Филип Виденов, който наскоро зае поста изпълнителен директор на Българската федерация по баскетбол, гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Той е единственият българин играл в колоса „Реал“ (Мадрид). Зад граница е играл още в университетския отбор на Кентъки в САЩ, Хърватия, Франция, Турция, Италия, Полша, Русия и Иран. С националния отбор е участвал на три европейски първенства. Предлагаме акценти от интервюто с Филип Виденов:

- Наскоро в интервю за „Код Спорт“ легендата Атанас Голомеев даде пример, че „заплата на баскетболиста на „Барселона“ Никола Миротич е 400 хиляди евро на месец“. Как изглежда тази цифра на фона на бюджета на нашата федерация?

- Припокриват се горе-долу, нещо подобно. Това е ясно, нито сме Испания, нито сме „Барселона“. Държавата ни в последно време малко или много е абдикирала от спорта, поне така изглежда. Не е някакъв приоритет, даже в повечето от политическите програми, които излязоха около изборите, думата „спорт“ почти не се споменава. Ясно е, че трябва финансиране и то допълнително финансиране извън това, което идва от министерството. Там ще бъде главният фокус най-вероятно, защото всичко е чудесно, но без пари колкото и талантливи деца да имаме няма как да се получи. Трябва да се инвестира в обучението на треньорите, които да са достатъчно отворени към цялото това нещо и да са обезпечени, доколкото се може, да се занимават по правилния начин.

- Спомена, че държавата е абдикирала от спорта. Защо тя гледа на него като на чуждо дете, като нещо ненужно? Изключвам, разбира се, ПР акциите на отделни спортни министри, които когато видят камери, гледат да не ги изпуснат.

- Не мога да кажа, защото както и в политиката всичко е от ден до пладне, от днес за утре. Даже не съм сигурен дали програмата „Спорт“, която е заложена в началото, дали въобще някой я гледа, дали има амбицията да се следва докрай. Да се развие и примерно след 6-7 години да имаме някакъв резултат. Не съм сигурен, че това се прави. А трябва да се прави. Също голям проблем е, че масово като народ спортната култура вече е станала  на много, много ниско ниво. Много от децата, дори и при по-големите, не знаят правилата на спортовете, които винаги са били част от живота в България – футбол, волейбол, баскетбол.

- На европейското първенство разполагахме с двама супербаскетболисти – Алекс Везенков и Дий Бост. Какъв е коментарът ти за двете звезди на тима ни?

- За Везенков на мен вече ми е ясно. Той стана изключително добър баскетболист. Нищо излишно няма в играта му вече. Много високо ниво и може да играе навсякъде, дори и в НБА. Не мисля, че ще му е проблем. Просто толкова много е напреднал. Дий Бост не беше в топ кондиция. Изигра два мача, единият, от които беше невероятен. Според мен не беше в доста добра форма, но ако можеше да изиграе така всичките мачове, със сигурност щяхме да продължим. Те двамата носеха най-много товара, но се забравят другите играчи, които си изпълниха ролята доста добре. Напоследък в България се говори само за тях двамата, а другите остават в сянка. А в един отбор не е желателно това да се случва. Евролига играчи са и двамата. Различно ниво, различно отношение. Просто нямаше чак такова напрежение. Дий Бост е много добър играч. Не мисля, че това му беше най-доброто представяне, като изключим два мача, но голям жест от негова страна, че 6-7 години играе за България. Чужденец да играе толкова за друга държава – трябва само да му се благодари.

- Този уикенд стартира първенството при мъжете. Ще има ли конкуренция и колко отбора ще се борят за титлата?

- Според мен ще има конкуренция. Що-годе са равностойни първите три-четири отбора, сега и ЦСКА като нов отбор тази година с Росен Барчовски. Разбира се, „Балкан“, „Рилски спортист“, ЦСКА, от „Левски“ винаги може да има някаква изненада, взеха и те чужденци, Пловдив са интересни, Плевен не трябва да се подценява, Бургас също, да не забравим някой… Интересни отбори и мисля, че може да стане хубав баскетбол. Надявам се да са еднакво добри, а не еднакво слаби. По принцип ще бъде интересно.

- Какво е твоето мнение за чужденците, които играят в отборите ни? Колко са нужни те за развитието на българския баскетбол?

- Първо, тук сме свикнали да се кланяме на чужденците, все едно, че е дошъл не знам кой. Но ако си президент на отбор, собственик на отбор, треньор на професионален отбор, разбира се, че ще искаш да побеждаваш. Ако искаш да побеждаваш, ще искаш да вземеш най-доброто. В България няма чак толкова български играчи, които да са на топ ниво. За съжаление, така се получава. Три отбора ще си ги разделят. Всичко останало трябва да е от чужбина, защото много от треньорите се страхуват да дадат шанс на младите играчи, да изтърпят грешките им, защото и върху тях има напрежение. В същото време пък младите състезатели трябва да трупат игрово време във Втората лига, където не винаги е хубаво нивото, а в същото време да се тренира с мъжете, както трябва. Един сложен процес, но в чужбина го има навсякъде. Повечето професионални отбори търсят чужденци, което е съвсем нормално. Затова тук трябва да почне да се работи с нашите деца на абсолютно топ професионално ниво от най-малка възраст. Да се научат на правилните неща и след време всичко ще си дойде на мястото. 

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, „Ринг“