Момчил Цветанов стори нещо невероятно, което рядко се среща по футболните терени. След снощния триумф с екипа на Локомотив (Пловдив) той стана играчът, ликувал с купата на България с четири различни отбора. Малкия Шивач вдига два пъти държавния трофей с екипа на Литекс през 2008 и 2009 година.  И забележете само какво се случва през последните сезони: 2016-а печели Купата с фланелката на ЦСКА, 2018-а със Славия  и сега с Локо Пловдив. 5 пъти е носител на трофея с четири тима! Малкия шивач, както го наричат, освен това е двукратен шампион на България с Литекс и веднъж носител на Суперкупата. Така че, където е той, там са и купите. Нека му бъдат честити! След снощния успех Момчил даде интервю за агенция БЛИЦ.

-Момчиле, добър ден! Честита Купа на България!
-Благодаря ви...

-Вероятно не си спал...
-Почти не съм спал. Купонясвахме до късно, а тази сутрин моят любим син ме събуди. Но ще ви призная, че никога досега не съм се чувствал толкова приятно изморен и недоспал. Усещането е невероятно!

-Тенденцията във финалите за Купата на България продължи. В последните пет години отборът, който е по-напред в класирането в първенството, винаги губи битката за държавния трофей.
- Не сме се интересували от тази суха статистика. Гледахме да не обръщаме внимание на писанията кой е фаворит, кой ще има повече фенове на стадиона. Нас ни интересуваше единствено и само да вземем Купата. Знаехме, че това е един миг и шанс. Знаехме, че няма утре или вдругиден, а има само днес и сега. Това ни вдъхна кураж. Феновете на Локо, като тези на ЦСКА, са феноменални. Голям поклон пред тях! Снощи ни подготвиха огромна изненада. На стадиона бяха брилянти, изключителни, но когато се върнахме в Пловдив и автобусът спря на „Лаута”, буквално ахнахме. Имаше заря, каквато рядко можеш да видиш, като изключим празниците.
Нашите привърженици се бяха подготвили като за Световно. Те години наред са страдали и са чакали момента, когато ще вземем Купата. И само вижте какъв е знакът на съдбата – на 15 май 2004 година Локо става шампион, а сега на 15 май 2019 година спечели и държавния трофей. Смело мога да кажа, че ние сме Императорите на Пловдив и че в следващите години Локо ще бъде водещият фактор в пловдивския футбол.
Снощният мач беше с по-особен заряд за мен, защото съм играл и в Ботев (Пловдив). Сърцето ми гореше, но главата ми беше хладна.
Искам да благодаря на семейството ми, на жена ми, на детето ми, които бяха до мен. На майка ми, на баща ми, на мениджъра ми. Всички вярваха в мен. Моята съпруга, която е по-голяма от мен, ми е като мениджър в живота. На всекиго пожелавам да има такава опора. Тя е... Нямам думи, с които да я оприлича. Тя е изключителна жена. Благодаря на съотборниците ми, благодаря и на хората, които също стоят зад успеха, но са встрани от камерите и микрофоните – имам предвид лекарския щаб, масажистите, чистачките, охранителите на стадиона. Те са част от нас, те са част от Локомотив (Пловдив).

-Вашият президент Христо Крушарски и треньорът ви Бруно Акрапович отнесоха много критики преди време...
-Те изстрадаха най-много успеха. Мисля, че вече всички са разбрали, че г-н Крушарски е точният човек, точният бизнесмен, точният собственик на клуба, който винаги е бил до нас. А треньорът ни не се предаде след унищожителните критики по негов адрес. Знаете ли, човек трудно би издържал на подобен натиск, но той показа огромен характер и хладнокръвие. Благодарение на прекрасната тактика, която избра вчера, ние триумфирахме. Благодаря и на двамата от сърце!
Искам да подчертая, че посвещаваме Купата на Аян Садъков – лека му пръст. Той беше истински локомотивец и огромна легенда на клуба. Имах честта да го познавам още от времето, когато бях младежки национал. Тогава Садъков беше помощник на селекционера Михаил Мадански. Научих много неща от него. Имаше чувство за хумор и беше мъдър човек. Разговорите ми с него протичаха винаги в сферата на шегата, но в нея лъхаше истина, която те кара да се замислиш.

-Сега да поговорим по най-важната тема. Ти си единственият български футболист, печелил Купата на страната с четири различни отбора...
-Да, това ме прави безкрайно щастлив, а някои вече ме нарекоха Властелина на купите. Горд съм с този факт, но като че ли съм целунат от Господ, като че ли съм орисан от съдбата на постигна този рекорд. И същевременно се чувствам малко неудобно, защото толкова много наши легенди, на които не мога да стъпя на малкия им пръст, нямат такъв успех като моя.

-Помниш ли първата купа, която спечели с Литекс?
-Да, през 2008 година срещу Черно море. Мачът отново беше на Националния стадион „Васил Левски”. Тогава бях резерва и не се появих в игра. Но аз, бледият юноша, да бъда резерва сред плеядата от звезди, които имаше в Литекс, си беше равно на подвиг. През следващата година пак взехме Купата, като на финала победихме Пирин. В този мач вече играх, влязох през второто полувреме.

-С Литекс печелиш още две титли и една Суперкупа?
-Да, това са прекрасни спомени, които никога няма да забравя. Няма да забравя и откъде съм тръгнал в големия футбол.

-През 2016 година си в ЦСКА. Отборът беше във „В” група, но спечели купата...
-Изключително постижение. Настръхвам, като се сетя каква беше атмосферата на стадиона – пълен до краен предел от червено море. От верни докрай фенове, които неистово те подкрепят. После триумф, обиколка, радост неописуема. Феновете на ЦСКА са уникални!

-Миналата година пък си в Славия, когато изненадахте Левски?
-Аз за съжаление на играх. Получих контузия. Преди мача ми поставиха обезболяващи инжекции, но болката не изчезна. Щеше да е нечестно да се появя на терена за сметка на някой здрав мой съотборник. Но това, че не играх, не помрачи радостта ми.

-Тривиален въпрос – кой от всичките купи ти е най-ценна?
-Тривиален отговор – всички. Всяка си има своята специфичност, всяка си има своята емоция...

-Спомена за сина си. На колко години е?
- Матео е на годинка и четири месеца. Той е всичко за мен и жена ми. Искам един ден, когато порасне и започне да разбира нещата от живота, да оцени това, което баща му е направил във футбола. Искам моите успехи да го направят щастлив и да се гордее.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ