Футболист №1 на България за 2012 година - халфът на ЦСКА (Москва) Георги Миланов, се прибра в България вчера. Той кацна заедно с очарователната си приятелка Мария, с която живеят заедно в руската столица. Но още на летището в София пътищата им се разделиха - директно от самолета основната фигура в националния отбор на Любо Пенев потегли към лагера на младежката селекция в Сливен преди евроквалификациите с Дания и Словения. Преди това обаче Георги Миланов даде специално интервю за “24 часа”, в което сподели голямата си болка - в България не е харесван от доста хора.

- Георги, заигра доста по-често за ЦСКА (Москва). В началото прекарваше почти по цял ден във фитнеса, за да станеш машина. Стана ли вече?
- Опитвам се да се представям по най-добрия начин. Всяко начало е трудно. И на мен ми беше трудно преди два месеца. Вложих доста сили във всичко. И в тренировките, и в мачовете, в които тогава получавах по-малко възможности. Вече получавам повече шансове, радостен съм. А и отборът върви в по-добра линия. Щастлив съм, че съм част от отбора и израстването, а не гледам отстрани.

- Въпреки трудния старт и контузията вече имаш 10 мача във Висшата лига на Русия, последните 4 си титуляр, игра и в 4-те срещи в групите на Шампионската лига...
- Затова отидох - за да играя, не да стоя и да гледам. Знаех, че ще е трудно. Доста хора побързаха и ме отписаха. Но аз лека-полека ще доказвам името си в Русия. И живот и здраве, след две-три години да имам друго стъпало.

 - А имаше ли такива, които ти казваха “Давай, Жоре, скоро ще успееш и в Русия”?
- Да, имаше много приятели, които ме подкрепяха. Но аз в България не съм харесван от доста хора.

- Как може да не си харесван, нали все пак си и актуалният носител на приза “Футболист на годината”?
- За мен няма кой знае какво значение това, явно и за хората. Призовете не играят, трябва неуморна работа.

- Идваш за лагера на младежкия национален отбор. Познаваш се от доста време с Михаил Мадански, майтапи ли те той, че отново се връщаш при него?
- Да, познаваме се от няколко години. Даже може да питате и него, че аз му звъннах за евентуалното ми участие в младежкия отбор. Питах каква е ситуацията с мъжкия национален отбор и след като разбрах, че няма да има мач, му казах, че ако иска, може да разчита на мен. А аз ще дойда да помогна с каквото мога на младежкия национален отбор, защото на мен ми трябват мачове и искам да играя.

- Желанието ти да се върнеш при младежите е похвално...
- За мен няма никакво значение дали е мъжки, или младежки национален отбор. Трябва да си здраво стъпил на земята и щом играеш за родината си, да даваш всичко от себе си.

- Съотборникът ти в ЦСКА Константин Базелюк е основна фигура в младежите на Русия, които са ни съперник в групата. Измайтапи ли го, че се връщаш да го изхвърлиш от борбата за европейското?
- Говорихме си преди няколко дни. Пожела ми успех, както и аз на него. Той знае, че няколко футболисти от мъжкия състав ще отидат при младежите и отборът ще бъде коренно различен. Надявам се да положим достатъчно усилия, за да вземем двата мача с Дания и Словения.

- Странно ли ти е, че водещи наши клубове отказват да пуснат националите си?
- Честно казано, не съм съвсем запознат. Сега ще говоря с треньора, който ще ми обясни кои са дошли и кои не. Аз дори повечето не ги познавам, сега ще се запозная с тях. Надявам се за краткото време, което имаме, да се опознаем и да се възползваме по най-добрия начин от партньорството си. Ясно е, че нито аз, нито Симеон Славчев можем да решим сами даден мач. Всички заедно можем. Колективът ще е на първо място. Дано си опознаем качествата, да влезем в ритъм по най-бързия начин и да победим.

- И все пак от теб, Мони Славчев и брат ти Илия се очаква да поведете отбора...
- Ще дадем всичко от себе си. Но ще съм много щастлив дори някое друго момче, което още не познавам, да вкара 5 гола. Щом е за България.

- Всички играчи от мъжкия национален отбор искахте Любо Пенев да остане. Той вече подписа нов договор, какво да чакаме от вас в квалификациите за Евро 2016?
- Нормално е, когато си опознал един треньор и знаеш неговите методи на работа, които ти допадат, да държиш да работиш още с него. А аз не знам някой футболист от нашия национален отбор, на когото да не му допадат методите на Любослав Пенев. Затова всички искахме да останем заедно с него. Събрахме се отличен колектив. Мисля, че си взехме нужните поуки. Надявам се в следващите две години да работим още по-добре, да имаме късмет, да нямаме контузии и да постигнем нашите цели. Вярвам, че с Любослав Пенев можем да стигнем до европейското първенство във Франция.

- Какво е мнението на действащия футболист №1 на България - кой от твоите колеги заслужава най-много да стане футболист на годината през 2013-а?
- За мен Ивелин Попов заслужава най-много. Играе силно и на клубно, и на национално ниво. Доказа се като един от най-силните футболисти в руското първенство. С постоянни силни изяви. Вкара доста голове. Желая му от сърце да стане футболист на годината. Иван Иванов също се представи на сериозно ниво. Играе в Шампионската лига, което е плюс за него. Но който и да стане, ще му пожелая да е жив и здрав и да се наслаждава на наградата и бъдещи успехи.