Помните ли Филип Филипов с №6 на гърба? Беше изключителен професионалист на футболния терен – с голямо сърце и с огромен дух. Бившият играч на ЦСКА и екстреньор сякаш се изпари от футболния живот дълго време. БЛИЦ СПОРТ успя да го открие. Ето как протече разговорът ни с родения на 31 януари 1971 година ветеран.
- Фичо, колко време вече си извън професионалния футбол и не ти ли липсва?
- Наскоро минаха точно 6 години. За последно бях треньор на Калиакра през есента на 2010 година. Липсва ми много, но в момента в България не е много благоприятно да си треньор.
-Защо?
-Защото тази професия е напълно обезличена. Няма уважение към треньора. Доказва го самото ни първенство. От 14 клуба в Първа професионална лига 10 си смениха треньорите. Ще ви дам един пример - в петте топ първенства на Европа от около 100 отбора няма 10 сменени наставника. А виждате какво е при нас в рамките на само един полусезон...
- С какво се занимаваш в момента?
- Ходя, гледам мачове. Запълвам си времето с интересни неща. Не се оплаквам от живота. Добре съм. Работи ми се много като треньор, но при нормални условия. А такива условия малко клубове ги предлагат. Същевременно в чужбина е трудно български треньор да пробие.
- Каква оценка би поставил по шестобалната система на клубния ни футбол?
- Айде да не е двойка, ще поставя тройка. Нашият футбол е на много ниско равнище. Аз не знам дали имаме изобщо футбол. Единственият лъч е Лудогорец. Но това никак не е достатъчно.
- Като бивш армеец как ще коментираш бурните събития в ЦСКА през лятото? Ти кое ЦСКА припознаваш?
- О, тук при мен спор няма. Ама никакъв спор – има само едно ЦСКА и това е тимът в А група. Клубът разполага със страхотен шеф в лицето на Гриша Ганчев. Той е перфектният собственик. Доказа го за 20 години в Ловеч, където изгради силен тим, спечели четири титли на България и най-важното - създаде страхотна футболна школа. Сега Ганчев се опитва и съм сигурен, че ще направи същото и в ЦСКА. Просто е нужно време. Смея да прогнозирам, че до една-две години ЦСКА ще си върне силата и ще се превърне в хегемонът на България.
-Коментарът ти за ЦСКА 1948?
-Ще бъда откровен – не ги следя и не знам даже къде играят. За мен истинският ЦСКА е този на стадион „Българска армия”.
-Кое е последното велико преживяване, свързано с ЦСКА, на което си присъствал?
-Безспорно това е финалът за Купата на България с Монтана през пролетта. Имаше 35 хиляди на националния стадион. Атмосферата беше фантастична, уникална, неописуема!
- Участвал си в не едно и две вечни дербита. Кой мач срещу Левски с екипа на ЦСКА никога няма да забравиш?
- Хубавите спомени са много, но винаги ще помня как в рамките на двайсетина дни през пролетта на 1997 година ги победихме два пъти – първо за първенство с 2:0, а след това и на финала за Купата на България с 3:1. Но знаете ли в този период кой беше един от най-силните мачове на ЦСКА срещу Левски? Реваншът за Купата през април 1996 година. Тогава на „Армията” поведохме с 2:0, а аз отбелязах второто попадение. След това обаче изпуснахме дузпа, получихме два червени картона и загубихме с 2:4.
-Какво ще кажеш за Лудогорец?
-Шапки долу пред тях. Имат един изключителен собственик – доказал се бизнесмен, човек, който превърна Лудогорец от скромно провинциално отборче в колос. В тим, успяващ не само в България, но и в Европа. Базата им е фантастична, отборът играе впечатляващ футбол. Всичко при тях е перфектно. Но имат само един недостатък – малко са феновете им. Пожелавам им бройката на техните привърженици да се увеличи, защото го заслужават.
- След като постави оценка на клубния ни футбол, би ли сторил същото и с националния отбор?
- Три на релси... Националният отбор е отражение на клубния ни футбол. Смятайте докъде сме я докарали, след като представителният тим на България се срина до нивото на джуджетата Сан Марино и Гибралтар. Само се сменят треньори, но ефектът е нулев. И как няма да е нулев, след като липсват качествени български футболисти. За да се появи светлината в тунела, клубовете трябва да наблегнат повече на школите си, за да се произвеждат наши състезатели. Петър Хубчев е сериозен човек, успял и като играч, и като треньор, но ще му е трудно в националния отбор. Дано все пак има резултат от работата му. Стискам му палци.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Всичко за Първа лига - ТУК
Програмата на Първа професионална лига
