките в някакви абсурдни часове, за да могат хората да гледат.

- Ти как се озова в Исландия? Харесва ли ти там?
- Дойдох през 2014 година чрез мениджъри. Играх в друг клуб тогава в продължение на 2-3 месеца. Преди това ритах в Черна гора за Младост (Подгорица), които сега срещат Лудогорец. Напуснах Черна гора и ми звъннаха за Исландия. Аз винаги съм искал да дойда. Не да играя футбол, а само да разгледам северните държави като Република Ирландия и Исландия. Въобще не се замислих, като дойде предложението. Отидох там първо, за да видя какво е, как ще се чувствам. Останах супер доволен. После се свързах чрез един сайт в Исландия, който урежда футболисти и клубове, без да има нужда от мениджъри. Беше малко като на майтап. Хората ми се обадиха. Планът беше да дойда тук, да ритам 5 месеца, да изкарам някой лев и да се прибера в България. Но свикнах и останах тук да си живея. Харесва ми, наистина. Толкова години съм ритал по Балканите. Тук няма нито един ден бавене на пари, например. Всичко е на деня. Дори някой път по-рано. Един път на хората им забавиха с 1 ден заплатите и настана страшен вой от всички. Казах им: "Спокойно, има места, където по 6-7 месеца не са взимали пари хората". А те ме гледаха странно.

- Как се справяш с езика?
- Ходих на два курса и въпреки това ми е тежко. Но 99% от хората тук знаят английски. А аз съм с жена ми тук, тя е черногорка. С нея си говорим на сръбски. И аз реално исландски не използвам. На мачове си говоря на английски със съотборниците. Разбирам все пак исландския, но като го чета. Ако някой ми го говори е доста трудно. Постоянно съкращават думите, особено като са по-дълги. И трудно им се разбира.

- А съпругата ти с какво се занимава?
- Тя работи в един старчески дом. Бях се разбрал с ръководството като дойдем тук, да й намерят работа. Както казах обаче, първоначалната идея беше да дойдем за малко, за да изкараме някой лев. Но хората са страхотни. Те са много приятелски настроени, особено в това градче Вопнафьордур. Може би отношението към нас беше много решаващо да вземем решение да останем.

- Със студа как се справяте?
- Всеки като чуе Исландия, и си представя някакъв кучи студ, че дори да не можеш да мръднеш. Но всъщност в България зимата е по-студена от тук. Повече от минус 12 градуса няма шанс да стане. Проблемът е, че духа студен вятър. И за това се усеща толкова ледено. Мракът е основният проблем. През зимата има по 2 часа на ден слънце.

- Става ли за отглеждане на деца.
- Човекът, който първо ни развеждаше като дойдохме, ни каза нещо много важно, което помня. "Тук може да е студено, но по-хубаво място да си гледам децата няма". Тук е страхотно спокойствие. Родителите си пускат без напрежение по цял ден децата да си играят където си искат. Няма и престъпност. Аз не си спомням кога за последно си заключвах колата. Дори за къщата ми. Дори не помня къде ми е ключът от нея. За какво ми е. Оставям отворено и заминавам да си върша нещата. И съм напълно спокоен.

- Какви хора са исландците?
- Много приятелски настроени. Винаги ще ти помогнат. Липсва обаче това събиране по комшийски. Тук всеки като си свърши работния ден, и се прибира да си прави домашните задачи. През лятото всички работят по 12 часа, няма как. И като се прибереш вкъщи, всеки гледа да е със семейството си. Има фамилии с по 2, 3 дори 4 деца.

- Как се забавлявате?
- Тази седмица е празникът на градчето. Хората си измислят доста креативни инициативи. Тази година сме разделени на квартали - син, зелен, жълт и т.н. И си правят състезания кой ще украси квартала най-добре. Разхождахме се съпругата ми с колата и видяхме страхотни гледки. Хора на по 40 години се катерят по стълби, закачат някакви неща по къщите. Всичко това по тъмно. Използват тези моменти за забавления. Това е един вид социализиране, събират се, обсъждат кое как да стане. Имат тук няколко подобни празника, които служат за забавления. Интересното е, че като има партита, хората не са като в България, например. У нас най-често на дискотека се ходи с дънки. Тук всеки е с костюм, официално облечен.

- Има ли други българи при теб, с Тодор Христов още ли сте в един отбор?
- Да. Тук е. Аз дойдох първи. Един ден стана въпрос, че търсят играч. Предложих им го. Те го харесаха, той също се съгласи. Първоначално и той пристигна само за няколко месеца, но и той реши да остане, хареса му тук. Но интересното е друго. Аз не съм играл кой знае колко в Локомотив (София) и реално нямам неговата визитка. Той се е състезавал за Левски, Берое. Щом той след като е играл в тези два клуба и се е задържал тук, значи нещата са супер.

- Излизате ли с него?
- В началото като живеехме заедно - да. Но вече той се установи, има си ангажименти, аз също. Виждаме се, но не прекарваме непрекъснато време заедно. Аз съм един от двамата треньори, които ръководим женския футболен отбор в градчето. Не играем за резултати или някакви големи цели. Миналата година решиха да възродят този тим и ме поканиха. Интересно предизвикателство е за мен. Тази година стартирахме и вече имаме 4 точки. За три мача имаме вкарани 6 гола, което е страхотно постижение. Аз съм много впечатлен от тях, защото може да не са най-добрите, но винаги влагат 100% във всяка една тренировка и мач. Това е най-голямото удоволствие.

- Има ли хубави жени в Исландия?
- По-хубави момичета от тези в България и бивша Югославия няма никъде по света.

- Опитваш ли от тяхната кухня и от нашумелия деликатес полуразложено месо?
- О, не. Тук има един празник, в който трябва да се яде само исландска традиционна храна. Като чуя това, и казвам: "А не, аз ще си взема да си направя малко балканска". Техните специалитети дори не съм пробвал. Особено тази акула, за която ме питахте. Предпочитам пилешко, картофи. Жена ми прави плескавица. Овнешкото и агнешкото са номер 1. Рибата също е страхотна.

- Покрай Евро 2016 в Исландия правят ли нашумялата викингска радост?
- Да, сега покрай европейското си пляскат хората. Личи си, че са го правили преди, но досега не било толкова популярно.

- Интересуват ли исландците от "Брекзит"?
- Честно казано, изобщо не ги интересува. Или поне аз не съм присъствал на подобен разговор. Явно не ги засяга кой знае колко много. Повечето почнаха да се шегуват, че националният отбор направи "Брекзит" на Европейското.
Димитър Пенев/"Стандарт"