Завърналият се в Етър Илиян Киряков изрази радостта си, че отново е във "виолетовия" клуб. Легендата разказа в интервю за sport-vt.com къде е бил през последните години и какви са вижданията му за родния му клуб. Роденият на 4 август 1967 година Киряков е шампион на България, носител на Купата на БФС и полуфиналист за купата на страната през 1991-а с Етър.

- Г-н Киряков, къде бяхте през последните години?
- Хората във Велико Търнов знаят, че през последните 4 години бях в Кипър. Но за мен вече дойде време да се прибера в България с моето семейство. Както виждате, отново съм във футбола.

- С какви чувства отново обличате виолетова фланелка след пауза от десетина години?
- Настина за мен това е много хубаво. Първо искам да благодаря на ръководството на клуба и най-вече на президента, който ме покани да работя в този клуб. Тук съм израснал като футболист и за мен е чест и удоволствие да работя в Етър. Каквото мога, ще дам от себе си за развитието на тези деца и юноши. Работил съм 3 г. в БФС като селекционер на деца и юноши на националните отбори, имам някакъв опит. Ще работя индивидуално и с футболистите от мъжкия отбор. Радвам се и за първия отбор, върви в много добра посока. Работи се правилно – залага се на млади футболисти с двама-трима опитни. Това е пътят. Но трябва да обърнем внимание и на академията – нашата школа, говорихме с Никола Велков за това. Тя не трябва да се подценява, знаете, че навремето излязохме от нея.

- В какво ще се състои работата ви?
- Предимно върху индивидуалната работа във всички възрасти. Плюс работа на селекционер – оглеждане и подбор на футболисти.

- Гледахте ли вече някои мачове на подрастващите?
- Да, доста мачове. Бях делегат и гледах доста срещи на децата и младшата възраст. Синът ми играе във Футбол 7, така че имам представа. Но вече ще присъствам и на тренировките, ще следя отблизо момчетата, който от каквото има нужда – с удоволствие ще му помогна.

- Къде точно бяхте в Кипър?
- В началото работих с деца в Ларнака, след втората година отидох в Ермис (Арадипу). В момента отборът е на второ място в първа дивизия. Година и половина бях помощник треньор в “Б” група, а последната година бях треньор на дублиращия отбор – на 21-годишните.

- Можем ли да направим паралел между условията там и условията тук откъм таланти, бази?
- Откъм бази и тренировъчни терени там е много по-добре. Жалко е във Велико Търново да имаме толкова игрища, а да се налага момчетата да тренират по селата. Освен “Ивайло” въобще нямаме друг затревен терен. Но иначе в България има много повече млади таланти. Затова е много важно как ще се работи с тези деца за пътя им нагоре.

- Ръководството на Етър полага изключителни условия за ДЮШ, екипирани са... В Кипър имаше ли липси по отношение на екипировката?
- Не, по отношение на екипи, организация никога не е имало проблеми. Още първия ден, когато говорих с Александър Нанков, ми каза моето мнение – да не подценява школата на Етър. Виждате как от Литекс вече излизат момчета, които след време ще струват милиони. Добре се работи, треньорите работят добре, момчетата са екипирани, има организация и ще трябва да чакаме резултати.