Радостин Кишишев изпрати 2016 година с пътен инцидент, при който за щастие се размина единствено с уплаха. Футболната легенда заедно с двамата си синове Продан и Димитър бяха пометени на булевард в Бургас, докато пътуваха в такси на път за семейната трапеза на Коледа. Блъсна ги 20-годишен неразумен водач, който решава да премине на червен светофар.

Именитият футболист на Чарлтън разказа пред БЛИЦ СПОРТ за случилото се и категорично заяви, че не иска да вижда този, който прати сина му Продан за три дни в болницата.

- Честита Нова година! Най-важното - как е големият ви син Продан, който се озова в болница след катастрофата?
- Добре е детето, вкъщи си е. Уплахата, която получи, вече почти отшумя. Изписаха Продан три дни след случката. След втория ден в болницата стана ясно, че е в кондиция.

- Какви бяха опасенията за Продан?
- Имаше удар в главата и малко бяхме под напрежение. Опасенията бяха, че може да има странични кръвоизливи, за щастие няма, всичко е добре.

- Разкажете за инцидента, какво се случи?
- С двамата ми синове отивахме да вечеряме у баба им и дядо им. Макар, че разстоянието е близко, решихме да хванем такси. Ако бяхме тръгнали пеша, щяхме да закъснеем около половин час. Обмисляхме и този вариант, но решихме да си извикаме такси. А какво стана ли? Този, който ни блъсна, решава да премине на червено без спирачен път. Явно някои от младите така шофират. Не мога да кажа, че няма съвестни сред младите, но за съжаление много от неопитните шофьори не внимават по пътищата. Заради това постоянно сме свидетели на инциденти. Много трябва да се внимава. Шофирането е голяма отговорност.

- Блъсналият ви свърза ли се с вас да попита как сте след катастрофата?
- Не, дори не знам кой е. Не ни е търсил, а аз нямам желание да го търся.

- Ако сега го видите, какво бихте му казал?
- Не желая да го срещам!

- Обмисляте ли да има съдебен процес?
- Още не съм решил какво да правя. Има наченки да минаваме през съдилища, но все още не съм взел решението. Това, което направи - да мине на червен светофар без спирачен път, не е нормално.
 
- Посетихте ли църква след случилото се?
- Още не, но ходихме да ни леят куршум след уплахата.

- За последно бяхте треньор на Нефтохимик, но повече от година сте извън футбола. Не ви ли липсва?
- Готов съм да работя отново. Естествено тръпката ми е футболът. Изкарах лиценз ПРО, ще видим как ще се развият нещата. Сега съм се отдал изцяло на бизнеса и семейството. Имам няколко ресторанта, управлявам и бензиностанции. Когато преценя, че съм готов да насоча на сто процента енергията си към футбола, смятам, че няма да бъде проблем да си намеря отбор. Има запитвания, ще видим какво ще се случи.

- Съжалявате ли, че не ви дадоха шанс в Нефтохимик и защо ви освободиха (б.р. - август 2015 година)?
- Шефовете така прецениха. Решиха, че не ставам за този отбор. Видяхте какво се случи след това - смениха няколко треньора.

- Нефтохимик е предпоследен, ще успее ли да се спаси от изпадане от Първа лига?
- Бъдещето на Нефтохимик не го виждам розово. Като се има предвид, че се спасиха от изпадане в последния кръг миналия сезон, сега е нормално да кретат и да бъдат на дъното.

- Какво е сгрешено в бургаския футбол?
- Бургаският футбол затъна доста здраво последните години. Нещата биха се оправили само ако се намерят кадърни ръководители. Но не мога да влизам в детайли, тъй като вече повече от година съм извън кухнята. А и с никого не контактувам. Те не искат да контактуват с мен, така преценяват. Но аз нямам проблеми, имам си бизнес, гледам футбола като фен. Нямам проблеми с това, че никой не ми се обажда. Достатъчно голям футбол съм играл. Във Верея и Нефтохимик постигнах добри резултати като треньор, при положение, че разчитах на слаби футболисти. Показах, че може и със слаби играчи. Но за съжаление, когато не се ръководи правилно, нещата не се получават.

- Кой е най-достойният за Футболист на 2016 година на България?
- Някой от Лудогорец трябва да спечели - Светослав Дяков или Владислав Стоянов, така мисля. Този отбор постига големи успехи, независимо, че водещите футболисти са чужденци. Дяков се отличава, Владо Стоянов също има шанс да спечели. В един момент имаше слаб период, но след това си върна позициите с 200 км/час и видяхте колко силни мачове изигра. Един от двамата трябва да стане Футболист на годината. Като цяло конкуренцията е нулева, няма много кандидати. За съжаление последните години нямаме изявен футболист в голямо първенство. Единствено Ивайло Чочев, но пък Палермо е по-назад в Италия. А и той не играе във всеки мач.

- Вече сте на 42 години, но продължавате да практикувате любимата игра. Често ли ритате на малки вратички?
- Ритам, когато мога и когато ме поканят.

- Синовете ви играят ли?
- Малкият Димитър (набор 2001) рита. В школата на Лудогорец е от шест месеца. Треньор му е Петър Пенчев.
 
- На каква позиция играе?
- Зад нападателя.

- Сам ли се насочи към футбола или вие "го натиснахте"?
- О, не, не. Аз нямам болни амбиции синът ми да става футболист. От него си зависи. Той сам избра, футболът му харесва, вижда се голямо желание от негова страна. А и има качества, които се надявам да продължи да развива. Това зависи много и от треньорите, с които работи, и дали е попаднал на правилното място. В Разград е много добре. Школата на Лудогорец е най-добрата в България в момента. Базата е отлична.

- Равносметката ви за отминалата 2016 година?
- Беше много добра година, като изключим катастрофата. Роди ми се дъщеричка - Екатерина. Семейството е сплотено, бизнесът ми постоянно се разраства. Много положителни неща се случиха. Дано новата година бъде още по-успешна. Надявам се да надградя това, което беше през 2016-а. Здравето обаче е най-важното. Без спирачен път да уцелят директно колата, в която съм с двамата ми синове, и да се отървем само с минимални проблеми, си е голям късмет и голямо щастие. Ако бяхме пешеходци, щеше да има смъртен случай!
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ