Футболният треньор Емил Велев даде интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Специалистът, който за последен път изведе Левски до титлата, говори за "сините" и за работата си начело на тима на Монтана, който ще играе в полуфиналите в турнира за купата на България.

- България изненадващо победи Португалия в контролен мач с 1:0. Как видя двубоя?
- В началото всички очаквахме португалците бързо да отбележат един-два гола и да успокоят целия мач, да заиграят, но видяхме, че номер 1 на терена в тази вечер - Владо Стоянов обра всичко, което можеше. Имам едно предложение - ако на националите все още им се раздават повиквателни, защитниците да му ги съберат и да му ги подарят. Това беше човекът, който направи разликата между нашия отбор и Португалия. Но знаем, че във футбола без късмет не може. В някаква степен трябва да усетиш и самия момент. Казах си в самото начало, когато португалците изпуснаха три-четири ситуации за гол още в първите пет минути, че тук може да стане изненада. Така и се получи - с едно отлично включване на Марселиньо, който е много добър играч. Мисля, че Ивайло Петев случи с това попълнение. Успяхме да отбележим един гол и да го задържим до края.

- Имаш ли спомен в твоята кариера като играч и като треньор, така вратар да е вадил отбора?
- Като връщам времето назад, мисля, че единственият мач, който са ни притискали изцяло в нашата пеналтерия е този с Щутгарт на "Васил Левски". Тогава Мишо Вълчев успя да отбележи в 91-ата минута за 1:0 и беше първото отстраняване на Щутгарт. Спомням си, че Боби Михайлов също извади, каквото можа. Няма значение къде го е удряла топката, хващания, уникални спасявания. Това беше водещото - той просто отчая всички нападатели, халфове и защитници на немския отбор.

- Някак естествено разговорът дойде към Левски. Шегуваш се, че ако "сините" искат пак да станат шампиони, трябва да те поканят, защото последната титла е била при теб. Наистина ли мислиш, че може да промениш нещо?
- Не съм се шегувал в тази посока, защото са доста обидчиви. Никога не съм го казвал злонамерено. Смятам, че през 2009 г. станахме шампиони в много тежък момент. Имаше едно настроение след освобождаването на Мъри Стоилов и на Сираков във феновете, че единствените хора, които трябва да бъдат начело на Левски са те и никой друг не може да промени това статукво. Тогава доказахме, че с едни доста добри футболисти като Жоазиньо, Зе Соареш, Бардон, Игор Томашич, Боримиров, Йовов, мога да кажа още 5-6 играча, които бяха на топ ниво в този момент... Дали под мое ръководство или не, това е факт. Още от тогава остана в мен обида, тъй като станахме шампиони, победихме андорския отбор с 9:0 в двата мача и след това доста изненадващо, за мен поне, бях сменен. Но както се видя в последствие е било тотална грешка.

- Много приказки има около Левски, но какво точно трябва да се предприеме, за да не бъде цел на "сините" второто място?
- Не мога да кажа точно за какво става въпрос, тъй като не съм бил нито на заседанието на управата, нито някъде другаде през годините. Нещата трябва да ги знаеш отвътре как стоят. Според мен доста средства напразно се изсипаха за чужденци. Някои ще кажат: "Да, има добри български футболисти, но те пък били скъпи!". Аз бих предпочел да взема български футболист - по-скъп, но да му знам качествата, да може да повдигне нивото на отбора. А така какво се оказа? Взеха се някакви футболисти и миналата година, и тази, и след това самите левскари са разочаровани от това нещо. Това не ми е обяснимо, защото има доста сериозно скаутско присъствие, има спортен директор, има старши треньор.

- Говори се за някакъв "омагьосан" кръг - че един от собствениците е приятел с изпълнителния директор, той пък е приятел с треньора, а треньорът е симпатичен на първото лице в държавата. Това нормално ли е за Левски?
- Аз на това нещо не вярвам. Специално визирам Стойчо Стоев. Той се доказа в предишните отбори, където е бил, въпреки че не са били много големи. След това отиде в едно по-горно стъпало, където беше "сложен", казано на наш език и се представи много добре, дори отлично. Но явно и той си има минуси, както всеки един треньор. Може би нещо не му достига, но за това той трябва да си направи самооценка за работата си и за това как се представя със сегашния отбор на Левски.

- Как стои въпросът с младите попълнения? Ще те върна в годините, когато ти беше на терена. Тогава в отбора бяхте предимно юноши от школата на "сините". Защо сега няма таланти, на които да се залага в първия отбор?
- Тогава нямаше такъв избор - да се взимат чужденци. Просто трябваше да играят само българи. Основното, на което се залагаше бе, че подборът в Левски и в ЦСКА особено беше страхотен. Имаше възможност, понеже ние бяхме към МВР, а те към армията, да се взимат всички най-добри футболисти. Специално нашето поколение изведнъж изпъкна, тъй като бяха сменени в един период, когато Левски играеше по-слабо и бяха презадоволени с успехи. Тогава стана приемственост и ние влязохме, може би шест-седем човека, които преобърнахме хода на събитията в самия отбор, че забравиха за такива, които трябва да бъдат привличани от провинцията. Повече разчитаха на детско-юношеската школа, която беше доста силна в Левски.

- Как се работи в провинцията? Сега си начело на Монтана...
- Аз бях и в Хасково, сега съм в Монтана. За мен е малко изненада, тъй като виждам едни хора, които искат да успеят, особено в този район, който знаем, че е доста западнал. Специално в монтанския район, с помощта на кмета Златко Живков, се развиват волейболните, баскетболните и футболните отбори, както и други спортове. Мога да го нарека спортен окръг. Такова нещо на друго място не съм виждал. Всички се стремят да работят на ниво, за да може отборите да успяват. Засега единствено ние сме малко по-зле, тъй като знаем, че и волейболният тим на мъжете, и баскетболният на жените са доста по-напред. Те се стремят да вземат и купи, и шампионски титли, но нашата битка е доста по-отдавна и засега успяваме да намерим някакъв баланс. Знам, че е доста трудно, когато си изпадащ, да искаш непрекъснато да побеждаваш, да ти върви, да не си притеснен. Стремя се да им втълпявам на нашите футболисти, че нищо няма да се случи, ако отборът загуби, но той трябва да има цел, защото срещу страха знаете, че няма лек. Но когато имаш дадена цел, играеш отборно, всички са сплотени и са зад тази цел, тогава може да се постигне даден резултат. Имаме възможност още другата седмица да го покажем за Купата. Първата среща сме домакини, а след това гостуваме на Литекс. Много труден съперник, но мечтите са безплатни, както се казва. Аз съм бил два пъти на финал, защо да не бъда и трети път с отбора на Монтана?

- Интересна ли ти е "А" група с девет отбора и с реално предизвестен шампион?
- Е, не може да ми е интересно! Това е ненормално, тъй като още в самото начало в този формат, трябва да играеш с един отбор четири пъти, което за мен е просто неразбираемо. Откъде накъде ние трябва да играем с Локо (Пловдив) четири пъти или с Лудогорец, или с Левски? Ако разликата беше много голяма с тези отбори специално - Левски и Лудогорец, ами те ще те бият четири пъти. Значи имаш осем загуби от тези два отбора. Няма никаква логика!

- А намираш ли логика в дискусиите за Висша лига?
- Намирам повече логика в това ново начинание, което искат да направят, защото ще има повече отбори и заради главното условие, което ще бъде - клубовете да си стегнат базите. Защото на един хубав стадион с хубав терен, с осветление ще дойде повече публика. Този продукт ще бъде продаван. Тогава и телевизионните права ще бъдат повече, и всичко ще се завиши.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТV+