- Ивет, завърши световното първенство за теб. Как би обобщила изминалата седмица?
- Чувствам се много голяма късметлийка и много благословена. Моята история е дълга. Вие я знаете от самото начало. И след всички перипетии и неща, наистина съм благодарна. И смятам, че имам много голям късмет да бъда тук. Защото не е въпрос само на труд. Има много атлети, дори съм сигурна, че 99% от атлетите полагаме еднакъв труд, еднакво се мъчим, еднакво се лишаваме. Знаем и колко много атлети не успяха да стигнат дори до това световно първенство, защото нормативите са много високи, изключително трудни за покриване. Аз тренирам с Инна Ефтимова и видях тя как цяло лято гонеше тези квоти. Нивото в леката атлетика се вдига все повече и много атлети не успяват да стигнат дори до участие на голямото първенство. Има и атлети, които цял сезон побеждават – на Диамантени лиги, турнири, а ги няма да участват тук или други не видях в полуфинали, финали. Например, препятствията жени, няма ги. Предварително си бяха разпределили тортата още от май месец, а нещо се изгубиха. Винаги е пълно с изненади. Затова аз се смятам за късметлийка и за достатъчна опитна вече, за да направя нещата правилно.
- За първи път 200 м беше толкова успешни за теб.
- Направих едно старо лично на финала, което е супер. Много съм щастлива, много съм доволна. Изхабих страшно много енергия от радост. Знаех, че първите три във финала на 200 м не са сигурни, както на 100 м. Но 21.63 секунди – вече се приближава към мъжете. Трябваше ми национален рекорд, за да съм в медалите. Именно затова се радвам много. 22.41 секунди си е супер резултат за финал. Паднах се и в най-бързата серия, и в най-бързия полуфинал. Не смятам, че ми е попречило това, но някоя стотничка може и да ми е коствало.
- Какво ти каза треньорът ти Роберто Бономи преди финала на 200 м?
- Бономи каза „ще бягаш до последния сантиметър, защото нищо не се знае в този финал.”
- Ще станат ли 200 м твоята основна дисциплина?
- Аз го готвя 200 м, но те са толкова много фактори, които трябва наистина да ти се получат. След пет години вече при Бономи той винаги ми казва едно и също „един състезател при един нов треньор има нужда минимум от пет години”. И наистина чак сега, след много време започвам да разбирам нещата, които той иска от мен. Например, много често бягаме на тренировка 200 м с прогресия, т.е. тръгваш и на всеки 50 м увеличаваш скоростта. И това са неща, които правя толкова дълго време и чак сега ги усещам и мога да ги прилагам на пистата. Вчера (б.а. в четвъртък) се влюбих. Определено. Тръгнах си от стадиона и си казах „аз се влюбих в 200 м.” Нали знаете, че се случва да виждаш някой много пъти и изведнъж се получава нещо по-различно и си влюбен. Тези 200 м в Пекин са много голяма мотивация за мен за догодина. Може би ще зарежа 100 м и ще готвя само 200 м, а и ще направим една много силна щафета. Това е. Спортът се превръща в бизнес, трябва и ние да започнем да мислим различно.
- Какво следва сега за теб?
- Не знам. Първо искам да се нарадвам на този финал. С вас тук се радвах (б.а. с българските журналисти в микс-зоната, където атлетите се срещат с медиите) и изведнъж тази радост се превърна в напрежение и чакане. Преди финала ми се съобщаваше „цяла България чака”. Какво чака? Какво чакат, нали влязох във финала. Сега от финала медал ли?! Тази година булка, догодина люлка (смее се). После като е медал, да е златен, а после и световен рекорд. И затова първо искам да се нарадвам, че най-накрая осъществих една мечта – да бягам на финала на 200 м на световно първенство. Вече гледах Мария Риемиен от Украйна, гледах Сумаре от Франция, гледах няколко европейки, които все се вмъкваха през последните години във финалите. И сега най-накрая мога да отдъхна. Влязох и аз.
- Бягане на 400 м – това се промъква в пространството все по-често. Ще те видим ли в едната обиколка?
- Ако трябва, и 400 м накрая ще бягам. Бономи ми каза, че ако това е единственият ми шанс да постигна нещо, ще бягам. Е, ако е така, и 800 м ще пробягам. Значи това са два олимпийски цикъла (смее се). Но караме година за година. Засега завършвам този сезон. Имам един ангажимент към турския ми клуб ЕНКА и смятам, че съм го завършила. Защото направих много малко стартове, рано приключих състезателния сезно, защото от десет състезания, хванах девет с насрещен вятър и с дъжд. И тази подготовка ми беше трудна, защото месец и половина наистина е много само да тренираш. Но сега мога да се отпусна, мога да попразнувам малко. Да се порадвам. И то вече идва Олимпиадата.
- Усещаш ли подкрепата на всички твои феновете?
- Да. Искам да благодаря на всички, които в България са кършили пръсти, молили са се, плакали са и са били с мен. Благодаря на семейството си, които съм сигурна, че са получили не един или два инфаркта през изминалите дни, на всички приятели, на абсолютно всички, които ми писаха и се опитаха да се свържат с мен. Пожелавам много успехи и здраве на всички и благодаря на още един човек, който страшно много ме подкрепи. Той знае кой е. Благодаря на Добромир Карамаринов и БФЛА. Благодаря и на вас журналистите, защото вие сте винаги с мен, чакате, потите се, треперите и все едно се състезавате наравно с всички нас.
НАТИСНЕТЕ ВЪРХУ ЛОГОТО, ЗА ДА ВИДИТЕ КОГА СТАРТИРАТ БЪЛГАРИТЕ
 |
|---|
НАТИСНЕТЕ ВЪРХУ ЛОГОТО ЗА ПОДРОБНАТА ПРОГРАМА ЗА ДЕНЯ
