Днес се навършват точно 20 години от историческия успех на България срещу Франция с 2:1 на “Парк де Пренс”. Победа, която ни класира за световното първенство в Щатите през 1994 година, където завършваме на четвърто място. Няма по-добър събеседник по този повод от главния герой в парижкия триумф от Емил Костадинов. С Екзекутора на “петлите” започнахме интервюто по малко по-различен начин. Ето така...

 

-(смее се). Любо Пенев с прецизна точност праща топката към Емил Костадинов, който бележи за 2:1.

- Емо, често ли си спомняш този велик миг.

- Сещам се, разбира се. Някои неща остават в съзнанието на човек завинаги. Това няма как да се забрави.

- Имаш ли запис на двата ти гола?

-Имам запис както и на головете, така и на целия мач. Но рядко ги гледам.

 

Не трябва

да живееш само

със спомените,

 

макар че спомените, когато са приятни, ти дават самочувствие и ти служат като опора в живота. Да сме живи и здрави, като минат още 20 години, вероятно по-често ще започна да си пускам на запис случилото се на “Парк де Пренс”.

- Пазиш ли си някакъв артикул от мача – фланелка, гащета, обувки?

- Не. Преди няколко години ги дадох на благотворителен търг в помощ на футболните ветерани. Идеята беше на Валентин Михов. Фланелката и обувките ги пазех доста време. Държах ги на видно място вкъщи. Но в името на ветераните реших да се разделя с тях, макар че, честно казано, ми бяха повече от скъпи.

- Какво беше настроението – твоето и на съотборниците ти, минути преди края на мача. При 1:1 за Мондиала в Щатите се класираше Франция. Бяхте ли се отчаяли?

- Знаете ли, едно от първите неща, на които се научих още като юноша на ЦСКА, бе никога да не се предавам. Лично аз не бях загубил надежда и увереност, макар че колкото повече наближаваше краят на мача, толкова повече се изпаряваха шансовете ни за класиране на световното първенство. Но заедно с моите съотборниците имахме някакво предчувствие, че нещо ще се случи. И то се случи. Още помня тишината на “Парк де Пренс”. Чуваха се само нашите викове и тези на малцината ни сънародници, които ни подкрепяха по трибуните. Французите бяха онемели. И аз ги разбирах, защото това си беше жесток удар по тях.

- Освен двата ти гола, кой е най-силният ти спомен от мача?

- Ами бъркотията, която настъпи преди двубоя. Аз и Любо Пенев за малко да пропуснем мача. Тогава играех в “Порто” и срещнах огромен проблем при издаването на френска виза. Френското посолство в Португалия нещо зацикли и така и не ми издадоха нужния документ. Същото се случи и с Любо, който по това време беше във “Валенсия”. Преди мача на “Парк де Пренс” с националния отбор бяхме на лагер в Германия. Чакаме ние визи, ама няма никой. Каракът беше пълен. Тогава на Боби Михайлов и на Гецата Георгиев им хрумна да ни вкарат нелегално във Франция. Те играеха в местния Мюлуз. Наехме автомобил и така минахме през френско-германската граница.

 

Намерихме една

безмитна зона,

 

където контролът не е толкова голям. После от Мюлуз хванахме самолета за Париж. Там ни позабавиха известно време, но в крайна сметка минахме между капките. Казвахме си, че може и да е за добро. И то стана не добро, ами повече от добро.

- На прословутия мач на “Парк де Пренс” не участва Наско Сираков. Какво точно се случи?

- О, не помня подробности, защото по това време играех в чужбина. В интерес на истината имаше някакви противоречия между Наско и Димитър Пенев, които обаче впоследствие бяха изгладени.

- Кой беше първият човек, който те потърси след края на двубоя?

- Съпругата ми Марияна. Тя първа ми звънна. Тогава имах мобифон, който буквално прегря от обаждания. Вечерта си спретнахме купон в Париж, но на другия ден аз се прибрах в Португалия, защото след три дни ми предстоеше мач с “Порто”. Върнах се по-късно, когато, ако си спомняте, беше организирано шествие в центъра на София по случай победата.

- 20 години по-късно нека да повдигнем завесата и да поговорим за прословутите ви премии за класирането на Мондиала в САЩ. Какво ви бяха обещали и какво точно се случи?

- Седмица или две преди мача шефовете на футболния съюз ни обещаха по 10 000 долара на човек, ако победим Франция. В самото навечерие на двубоя сумата нарасна двойно, а след успеха, явно опиянени от триумфа, босовете вдигнаха премията на по 50 000 долара на футболист. После обаче, типично по български, започва голямото отлагане. А днес, а утре... Оказа се, че няма как да намерят толкова много пари, за да платят на всички, които участваха в мача. Стана си голяма дандания, но впоследствие всичко приключи благополучно. Тогава атмосферата в националния не беше добра, но причината не се криеше в нас, футболистите, а в тези, които стояха на горните етажи на БФС. Мнозина се опитаха да развалят изграденото от отбора.

- Кого визираш?

- Тези, които тогава бяха на власт, и тези, които се опитваха да се докопат до властта. Да се докопат до големия пай. На никой от нас не му стана ясно как не можаха да намерят навреме пари за премиите.

 

Ставаше въпрос за

500 – 600 000 долара

 

при положение, че заради самото ни класиране на Световното в касата на БФС влязоха 3-4 милиона долара. Мисля, че никой не може да оспори факта, че ние си ги бяхме изработили тези пари, а и ни бяха обещани. Изработихме си ги на терена с труд и с игра. Но проблемът не беше в забавянето на премиите. Проблемът беше в това, че покрай нашия успех всеки искаше да се докопа до пачките. Станаха едни разправии и едни интриги, за които по-добре да не говорим.

- Нека припомним на читателите, че по същото време конците в българския футбол бяха дърпани от “брокерите”, начело с Христо Данов, от Валентин Михов, от Иван Вуцов....

- Знаеш ли, хайде да не спрем дотук и да не търсим само негативното. 17 ноември наближава и нека наблегнем само на хубавите спомени.

- Колко пъти си бил на “Парк де Пренс” след историческия мач?

- Само веднъж. На световното през 1998 година във Франция. С Нигерия играхме точно на “Парк де Пренс”, но загубихме с 0:1. Виж за този Мондиал и за събитията след него не искам да си спомням.

- Защо?

- Защото пак някои фактори в БФС, както и треньорският щаб, се опитаха да ни разпокъсат, да развалят климата в отбора.

- Тогава треньор е Христо Бонев, а най-важният човек в БФС, вече по времето на Иван Славков, е Иван Вуцов....

- Ами вие го казвате...

- Какво значи “да ни разпокъсат” и “да развалят климата в отбора”?

- Опитаха се да скарат Стоичков и Балъков. Направиха всичко възможно да развалят отношенията помежду им.

- Чакай малко. Защо да са се опитали. Нима отношенията между Ицо и Краси са били цветущи. Та още на Световното в Щатите се говореше, че е имало конфликт между тях. Особено преди и след мача за третото място с Швеция.

- Вижте, във вашата редакция няма ли от време навреме противоречия, търкания. Както се казва, такива неща се случват и в най-добрите семейства. Но скандали, огромни скандали, както се твърдеше, не е имало. И това го заявявам най-категорично. Лошото е, че

 

преди Световното

във Франция

през 1998 година

разбиха отбора,

 

след като от състава бяха извадени някои от играчите, участвали на Мондиала в Щатите. А след Световното във Франция треньорът започна “подмладяване” на тима. Вместо мен, Златко Янков и някои други извикаха играчи, които бяха на нашата възраст. Смятам, че ако ядрото се беше запазило, можехме да играем на още едно голямо първенство.

- Известният футболен коментатор Николай Колев-Мичмана възкликна след втория ти гол на “Парк де пренс” със станалата прословута фраза: “Господ е българин”. Късмет ли бе победата или не?

- Разбирам подтекста на въпроса. Първо, Господ помага на силните. Второ, ние наистина имахме силен отбор. Да, обстоятелствата в квалификационната група се стекоха в наша полза, но последният ни мач беше най-труден. Насред Париж срещу Франция. Само си спомнете къде играехме повечето футболисти – в чужбина. И то в реномирани западноевропейски клубове. Тимът ме страхотен и логично не само се класирахме за Световното в Щатите, но и стигнахме до четвърто място.

- А треньорът Димитър Пенев. Мнозина казват, че той само е гледал отблизо как печелите.

- Свещена глупост! Пената беше голям психолог и треньор с невероятен нюх. Не смятам, че трябва да омаловажаваме неговата заслуга.

- Не може обаче да отречеш, че при Чичо Митко си живеехте живота!

- Ами в това се крие ключът към успеха. Когато трябва да тренираме, тренирахме до припадък. А когато трябваше да разпускаме, разпускахме. Естествено, имаше басейни и купони в Щатите, но имаше и страховити тренировки. Пената ни позволяваше доста неща, но той усещаше, че със строг режим няма как да се получи. Но отпускаше юздите толкова, колкото бе необходимо. Повярвайте, не всеки може да го направи. Това се казва майсторлък!

- Поддържаш ли връзка с всички от отбора.

- Ами с Боби, Данчо Лечков и Наско Сираков се виждаме по-често поради простата причина, че сме заедно с БФС. С някои почти не се чувам, камо ли да се виждам. Даже има и неоткриваеми (смее се).

- Кои имаш предвид?

- Трифон Иванов и Емил Кременлиев. Туньо се е затворил из Търновския балкан и е станал “невидим”. Кременлиев пък не го и знам в коя част на България се намира. Един ден се опитах да ги открия, но мисията ми беше невъзможна!

- А Стоичков?

- С Ицо се чуваме и виждаме, макар и не често.

- Как ще коментираш големия конфликт между Стоичков и Борислав Михайлов.

- Ще бъда кратък и ясен. Нека двамата се видят на четири очи и се разберат като мъже и като бивши съотборници. Могат да го направят – сигурен съм!

- 20 години по-късно смяташ ли се за успял човек?

- Да. Постигнах много успехи като футболист. За един успял човек най-важното е да има добро семейство. Без него си загубен. Аз имам прекрасна съпруга и две прекрасни дъщери.

- Някои обаче твърдят, че “четвъртите в света” бяхте отлични футболисти, но същевременно и слаби ръководители. Какъв е твоят отговор като член на Изпълкома на БФС?

- Смешно е да се твърди, че в БФС само стоим и не вършим никаква работа. Но нали знаете, че в България е така. Когато вършиш нещо, никой не го забелязва, но има ли някакъв проблем, започват да те сочат с пръст.

 

Извинявайте, но

нима вината е в БФС,

 

когато в даден клуб не се плащат заплати, не се изплащат премии. Футболните клубове са частни дружества и звучи много елементарно, когато се говори, че клубният ни футбол куцал и не вървял заради футболния съюз. БФС прави достатъчно неща и ще ги прави, за да се подобри състоянието на най-популярния спорт у нас. Но ние не можем да разрешаваме вътрешните проблеми на отборите. Ако днес например случаят с визите за Франция – моята и на Любо Пенев, се повтори, всички ще ни сочат с пръст и ще повтарят постоянно, че Боби Михайлов и Изпълкомът са виновни за това. Ако днес се повтори случаят със забавените ни премии за Световното в Щатите, пак ще ни ругаят и оплюват. Тогава, през 1993 година, никой от БФС не си мръдна пръста, за да разреши проблема с визите, но във вестниците не се вдигна никакъв шум и нямаше атаки срещу централата.

- Ще те върна отново към “Парк де Пренс”. Намразиха ли те французите заради двата ти гола?

- Не, категорично не. Нали знаете максимата “Бий, за да те уважават!”. Много пъти съм бил във Франция след въпросния мач, много пъти са ме търсили и за интервю. Наскоро дадох такова за френското издание “Екип”. Хора са ме разпознавали по улиците, но никога не са ме атакували словесно, нито пък са ме освирквали. Напротив. И знаете ли какво ми казват: “Ти направи добро за Франция. Направи най-доброто и ще ти бъдем благодарни винаги!”. Защото след този двубой французите се взеха в ръце. Загубата им подейства като червена лампичка, като сигнал, че нещата не са добре и че трябва спешно да се предприемат мерки. Те ги предприеха и видяхте какви бяха резултатите. Още на следващото световно първенство Франция става шампион, а после – през 2000 година ликуваха и като европейски шампиони. И те помнят “Парк де Пренс” с добро, защото тази ужасяваща и кошмарна за тях загуба постави началото на тяхното възкръсване, довело до световна и европейска титла. Тук

 

нещата опират

до манталитет, до

позитивно мислене

 

Хайде да си представим ако случаят бе обратен и това бе станало в България. Първо, щяхме да намразим французите и техния Емил Костадинов до мозъка на костите, а после щяхме да се обвиняваме взаимно за поражението и нямаше да вземем никакви мерки. Нали усещате колко е огромна разликата в начина на мислене, а това рефлектира не само върху спорта, рефлектира и в живота.

- Жинола греши при центрирането. Топката попада в Кременлиев, той подава на Балъков, Краси намира Любо Пенев, който извежда Емил Костадинов. Шут на Костадинов и гол! Започнахме така интервюто. Нека така да го завършим с въпроса дали някой ден това ще се повтори?

- Това, повярвайте ми, е моята най-голяма мечта. Преди 10 години, на 10-годишнината, си мислех същото. Не бях много оптимистично настроен. Днес оптимизмът ми малко се е увеличил. Силно се надявам след 10 години, само да сме живи и здрави, оптимизмът ми да е нараснал още повече. Трудно е, но не и невъзможно!

РУМЕН ИЛИЕВ