ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Българският национал Илия Груев-младши обяви, че не планира да сменя отбора, а целта му е да се утвърди утвърди напълно във Вердер (Бремен).

Младият полузащитник даде специално интервю за германското издание Kicker, в което коментира интереса на нидерландския гранд Аякс през миналата година.

23-годишният българският футболист говори още за това как прекарва свободното си време, какъв би бил, ако не играеше футбол и за съветите, които му дава баща му.

- Г-н Груев, вие ли сте следващият Марко Фридъл? (б.р. Марко Фридъл - 25-годишен австрийски централен защитник, който играе и като ляв бек)
- Трябва да помисля... защо ме питате това?

- Заради позицията, на която играхте в националния отбор? Бяхте ляв бек. 
- Да, но не. Всъщност просто трябваше да помогна на отбора. Аз съм многостранен иограч, но не мисля, че ще играя друг път там.

Топ Коефициенти за Спортни Залози!

- Значи съотборник отпадна от състава?
- Да, Антон Недялков от Лудогорец е титуляр на поста, но се контузи. Треньорът ме пита дали мога да играя там и казах, че мога. 

- Централният защитник на Вердер Марко Фридъл е контузен. Някой пита ли ви дали можете да играете на мястото му?
- Все още не, но виждам себе си малко по-напред. Искам да съм №6. Да дирижирам играта. Предпочитам да бъде връзката между защита и атака.

- Какво ще кажете за участие в Шампионска лига? Миналогодишните участници Аякс Амстердам проявяваха интерес към вас през миналия сезон?
- Бях щастлив от това, трябва да кажа. Аякс е топ клуб в европейския футбол, който е произвел много топ играчи. Но това е в миналото.

- Вашето бъдеще в Бремен ли е?
- Да, разбира се. Все още имам дългосрочен договор и искам да се утвърдя напълно. За да бъдеш редовен играч, трябва, ако си във форма, да изиграеш около 25 мача поне. Надявам се, че ще постигна това през тази година, това ще е моята цел. 

- Има хора, които казват, че треньорът на Вердер предпочита да разчита на утвърдени играчи, отколкото на млади. Вашият основен конкурент – Кристиан Грос е на 34 години. Той започна в 23 мача като титуляр…
- Лично аз смятам, че възрастта не трябва да има значение – само способностите. Ако някой е по-добър, той заслужава да играе.

- Какви дългосрочни цели имате един ден като професионалист?
- Когато бях малко момче, имах най-голямо нетърпение, когато чуех химна на Шампионска лига – настръхвах и това все още е отчасти така днес, ако трябва да съм честен. Друга моя мечта е да участвам на Световно или Европейско с моята родина – България.

- Виждате ли се като част от поколение, което се опитва да използва целенасочено всички неизчерпаеми възможности на днешния ден?
- Да, много неща могат да ви помогнат, но не прекалявайте и не мислете, че това неминуемо ще ви направи по-добри. В крайна сметка всичко опира до това да останем чисти. Трябва да пробвате кое работи и кое не – трябва да намерите златната среда. Нарушил съм определени процедури, за да си лягам навреме и да прекарвам по-малко време на телефона си и да не съм на определени платформи твърде често. Така че току-що изтрих Instagram.

- Какво щеше да стане с вас, ако не бяхте футболист?
- Определено бих учил мениджмънт и финанси. Може би и политика.

-В края на миналата година украсихте корицата на българския „Форбс“ като една от 30-те най-вълнуващи личности под 30 години. Колко копия получи баща ти?
- Сега имаме две вкъщи. Останалата част от семейството също е осигурила няколко: баби и дядовци, братовчеди и братовчедки. В Бремен нямам.

- Как реагираха съотборниците ви?
- "Форбс" веднага се свързва с парите. Казаха тогава, че сега съм един от най-богатите българи.

- Какво означават парите за вас?
- Разбира се, като футболист си привилегирован, но мога да кажа, че не го правя за пари. Това е бонус и също така означава малко свобода.

- Как използвате малкото свобода, която имате?
- Бях на Откритото първенство на Франция в Париж, гледах Александър Зверев срещу Григор Димитров – това беше страхотно събитие. За мен е голяма привилегия, че можеш да си там само два дни. Но имах късмет, взех билети на нормалната цена чрез Българската тенис асоциация: 80 евро – съвсем нормално.

- Бяхте втори и в анкетата „Футболист на годината“ в България: кой е най-добрият начин да измерите нарастващата значимост в родната ви страна?
- През двете седмици в София вече имаше повече погледи – преди не беше така. Но мога да се разхождам по улиците необезпокояван; баща ми все още го разпознават много повече хора. Въпреки това, когато изляза от апартамента в България, хората като цяло са много топли към мен. Няма значение, че съм футболист.

- Как се справяте със себе си?
- Трудно. Във всеки случай е важно да можете да прецените себе си правилно. Хубавото е, че имам баща, който също е много запознат с това и с когото анализираме много.

- Бившият футболист от Бундеслигата Илия Груев със същото име – необикновено съзвездие баща-син.
- Да, рядко има такива случаи. Единствените други неща, за които се сещам, са Дардай. Например, често играех срещу Палко, когато бях млад, а Пал също беше треньор на Херта на този отбор по това време… Аз самият много ценя това: баща ми гледа всеки мой мач и след това си говорим за отделни сцени. Той е много уравновесен, умее да ме критикува, но дава и положителни отзиви – опитва се да остане относително обективен, а това също е важно.

- Това укрепва ли връзката ви заедно?
- Във всеки случай. Освен това прекарах доста време с баща ми по време на почивката ми в София. Той скоро ще навърши 54 години и все още можем да играем футбол заедно, петима срещу петима, да играем тенис, падел, волейбол – всички един срещу друг. Той е във форма, но за щастие вече го победих. Преди три или четири години беше различно: никога не съм имал шанс.

- Всъщност германският национален отбор беше ли вариант за вас?
- При младежите – до U16, когато избрах България. Там съм роден, родителите ми са българи. Благодарна съм, че съм израснала в Германия, но моите корени са 100 процента български.

- Ваш треньор в националния отбор в момента е Младен Кръстаич, шампион с Вердер от 2004 г.
- Наистина ми харесва да играя под негово ръководство и получавам много насърчение. Разбира се, ние говорим за Вердер от време на време и дори си говориха пред мен с Франк Бауман (бивш съотборник на Кръстаич, сега шеф във Вердер, бел. ред.).