Халфът на Етър Мартин Моран даде интервю за сайта sport-vt.com, в което сподели впечатленията си, натрупани от възможността да играе срещу Аржентина и Лионел Меси. Както е известно, 21-годишният футболист на „болярите“ беше част от селекцията на Панама при загубата с 1:2 от световните шампиони през миналата седмица. Това беше първи мач на „гаучосите“ след спечелването на Мондиал 2022, а Моран влезе в игра като резерва в 67-ата минута. Срещата остава историческа, тъй като Меси вкара своя гол №800 на национално и клубно ниво.

Мартин Моран е роден на 30 август 2001 г. Преди година става играч на Етър като преотстъпен от Индепендиенте. На терена действа като вътрешен халф. Междувременно от основен играч на Панама U21 се превърна и в част от националния отбор.

– Мартин, как се почувства, когато разбра, че ще излезеш срещу Меси?
– Научих три седмици преди мача на „Ел Монументал“. Бях изключително щастлив, че ще играя срещу световния шампион и то пред толкова много публика, защото не са много хората, които имат тази възможност. Много доволен бях, че ще бъда в Буенос Айрес. Надявам се да играя още много пъти в кариерата си на такива стадиони и в такива мачове.

– Играл ли си досега пред толкова публика?
– Не, никога. За пръв път излизам пред толкова пълни трибуни, на мача имаше 90 000 зрители. Домакините от Аржентина ни посрещнаха много добре. Всички хора там бяха много развълнувани преди мача.

– Очакваше ли да влезеш в игра?
– Да, бях много мотивиран и знаех, че ще взема участие в срещата.

– И как се играе срещу Меси?
– (смее се) Невероятно е! Никога не знаеш какво ще направи той с топката в краката. Много е труден за опазване.

– Имахте няколко единоборства, направи и едно нарушение срещу него…
– Беше невероятно да излезем срещу световните шампиони и най-добрия играч в света. И благодаря на Бог, че направи това възможно! Надявам се да играя още дълго за националния отбор на Панама.

– Разменихте ли някакви реплики по време на мача?
– Много малко. Само го поздравих за световната титла и му казах, че се възхищавам за великата му кариера.

– А защо не се снима с него, твоите съотборници го направиха и дори взеха автографи?
– Нямаше възможност. Стана много бързо, защото само петима от нашите играчи го помолиха за автограф и говориха с него, но докато отидем и останалите, започнаха да се събират много хора и охраната го отведе. Но успях да се снимам с Хулиан Алварес, Лаутаро Мартинес и Леандро Паредес, те бяха по-свободни. Имам снимки с Меси, но от игрови ситуации. Много съм щастлив от това невероятно преживяване.

– Разкажи ни за себе си, как започна с футбола?
- Започнах да играя футбол съвсем малък на улицата. Постепенно стигнах до втория в класирането на първа дивизия на Панама. С работа и тренировки стигнах до това да станем шампиони на Панама, когато бях 19-годишен. Повикаха ме в националния отбор до 21 години и играх в няколко международни турнира. Стигнах и до националния отбор. След това дойде възможността да играя в България за Етър. В началото беше много трудно, защото климатът е различен, а езикът е много труден. С течение на времето ми стана по-лесно и работя упорито. Сега се чувствам много по-добре.

– Как се чувстваш в Етър?
– Много съм щастлив и най-много искам да влезем този сезон в Първа лига. Много е важно за мен и за всички! Защото това ще зарадва града и хората от Велико Търново.

– Ти си само на 21 години, какво очакваш от футболното си бъдеще?
– Надявам се след две години да играя в голям отбор от Европа. Но за това трябва да работя упорито и да бъда мотивиран. Всичко зависи от мен и от труда, който полагам.

– Къде и какъв се виждаш след десет години?
– (усмихва се) Надявам се след 10 години да бъда един от най-добрите полузащитници на своята страна.

– Доволен ли си от публиката на Етър и от отношението на хората тук?
– Харесвам феновете на Етър и се надявам публиката да продължи да подкрепя отбора докрай!

– Ако Етър влезе в Първа лига, ще останеш ли, или ще търсиш нови предизвикателства?
– Човек никога не знае какво ще му предложи бъдещето. В момента изцяло съм фокусиран върху играта си в Етър и в това да изпълним целта – влизане в елита. А занапред – ще видим какво предстои.