- Разкажи нещо повече за себе си...
- Наскоро навърших Христовата възраст - 33 години и за мен тази награда е прекрасен личен подарък. Роден съм в София. Възпитаник съм на две елитни училища - 22-о СОУ и Френската гимназия. Основното призвание в живота и образованието ми са свързани с икономиката. Говоря 4 езика.
- На кого посвещаваш наградата?
- На първо място искам да я посветя на баща ми Алипи. Искам да му благодаря, че ме е създал, че ме е изградил като личност и чийто наследник съм. Той вече не е между нас, но съм сигурен, че е горд със сина си. Благодаря и на майка ми, и брат ми. Без тях и подкрепата им нямаше да стигна дотук. Искам да изтъкна и подкрепата на приятелката ми Оля, която беше председател на "изборния ми щаб".
- Какво е за теб тази награда?
- Според мен е хубаво да се акцентира, че БЛИЦ организира нещо толкова оригинално. Вашата агенция е първата в България, която връчва подобен приз. Лично аз съм на мнение, че във футбола играчите на терена трябва да са звездите, но лицата на коментаторите също винаги трябва да са открити за публиката. Благодаря на медията, в която работя - "Диема", че ме промотира. Без нея нямаше да получа тази награда. Благодаря и на всички мои колеги в екипа начело с директора на спортната редакция Веселин Василев. За мен наградата е огромно признание и шанс да добавя името си към това на първия победител в анкетата Борислав Борисов (2011 г.), когото много ценя. Също така искам да ви поздравя за начина, по който тази година протече анкетата, който определено доведе до повишен интерес от страна на публиката.
- Как се ориентира към професията футболен коментатор?
- Може да прозвучи малко смешно, но още като дете видях, че това ми се отдава. Навремето имаше една игра - футбол на пружинки. И когато играехме с брат ми, аз коментирах случващото се. Идваше ми отвътре. За мен никога не е било стрес да съм с микрофон и слушалки. Когато коментирам мачове, чувствам наистина напрежение, но то не е от страх. Това е отговорност. Все пак не можеш да си позволиш да говориш така, както разговаряш с приятелите си. Трябва да си безпристрастен, но и да имаш лично мнение. В 50% от ситуациите трябва да кажеш "да" или "не".
- Спомена безпристрасност, но все пак имаш любими отбори. Кои са те?
- Израснах на мястото, където е създаден "Левски" - градинката пред 22-о училище. Нормално е да симпатизирам на този отбор още от дете. Имам и други отбори, на които следя мачовете и резултатите и повечето от тях са с бели екипи - Тотнъм, Бешикташ, Реал (Мадрид) и Интер.
- Знаеш ли точно колко мача си коментирал?
- Да, водя си специален файл с броя на мачовете. За 10 години те са малко над 540. Имам подробна статистика и знам колко гола съм видял като коментатор и кои са авторите им. Знам в кои турнири са срещите. Мога да кажа, че съм коментирал 12 различни първенства и турнири. В момента коментирам английската Висша лига. Много хора ме помнят от времето, когато отразявах френското първенство. Коментирал съм още испанската Ла лига, италианската Серия "А", мачовете от Евро 2008 и различни двубои за националните купи.
ДРАГОМИР АНТОНОВ/БЛИЦ
