Биатлонистът Владимир Илиев спечели европейската титла в спринта на 10 километра на шампионата в Полша. 29-годишният състезател от Троян даде специално интервю за БЛИЦ СПОРТ след успеха, с който пренаписа историята на родния биатлон. Това е първи златен медал за България от подобен форум при мъжете.

Илиев обаче не лети в облаците и каза, че все още не е направил нищо голямо, за да се чувства герой. Той обеща да продължава да дава най-доброто от себе си за постигането на по-големи успехи, добавяйки, че отдавна мислите му са насочени към Пьончан 2018 - третата Олимпиада за Владо след Ванкувър 2010 и Сочи 2014.

- Владо, отмина ли еуфорията от спечелената европейска титла в Полша?
- Еуфорията не беше чак толкова голяма. Все пак най-важните състезания този сезон предстоят. В момента ме откривате в Германия, на лагер сме в Руполдинг. След няколко дни се отправяме към Австрия за Световното. Да, Европейското беше главен старт сред целите ми този сезон, но Световното е по-важно. Предстои доста скоро, подготвяме се с пълни сили за него (б.р - ще се проведе в Хохфилцен от 6 до 20 февруари). С добро класиране на Европейското можем да покрием по-лесно финансирането си за следващия сезон. Изискванията на спортното министерство за Световното са по-високи и по-трудно изпълними.

- Искаш да кажеш, че благодарение на извоюваната европейска титла си осигуряваш финансирането за следващия сезон ли?
- Така се получава. В някои спортове и осмо място им гарантира финансирането, а в биатлона e различно. Дори и осми да бъдеш сред такава жестока конкуренция, пак не е достатъчно да покриеш изискванията на спортното министерство. Никак не е лесно.

- Очевидно не летиш в облаците след триумфа в Полша, но няма как да не бъдеш горд с факта, че влизаш в историята на родния биатлон. Ти си първият наш участник при мъжете, който успява да извоюва европейската титла.
- Знам, че съм първият. Приятно е, но не мисля, че съм направил кой знае какво. Още нищо голямо не съм постигнал. По-рано бях готов за този успех.

- Какво не ти достигаше в предишни години да станеш европейски шампион?
- Някои от елементите, съвкупност от много неща е. А сега в Полша просто ми се получи.

- Кое е по-важно - стрелбата или бягането?
- И двата елемента са много важни. Без бягането не може, нито без стрелбата. Важно е двата елемента да ти бъдат на високо ниво.

- Отличната форма, която демонстрираш този сезон ли е върховата в кариерата ти до момента?
- Функционално се чувствам много добре. Беговите времена го доказват и резултатите. В стрелбата обаче имам резерви. Направих няколко силни класирания в Световната купа, но имах по-големи очаквания. В някои от стартовете не си постигнах целите, които си бях поставил. Целта ми е да вървя по-нагоре. Никога не съм доволен от резултата си. Може би чак, когато спечеля Световната купа, ще бъда доволен от себе си.

- Каква е формулата за успеха? Как извоюва европейската титла в спринта?
- Тя дойде в резултат на много труд и правилна подготовка през годините. Всичко е планирано и стриктно изпълнявано. Давам каквото мога на всяко състезание. Нещата невинаги се получават на 100%, за да постигна най-добрия резултат.

- Кое е по-значимо за теб - европейската титла или участие на Олимпиада?
- Участията на Олимпиади са доста голям провал в моята кариера. Бях във Ванкувър и Сочи, но все се случваха някои странни неща - сменяха ни треньорите точно преди Олимпиадата. Така се получи и двата пъти и реалната ми оценка е, че си беше голям провал. Догодина ми предстои трети опит, може да ми е последният - Пьончан 2018. Ще се постарая да залича провала от Ванкувър и Сочи. Последните две години доста често мисля за Олимпиадата през 2018-а. Нормално е, това е най-големият спортен форум. Всеки спортист се стреми към Олимпиадата, там са насочени всички погледи. Ще продължа да давам най-доброто от себе си, ще се постараем да работим повече в елемента стрелба. Искаме да продължим успешната традиция на българския биатлон.

- И може би се надяваш да няма нова смяна на треньора?
- Ръководните органи решават тези неща. Вече трета година сме с Николай Захаров. На миналите две Олимпиади все си слагаха треньора.  

- Президентът на родната федерация Екатерина Дафовска какво ти каза и какви цели постави пред теб и другите ни състезатели до края на сезона?
- Много се радва, поздрави ме. Целта на Европейското е изпълнена на 100%, на Световното не знам точните цели. Всеки чака предно класиране, всеки гони влизане в Топ 15, това ще е добър резултат за мен. При нас никак не е лесно, в съвременния биатлон всичко може да се случи.

- Успехът ти като че ли остана в сянката на Григор Димитров, тъй като спечели европейската титла, докато той играеше драматичния полуфинал с Рафаел Надал в Австралия...
- Хората, които се интересуват от биатлон и са фенове на нашия спорт, са гледали състезанието и са ме подкрепяли. Убеден съм в това. В България традициите на зимните спортове откъм гледаемост не са чак толкова големи, въпреки че винаги сме имали успехи. Светът е такъв в момента, че медиите отразяват най-богатите - тенисът, футболът... нормално е да бъдат на първо четене. Но последните години забелязвам, че се увеличават феновете на биатлона у нас. Рейтингът доста се е вдигнал. Хубаво е, че състезанията ни се излъчват по БНТ и Евроспорт. Иначе в Скандинавието е различно. Там най-гледаеми са хокей на лед, ските и биатлона, чак след това футбол и тенис.

- Имаш ли приятели сред конкурентите?
- По пистите сме по-близки с руснаците, беларусите, украинците, латвийците. От години сме заедно по състезания, познаваме се. Някои от тях са идвали и на лагери в Белмекен.

- А какви хора са големите звезди Оле Ейнар Бьорндален и Мартен Фуркад?
- С тях се виждаме само на пистата. Спим в различни хотели, нямаме техните финансови възможности. Французите и норвежците отсядат в скъпите хотели, за тях не е проблем. А ние няма смисъл да правим излишни разходи. Не искам да звучи като оплакване, просто се търси нормалното за нашите финансови възможности. Малка държава сме, не можем да се сравняваме с големите - Русия, Норвегия, Франция. Те почти нямат ограничения, но това не ни пречи да ги побеждаваме. Не мога да кажа, че нещо ни липсва, всичко е наред.

- Кой е кумирът ти?
- Бьорндален е уникален човек, пример за подражание, както на пистата, така и извън нея. Всички големи спортисти са добри хора. Бьорндален е земен човек, много скромен, винаги поздравява. С Фуркад е по-трудно да говориш, просто сме на различни нива. С руснаците смея да твърдя, че сме най-близки.

- Помниш ли първия път, когато го видя?
- Да - на Световното за мъже през 2007 година в Антхолц-Антерселва. Бях от младежкия национален отбор, но ме взеха при мъжете. Тогава за първи път видях на живо Бьорндален и се състезавах с него.

- Легендарният норвежец е на 43 години, как успява все още да поддържа това високо ниво?
- Талантът му е безспорен, голямата му любов към спорта, но не е само това. Много тренировки, правилно хранене, винаги си търси резервите и продължава да работи с огромно желание. Бьорндален е новатор в биатлона, всичко тръгва от него.

- Върху кой от компонентите ти и съотборниците ти в българския национален отбор изоставате от конкурентите?
- При чужденците е по-лесно. Те не са психически обременени. Предлагат им се много хубави условия за тренировки. Бьорндален, например, като се прибере у дома си в Норвегия, може да се подготвя само на няколко километра от мястото, където живее. А ние сме принудени да пътуваме, постоянно да бъдем по лагери. Другите си имат стрелбища, условията им са много добри, а в България не виждам кога това нещо би се случило. Иска ми се да бъда оптимист, но ми се струва, че никога няма да се случи. На много спортове у нас им куца тренировъчната база. Биатлонът е много скъпо спорт, нека не се заблуждаваме. Нужни са много пари, за да се направи стадион със стрелбище и ролбан.

- Кои са хората до теб? На кого искаш да благодариш след постигнатия успех в Полша?
- Много са хората, като започна от федерацията по биатлон, спортното министерство, което винаги е оказвало подкрепа и на нас. Персоналът, който е винаги до мен - треньорът Николай Захаров, помощник-треньорът, ваксмайсторите, доктор, масажисти, целият екип. Искам да благодаря и на личния ми спонсор - г-н Васил Арнаудов. Естествено и на клуба, в който съм израснал - Аякс (Троян).

- Колко често се връщаш в Троян?
- Винаги между лагерите съм си в Троян. Зимата няма как, защото програмата ни е много сложна.

- Откога не си се прибирал в България?
- От октомври. За цялата зима се очертава само една нощ да бъда в София - след Световното, и после пак пътуваме. Утехата ми е, че поне ще се върна при близките с медала на европейски шампион.

- Очакваш ли посрещане като герой в родния си Троян?
- Наистина не се чувствам герой. Важните хора за мен ме поздравиха, не очаквам нещо кой знае колко специално. Кметицата на Троян г-жа Донка Михайлова също ми се обади да ми честити. Хубаво е, че се говори за успеха ми. Това не е толкова важно за мен, а за подрастващите в биатлона. Децата трябва все повече да се запалват, за да станат добри спортисти след време.

- Как се запали по биатлона?
- Започнах да тренирам, когато бях на 10 години - през 1997-а. Живеех на улицата, на която минаваха децата, които тренираха биатлон. Виждах ги как стрелят с пушките, беше ми интересно. Помолих майка ми Красимира да ме запише. Започнах и аз да тренирам с тях и така започна всичко. Постепенно потръгнаха нещата. Още първата ми година спечелих медал - когато бях на 10 години. После все бях първи, побеждавах наред.

- Можем ли да кажем, че китният малък Троян е люлка на шампиони. Съгражданинът ти Станимир Беломъжев пък жъне големи успехи в ски-бягането и ски-ориентирането...
- В Троян винаги е имало добри спортисти. Състезателят по мотокрос Майкъл Иванов също жъне успехи, имаме добри джудисти, а и в биатлона сме имали добри състезатели.

- Какви са лишенията на биатлонистите?
- На първо място, че не се прибираш при семейството си, не виждаш близките си месеци наред. Личният живот е по-сложен, дори да го имаш като цяло. Много са лишенията, но не се оплаквам. Все пак сам съм си избрал този път. Единадесет месеца от годината тренирам всеки божи ден. През 98% от тях по два пъти на ден. Последните две години не съм си позволявал нито на море, нито на почивка да отида. Предпочитам пълноценно да прекарвам малкото свободно време, което имам - да бъда в планините и да тренирам.

- А на дискотека кога ходи за последно?
- От пролетта не съм ходил. В периода от април до средата на май нямаме лагери. Тогава съм си в Троян - единствената ми почивка. През април за последно бях на дискотека с приятели в родния ми град.

- Често се говори за търкания между теб и Красимир Анев. След успеха ти в Полша се появиха кадри, на които се видя, че не се поздравихте на почетната стълбичка, където той зае третото място. Има ли конфликт между вас?
- Няма проблем. Просто се получи недоразумение на самото награждаване. За миг се бях разсеял и не успяхме да си стиснем ръцете. Но след това се поздравихме. Никакъв проблем не е имало между нас.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ