Бившият голмайстор на Ботев (Пловдив) и Левски Георги Христов започва своя шести сезон в САЩ. 33-годишният нападател е основна част от втородивизионния Тампа Бей Роудис, като вече има на сметката си цели 53 попадения. Заслужено е носен на ръце от местните фенове. Жоро Метъла, както е известен пловдивчанинът, е от футболистите, които не обичат да дават интервюта. Христов говори пред медиите много рядко. След дълго увещаване се нави да разкаже за читателите на БЛИЦ СПОРТ как успя да сбъдне американската си мечта: 
- Жоро, чувстваш ли се вече легенда на Тампа Бей Роудис? Започваш шести сезон в клуба, в който отдавна успя да спечелиш обичта на феновете.
- Чак легенда не се чувствам. В Америка се изисква доказване всеки ден. Радостен съм от факта, че има голямо уважение и респект към мен. Не е никак лесно обаче. Първенството е физически доста силово, има много чужденци, предимно от Европа. Говорим за доказани играчи, с добри визитки. Вече съм на 33 години. Да, може да се чувствам перфектно, но не е като на 23 по време на мач. А след мач се чувствам на 43 години... Не е лесно. Всеки ден ми е разпределен по строго определен начин - хранене, почивка. Работният ми ден започва в 8 часа сутринта и продължава докато си легна вечерта. Ако не го правя - нямам шанс.
- Нижеш гол след гол за Тампа Бей и вече си футболистът с най-много попадения за Роудис в Модерната ера - 53. Много скоро се очаква да задминеш вечния рекорд на Дерек Сметхърст, който в периода 1975-1978 бележи 57 гола.
- Така е, но рекордите не са най-важното, а отборът да побеждава. Нo вече като си близо до постижението е нормално да искаш да го подобриш. Тампа Бей Роудис е сравнително стар отбор за стандарите на Америка. Имам голям респект към Сметхърст и другите легенди, играли тук. За Тампа са играли Карлос Валдерама, английската легенда Родни Марш, но тогава нивото е било аматьорско, няма общо със сега. Срещал съм се с тези хора, разговарял съм с тях, само респект.
- Би ли разказал как изобщо реши да заиграеш в САЩ, как се стигна до преминаването в Роудис?
- 2013 година реших да замина за Америка. Братовчедите ми живеят в Тампа, дойдох им на гости. Уредих се да тренирам две седмици във Филаделфия Юниън - клуб от МЛС. Те искаха да ми предложат договор, но трябваше да чакам шест месеца, защото квотата на чужденци беше запълнена. Тогава треньорът на Филаделфия се обади на изпълнителния директор на Роудис и му каза "Тук има едно момче, което трябва да видиш!". Така се озовах в сегашния ми клуб и само след два дни тренировки подписах с клуба. След това можеше да премина във Филаделфия, но така се случи, че продължавам да съм футболист на Тампа Бей. Имаме една от най-хубавите бази в Америка, макар че сме във втора дивизия. Всички знаем, че футболът се прави с пари. С идването на собственика Бил Едуърдс нещата в клуба се подобриха много. Тук ми е много добре. Чувствам се в мои води и не го крия. Не крия също, че имам добри отношения и с треньора, който обаче никога не ми спестява критика, ако се наложи. Но така трябва да бъде.
- Феновете те наричат "Джорджи"...
- Не само те. Всички така ме наричат. Дори и братовчедите ми, които също живеят тук. Това е нормално, така се произнася името ми на английски език. Още в началото на кариерата ми в САЩ реших да си сложа на гърба на фланелката ми пише "Георги". Фамилията ми почти никой не я знае, знаят ме "Джорджи". 
- Семейството ти кога се премести при теб?
- Дойдох в САЩ в началото на 2013 година, а семейството ми няколко месеца по-късно. Съпругата ми беше бременна и трябваше да изчакаме дъщеря ни Божидара да се роди. След това синът ни Кристиян се роди в Щатите през 2015 година.
- Имало ли е вариант да смениш Тампа Бей с друг клуб, получавал ли си оферти?
- Имаше, да. След първата година, след втората също, в последните две години пак имах варианти. Получавал съм оферти и от клубове от МЛС. Но понякога просто човек си усеща мястото. Не крия, че дойдох в САЩ с желанието да играя в МЛС. Но като разбрах как стоят нещата с договорите, как се усещаш, реших, че е най-добре да остана в Роудис. А и някои от клубовете, които ме искаха, не можеха да ми предложат по-добри условия от тези в Тампа Бей.
- Бившият английски национал Джо Коул не ти е просто съотборник, май сте доста близки? Какъв човек е той?
- Джо е наистина голяма звезда. Дори бих казал, че не може да се усети чак толкова тук в Америка, след като съм бил свидетел какво е в Англия, когато съм му гостувал. Водил ме е на мачове на Челси. Тогава разбираш за какъв мащаб става въпрос. Иначе е земен, спокоен човек. Не крия, че сме много близки, делим стая на лагерите вече две години. Слушаме еднаква музика, чете много книги. Коул ще се пенсионира след този сезон.
- Кога ще го доведеш в България?
- Идвал е за мачове в София, но на мен още не ми е гостувал. Канил съм го. Обещал ми е, че като намерим правилното време, тъй като е много зает, ще дойде. Джо има три деца, когато се прибере в Англия е постоянно зает. Канят го и да коментира мачове от Висшата лига. Освен това има мениджърска агенция. Със сигурност ще дойде в България. 
- Разпитва ли те за България и какво му разказваш?
- Отдавна знае за нашата страна, има впечатления. Познава се с Димитър Бербатов. Знае Светльо Тодоров, Стилиян и Мартин Петрови. Все пак са се срещали по терените в Англия. Говорили сме много. Разпитвал ме е за нивото на българския футбол, за млади момчета и дали имаме таланти. Казвал съм му, че имаме много таланти. Младите българчета не отстъпват на англичанчетата, но според мен се прекъсва връзката, когато са около 14-15-годишни.
- Колко често се прибираш в родния си Пловдив, ходиш ли на мачове?
- Прибирам се всяка година за Коледа и Нова година. Повечето време прекарвам в София. Отивам и до Пловдив, виждам се с приятели, но по-рядко. Не съм гледал обаче от 5 години нито един български мач на живо, дори и по телевизията. Последният път тренирах със Септември. Помолих Ники Митов да поддържам форма с тях, приеха ме. Тренирах една седмица със Септември. С добро впечатление останах. Но не мога да дам оценка, тъй като почти не следя българския футбол. Много рядко си пускам репортажи по интернет. Единствено гледам Лудогорец, когато играят в евротурнирите. Те са съвсем друга класа. В Разград доказаха, че се работи правилно. Другите клубове трябва да вземат пример от тях. Лудогорец реално няма конкуренция в България. Сега ще е интересно с Милан. Ще им бъде трудно, но имат шансове. Няма да крия, че Лудогорец ми доставят удоволствие. У нас сме свикнали да казваме Левски си е Левски, ЦСКА си е ЦСКА, а в това време в Лудогорец вършат работа без много празни приказки.
- Каква е целта пред Тампа Бей този сезон и колко гола смяташ, че може да отбележиш?
- Най-важното е да бъда здрав. Преди година и половина имах така наречената футболна болест. Шест месеца ме тормозеше, не бях пълноценен. Осъзнах, че в крайна сметка да се ядосваш за пропуснат гол, например, няма смисъл. Но футболистите сме така, бързо забравяш за това като си здрав. Здравето е на първо място. Старая се да се грижа за моментното ми състояние.
- Проблемът с операция ли беше разрешен?
- Имаше и такъв вариант, но в крайна сметка се излекувах без операция. Понякога и операцията не решава проблема. Прибрах се и до България, пробвахме с инжекции, но не се получи. Правих рехабилитации в Тампа при най-добрите специалисти. Имах и късмет, че се случи между двата сезона, когато е голямата пауза. През другото време няма почивка - започваме февруари и приключваме чак ноември. Играх последните три мача с големи болки. Нищо не помагаше. Имаше моменти, когато дори не можех да ритна топката на 10 метра от мен. Мислех, че в паузата между първенствата ще отшуми, но не стана. Обърнах се към българин, доктор по китайска медицина, който живее и работи в САЩ. Също е тук - във Флорида. Казва се Андрей Андреев. Преди години е работил дълго за сестри Малееви преди да замине и остане в САЩ. Той беше в основата на това проблемът да се разреши. Постоянно бях на процедури при него. Много съм му благодарен. Сега всичко е наред.
- Имало ли е вариант втори българин да заиграе в Тампа Бей Роудис?
- Да, имаше. Помощник-треньорът, който е германец, миналата година ми каза, че сме искали Илиян Мицански. Можеше да имам сънародник за съотборник, но не знам защо не са се получили нещата. Когато помощникът ми съобщи това, му казах, че ще е чудесно Мицански да дойде. Не го познавам лично, но казах само добри думи за него. Опитвал съм да помогна да доведа българин в отбора ми, но не се получиха нещата.
- Тампа Бей Роудис отстъпва ли на отборите от българската Първа лига?
- Трудно е за сравнение, ние имаме голям бюджет и сериозни футболисти. Вече казах за Джо Коул, също така съотборник ми е Марсел Шефер, който игра 10 години за Волфсбург в Бундеслигата и стана шампион. Друг от съотборниците ми е Мартин Вингаард от Дания, който е четири пъти шампион с ФК Копенхаген. Това са все класни футболисти.
- Беше част от последния шампионски отбор на Левски (2009 г.). Кога отново "сини
те" ще вземат титлата?
- Нямам представа, не съм в клуба. Явно има нещо, което не се прави както трябва.
- Селекцията ли е сбъркана?
- Нямам представа, според мен не. През клуба сигурно са минали десетки, ако не стотици футболисти за няколко години. Пожелавам успех на Левски, да станат шампиони следващата година, тъй като тази пак ще е Лудогорец.
- Бързо ли свикна с живота във Флорида и има ли българи около теб?
- Свикнахме много бързо. Да, има българи тук. Може би след Чикаго и Ню Йорк във Флорида е една от големите български общности. Имам приятели българи, но не много.
- Със съпругата ти правите ли планове да се установявате за постоянно във Флорида или след края на състезателната ти кариера ще се върнете в България?
- Ние вече сме установени. По принцип гледаме да не правим дългосрочни планове. Дъщеря ни вече ходи на детска градина. Колкото повече оставаме, толкова повече намалява шанса да се върнем.
- Как се реши да се разделиш с емблематичната си дълга коса?
- О, аз и преди съм я подстригвал. Винаги съм бил и с дълга, и с къса. В Левски като бях, се подстригах гола глава, тук също го направих.
- Моторите са ти страст, имаш ли своя бегачка зад Океана?
- Имам, да. Винаги съм искал да имам. Преди време видях една снимка на Дейвид Бекъм с мотор от времето, когато беше в Лос Анджелис Галакси. Казах си, че това ще е моторът ми. И си купих същия. Фен съм на самото усещане докато караш мотор. Карам, за да разпускам. Даже година и половина карах без книжка за мотор, но преди няколко дни успях да я взема, след като изкарах курсовете. Трудно беше, дори бях на косъм да ме скъсат. Радостен съм от факта, че вече съм легален.
- Някога хващали ли са те полицаи?
- Не. Даже и в клуба ми не знаят, че карам мотор. Имаше случай, когато отидох с него на тренировка, но не го оставих на паркинга, където всички футболисти спираме колите си, а някъде встрани, за да не ме видят.
- Печелят ли се добри пари от футбол в САЩ? Може ли да се каже, че за периода до момента в Тампа Бей си успял да подсигуриш живота си за години напред?
- В Америка наистина се печелят хубави пари от футбола. Но и зависи какъв стандарт на живот водиш. Моята цел не е да играя и печеля, за да може после нищо да не правя. Какво значи да си подсигуриш живота? Че аз като стана на 35 години, примерно, и спра с футбола, няма да седна на дивана и да си вдигна краката. Футболът много ми е дал, но и не малко ми е взел. Има много други интересни неща. Имам планове, за които мисля. Не са свързани са с футбола.
- Колко още можеш да играеш?
- Докато знам, че може, и че съм добър в това, което правя. Ако започна просто така, колкото да добутам 2-3 години, да се натискам, не искам изобщо да си губя времето. Когато усетя, че не съм това, което искам - просто няма смисъл, не искам да се излагам. Казал съм го и на ръководството на клуба, с които преди дни се споразумяхме и преподписах. Те искат да остана тук до края на кариерата ми.
- Кога за първи път усети любовта на местните фенове, които те наричат "Джорджи"?
- Още първите мачове. Започнах много силно. Явно и защото съм българин, бях им малко по-интересен. Толкова години бях само аз, сега идва втори - Антон Недялков, който ЦСКА продаде на Далас.
- Потърси ли те за съвети?
- Не ме е търсил. А и не се познавам с него, той е малък. Отива в сериозен клуб, желая му успех.
- На мачовете ти понякога присъстват и фенове на Левски, живеещи в Щатите. Често ли те изненадват?
- Почти навсякъде, където играем, се чуват подвиквания от българи. Посещаемостта на мачовете ни е сериозна. Като чуя български възгласи, винаги ме е радвало. Имал съм случаи, когато играем в Канада и след двубоя съм оставал, за да се виждам с феновете. Идвали са по оградите до пистата и са ме поздравявали. Не само фенове на Левски, има и доста на Ботев (Пловдив). Хубаво е да се срещаш със сънародници на хиляди километри от родината. Миналата година след мач в Канада българи ме поканиха на ресторант.
- Покрай приятелството с Джо Коул се запозна и с Франк Лампард...
- Да, на мач на Челси Джо ме запозна с него. Прекарахме по-дълга вечер след това. Бяхме и в лондонски пъб. Лампард е много уравновесен човек, здраво стъпил на земята. Има много готино чувство за хумор. При него и Джо Коул няма изхвърляния и избиване на комплекси.
- В САЩ коментира ли се толкова много както в България любовната афера на Григор Димитров с Никол Шерцингер?
- Не чак толкова. Само хората, които наистина следят тениса, знаят за Григор и за това, че е с Шерцингер. Тук се интересуват предимно от американския футбол, НБА, хокей на лед и бейзбол. Даже нашият футбол - сокърът, е на заден план, тенисът също. Следят си техните спортове. Американският футбол е на почит. Когато е финалът на Супербоул държавата спира да работи.
- Отдавна се знае, че рокът е в кръвта ти. Как търпеше съотборниците си в българските клубове, които слушаха чалга в присъствието ти?
- Никога не съм имал проблем. Това е неизбежна част в тези среди. Дори съм ходил преди със съотборници на заведения, където е звучала чалга, но там просто не е за мен.
- Цялото ти семейство е свързано с музиката, брат ти беше дългогодишен китарист на "П.И.Ф.". Ти самият също свириш на китара, а в младежките си години на пиано. С музиката ли разпускаш?
- Несъмнено е така. Имам четири китари и свиря, когато мога. Рядко ми остава свободно време, но за музиката винаги намирам. Децата често ме карат да им свиря. Те също се опитват и пеят покрай мен.
- Какво друго обичаш да правиш в свободното си време?
- Бях започнал да играя голф миналата година. Трябва обаче много сериозна отдаденост, въобще не е лесно. Нужно ми беше доста време, а аз го нямах. Голфът се нареждаше след тренировките и мачовете, семейството, моторът и свиренето. Просто ходех да удрям по няколко топки и това беше. Игрището е от другата страна на улицата ни. Може би някой ден ще имам време да се занимавам и с този спорт. Голфът ми е интересен, не съм си давал сметка какви качества изисква. Тенис също играя, когато сме в почивка.
- Кой е любимият ти легендарен български футболист?
- Димитър Бербатов. Заради елегантността му, въобще заради таланта... той е различен. Но естествено има и много други. Разбира се, Христо Стоичков и други от поколението от САЩ`94. Възхищавах се много и на Трифон Иванов, Бог да го прости! След като почина, си направих труда да гледам негови мачове. Чак тогава осъзнах, че е бил невероятен на поста си. Просто, като по-малък не съм можел истински да видя тези неща. Като видях как се представи в два от мачовете на националния отбор, които гледах, осъзнах, че наистина е бил голяма класа. Това са имената, които най-много са ме вдъхновили да бъда и аз като тях.
- За какво мечтае един 33-годишен футболист, минал през Ботев (Пловдив), Левски, Славия, Локомотив (София), ставал голмайстор на "А" група и е сбъднал американската си мечта?
- Не за много. Смятам, че малките неща ни правят щастливи, случващи се в ежедневието ни.
- Надяваш ли се на повиквателна за националния отбор и би ли приел, ако Петър Хубчев се обърне към теб?
- Не се надявам. Не съм се замислял за това. На 33 години съм, доста съм далеч от България... Това са неща извън моя контрол, аз мога само да контролирам начина, по-който се раздавам всеки ден на терена.
- Ако не е тайна, би ли казал каква най-висока скорост си развивал с мотора си?
- Около 110 км/час. Глупаво е, няма смисъл повече. Нямах и книжка. Тук не прощават. Ако ме бяха спипали, можеше и мотора да вземат. А глобите са четирицифрени.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
