Иван Вуцов даде интервю за агенция БЛИЦ часове след смъртта на Иван Славков. Двамата бяха неразделни приятели - не само от времето, когато Славков беше президент на БФС, а Вуцата изпълнителен директор.

-Г-н Вуцов, искрени съболезнования за кончината на г-н Славков.
-Благодаря, отиде си голям човек. Най-близкият ми приятел, с него бяхме като братя. Още не мога да проумея какво се е случило. Загубата е голяма, в сърцето ми ще остане дълбока рана, докато и аз не си отида от този свят. С него съм живял повече, отколкото със семейството си. Безспорно най-големият ми приятел, човек, който заслужава само уважение.

-Какъв човек напусна българския спорт и футбол?
-О, няма смисъл да говорим и припомняме какво е направил Иван Славков за спорта. Опитен, ерудиран човек, който знаеше какво може и вършеше това, което трябва. Всичко приемаше с усмивка на лице, опитваше се винаги да бъде позитивен. Дори, когато го изключиха от МОК, се шегуваше. Само той знаеше какво бе в сърцето му тогава.

-Скандалът с МОК ли бе най-трудният момент в живота му?
-Един от най-трудните, но той и тогава не показа слабост. Славков беше такъв, никога нямаше да признае, че е слаб. Мисля, че това с МОК бе скалъпен скандал. Жак Рох ще си отиде от този свят и ще го гложде мисълта, че е взел неправилно решение.

-Батето имаше и врагове, много хора го критикуваха?
-Така е, защото много хора му завиждаха. Той беше бохем човек, умееше да се забавлява и весели и в същото време да работи. Само най-близките му хора бяха наясно, че с него можеш да говориш на всякаква тема. Имаше богата обща култура. Сядахме на масата и си говорехме за политика, икономика, за спорт да не говорим, за управление. Да, той бе роден управленец.

-Националният ни отбор по футбол игра за последно на голямо първенство именно по негово време. При Борислав Михайлов нямаме подобно постижение.
-Не искам да правя сравнение точно в този момент. И Боби е израснал в ръцете ми. Иван Славков обаче беше друг човек. Нямаше кътче на планетата, където да не го познават. Хората бяха респектирани от него. Дори и когато го изключиха от МОК, пак имаха уважение към Славков.

-Кога говорихте за последно с него?
-За съжаление не успях да говоря с него, за което дълбоко съжалявам. Бяхме заедно в Несебър. Във вторник (б.р. – 29 март) ме приеха в болница, за да ми направят операция. Трябваше да ми сменят тазобедрена става. На следващия ден и Иван е постъпил в болница. От тогава не успях да го чуя и видя, не пускаха никого. Само Валя ходеше, лекарите се опасяваха да не внесем някаква зараза отвън.

-Бяхте ли в течение за състоянието му?
-(с по-тежък глас и почти разплакан.) Мислех си, че и този път ще надживее проблема. Надявах се. Жена му ми казваше какво става, до последно си виках: “Той е силен, ще успее.” Освен това е бил състезател по водна топка, белите му дробове са добре развити, имаше силен и здрав гръден кош. Щом с организма си на спортист не е успял значи работата е била сериозна.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ