Най-нашумялото име в българския спорт в последните месеци безспорно е родената на 23 февруари 1994 година Невяна Владинова. Състезателката по художествена гимнастика проби на международната сцена по категоричен начин. Само преди няколко дни спечели четири златни и един сребърен медал на Световната купа в София. Едно от златните отличия бе в многобоя, а среброто остана за друга българка - Катрин Тасева. На предишната Световна купа в Баку Неви завоюва три медала - бронзов в многобоя, златен на лента и бронзов на топка. А в Гран при на Марбея плевенчанката спечели четири медала - три сребърни и един бронзов.

Следва едно малко по-различно интервю. Опитахме се да избягаме от клишетата за "чувствата да играеш пред българска публика", за "очакванията ти за следващото състезание" и "тежък хранителен режим ли спазвате". Ето я Неви - откровена и такава, каквато рядко се показва пред медиите.

-Невяна, какво сънува след четирите медала миналата неделя и общо пет от Световната купа в София? Спечели четири златни и едно сребърно отличие.
-Нищо не сънувах, почти не спах (смее се). Първо бяхме на банкет след турнира, след това се прибрах и разказвах дълго какво преживях тези два дни. На другата сутрин трябваше да ставам рано за телевизионно участие.

-Връщаш ли състезанията в съзнанието ти?
-Да, минават ми като на лента. Представям си съчетанията, как съм ги изиграла и какво съм направила.

-Какво виждаш по-често, щастливите моменти и награждаването, или, когато си сбъркала?
-По-често това, което не съм изиграла успешно. Осъзнавам го по-точно. Радвам се и на щастливите мигове, тях така или иначе ще ги помня по-хубаво.

-Сънувала ли си златен медал, фикс идея ли ти беше преди да спечелиш злато в многобоя в София на турнир от Световна купа?
-Да, мечта ми беше. Сънувала съм го. Не точно преди това състезение, но по принцип. Сънувах Катя (б.р. – има предвид Катрин Тасева) преди Световната купа в Ташкент след първия ден. Дори бях сънувала, че ти беше писал статията (смее се). (б.р. – на въпросното състезание Катрин Тасева спечели три медала – бронз в многобоя, сребро на бухалки и бронз на топка).

-Думите преди няколко години, че трябва да изчакаш и има момичета с по-дълги крака от теб, амбицираха ли те?
-Да, няма как да не ме амбицират. Всъщност, аз не чаках, а работих през цялото това време. Сега, когато се върна назад, наистина признавам, че не е било моето време. Сега изглеждам доста по-добре и приличам на гимнастичка.

-Можеше ли да се откажеш тогава?
-Не, никога не съм искала. И да ми е минавало през ума, никога не съм го казвала. Така или иначе съм жертвала доста неща, какъв е смисълът да се откажа?! Отдадох живота си на художествената гимнастика, по цял ден правя това от години.

-Колко пъти си плакала, когато животът е бил несправедлив?
-Плакала съм, но гледам да не ме видят.

-Кога за последно се случи?
-От радост или?! (смее се)

-Добре, кога за последно плака от радост?
-Преди няколко дни на Световната купа в София. Знаете ли, винаги когато съм била на състезание и съм слушала химна, когато те са ставали първи, съм си казвала - това знаме ще е там и заради мен (усмихва се). Обещавам. Изпълних си обещанието. Всъщност, това беше най-емоционалният момент, когато се качих най-отгоре на стълбичката и химнът звучеше заради мен. Връщах състезания назад, премислях какво ми се е случвало. Но просто бях много щастлива. Особено, когато бяхме с Катя заедно (б.р. – в многобоя Невяна Владинова спечели златен медал, а Катрин Тасева – сребърен. При награждаването двете се хванаха за ръце една до друга на почетната стълбичка). Това беше наша обща мечта.

-Вие с Катрин сте световен феномен, две съпернички, а се обичате толкова много...
-Така е, защото много преди да станем добри гимнастички, сме приятелки. Ние израснахме заедно. Още преди да станем конкурентки, сме изключително близки.

-Как ще обясните на хората, че наистина има искрени чувства между вас. В крайна сметка едната трябва да бъде първа, а другата – втора?
-Няма смисъл да обясняваме нищо. Ние сме достатъчно близки, за да изживеем едната да е първа, а другата втора. Толкова се радвам за нея, че не може дори да ми стане по-неприятно от моето класиране, ако съм зад нея.

-Има ли друг подобен случай като вашия?
-Рускините Маргарита Мамун и Яна Кудрявцева също бяха близки. Не знам дали толкова, колкото нас, но не е важно.

-Да се върнем на сълзите. Какво те натъжава или обижда?
-От физическа болка или контузия много рядко плача (смее се).

-(прекъсвам я). А колко пъти плака, защото ти липсваше семейството?
-О, като малка много плачех. Да, в началото беше трудно, пропуснах доста празници и заради това плачех. След това обаче свикнах. Но никога не съм се чувствала самотна, родителите и сестра ми винаги са правели всичко, за да бъдат до мен. Или те са идвали, или аз съм се прибирала в Плевен. Никога не съм била самотна.

-След успеха на Световната купа в София обаче написа, че малко или много си пренебрегвала семейството си през тези години? Майка ти отвърна, че не е така...
-Няма как да не е така. След състезание те изчакват абсолютно всички деца и фенове да се снимат с мен или да си вземат автографи, и чак тогава идва техният ред. Виждаме се за малко, казват ми честито и вече трябва да тръгват. Това се случи и на прибирането ни след Олимпиадата. Аз стигнах до тях час и половина, след като ни посрещнаха на летището. Няма как да пренебрегна децата, те са ни най-големите фенове.

-Колко амбициозни са родителите ти?
-Не са от онези с болните амбиции. Да, подкрепяли са ме. Казвали са ми обаче, че когато ми стане много тежко – особено майка ми, че идва, прибира багажа и се прибирам вкъщи.

-Най-лесното е да ти вземат багажа и да те приберат. Тогава няма да има тези успехи, нали?
-Така е. И поради тази причина аз никога не съм искала да изоставя гимнастиката и да се прибирам. Няма смисъл. Щях да изпусна много неща.

-Посвети успеха си на треньорката Бранимира Маркова. Какво означава тя за теб?
-Тя има най-главна роля за моите успехи. Естествено, всички треньори, при които съм била, имат принос за това, което съм в момента. При нея успях да се изградя като състезател, да израсна още и още и да имам мой стил. Тя е много спокойна, много ме мотивира. Като ме погледне в очите и лъха спокойствие.

-Снимката, на която двете се гледате в очите...
-Да, това винаги го правим. Не мога да изляза на килима, ако не я погледна.

-Ще разкриеш ли малка част от онези думи, които тя ти казва секунди преди да излезеш на килима пред публиката?
-Ние много не си говорим с нея. Усещам я зад мен и това ми стига. Разбираме се без излишни приказки. Най-често ми казва, че ме обича и вярва в мен (усмихва се).

-Имаш ли ритуали преди състезание – да правиш едни и същи неща, да стъпваш с единия крак на килима или да използваш едни и същи гримове?
-Не, не съм суеверна. Гледам да не залитам чак в такава крайност. Не мога да мисля за такива неща. Това страшно много обременява психиката. Опитвам да се фокусирам върху съчетанията и това, което ми предстои.

-Спокойна натура ли си?
-Много съм спокойна, много трудно ми личи емоция. Трудно се забелязва. Дори трудно изразявам голямо щастие.

-Когато говорим за предишни години, какво ще кажеш сега, когато взе корона за Кралица на красотата на Световната купа в София?
-Ами като се гледам преди няколко години не съм била за тази корона (смее се). Естествено, няма как да не ме ласкае. Щом ме избраха мен сред толкова много гимнастички... Всички сме красиви, оценявам този успех.

-Кой е най-близкият ти човек, когото би взела някъде, ако идва краят на света?
-Само един ли?!... (смее се)

-Защо не си надута звезда, която публикува снимки във Фейсбук или Инстаграм. Имаш право да го правиш, печелиш златни медали и си една от най-известните спортистки в момента в България.
-Защо трябва да съм надута?!

-Защото много момичета на твоята възраст го правят.
-Да, знам, че е така. На мен не ми харесва. Такова парадиране, такива неща не са ми по вкуса. Мисля, че е излишно. Аз смятам, че трбява да сме пример за децата.

-Как се виждаш след 10 години, а след 30?
-Искам да имам семейство, поне две деца. Ако може да са момчета (смее се с глас).

-А ако не са момчета и те накарат – мамо, ще ни закараш ли в залата по художествена гимнастика, ще ги заведеш ли?
-Ако те ме накарат – да. Но ще ги оставя те да преценят и да изявят желание.

-А ако ти трябва да направиш избора и да ги доведеш в залата?!
-Да, ще го направя. Защото нашият спорт има и хубави страни. Въобще не съжалявам, че се занимавам с художествена гимнастика. На 23 години съм, а съм обиколила почти целия свят. Запознаваме се с хора, с различни култури. На моята възраст, ако не съм спортист, какво ще правя?! По цял ден по кафетата...

-Липсва ли ти свободното време, което други момичета и момчета имат?
-Ако имам такова време, със сигурност ще се чудя какво да го правя. Но не ми липсва. Ние също излизаме. Не си мислете, че стоим затворени и само тренираме. Просто се прибираме малко по-рано или разпускаме повече в събота, тъй като неделя ни е почивен ден.

-Кога беше по-щастлива, когато се класира на финала на Олимпиадата или преди няколко дни, когато взе медалите в София?
-(дълго мисли). Различно беше усещането. Сега го изживях по-емоционално. Беше пред наша публика. Хората също го изживяха заедно с мен.

-Тежат ли ти очакванията? Защото от тук нататък наистина хората чакат чудеса от теб.
-Да, по-тежко е, но това ме мотивира. В последните няколко месеца се създаде страхотна конкуренция в националния отбор индивидуално. Пет момичета сме и на треньорите вече е трудно да изберат кои да отидат на състезание. Моето мнение е, че трябва да участва най-добре подготвената. Конкуренцията прави така, че можем да напредваме. Ако съм сама, в един момент може да се изгубя и да не знам на какво ниво съм. А от друга страна, недай боже, ако ми стане нещо – някаква контузия, знам, че има кой да ме замени.

Предстои европейско първенство. Отново те изпращаме с очаквания за медали. По-голямата цел обаче е Световното в края на август в Песаро. Искаме да станеш световна шампионка...
-О, и аз много го искам, разбира се. Но трудно си вярвам. Не го правя, за да ми казват хората, че съм добра. Така го чувствам. Естествено, че искам да бъда световна шампионка, но е много трудно. В моментга с този нов правилник силите почти се изравниха.

-Именно този нов правилник е в основата да играеш изключително сложни съчетания.
-При този правилник, ако не рискуваш, няма как да спечелиш. Няколко пъти ще загубиш, но с прости съчетания няма как да се получат нещата. Това пък на мен ми харесва, защото има интрига, започнаха да се получават страшно изравнени състезания.

-Защо Русия отстъпи позиции от началото на тази година. И ансамбълът, и вие с Катрин Тасева вече ги побеждавате на няколко състезания?
-Не смятам, че са отстъпили. Просто беше в началото на сезона, когато все още всички правят грешки. И в крайна сметка печелеше този, който по-малко допускаше грешки.

-Дразнят ли те приказките, че в София не са пристигнали най-добрите рускини и затова сте ги победили?
-Не ме дразнят, защото за мен слаби рускини няма. Това трябва да е ясно на всички. Те няма да допуснат да се явят на състезание с момичета, взети от гората. Това, че не са първите и най-силните, не означава, че са слаби. Едвата от двете, които бяха на нашата Световна купа в София, е медалистка от европейското първенство за девойки.

-Два сезона играеш съчетанието с лента на музиката на Давид Бисбал „Булерия”. Навсякъде по света взривяваш публиката с това изпълнение...
-Да, изключително голямо удоволствие ми е да играя с лента по тази музика. Чувствам се най-сигурна с лентата. На състезания нямам търпение да стигна до нея, за да я изиграя.

-Ще издържиш ли до още една Олимпиада?
-Натам съм тръгнала. Какъв е смисълът да продължа след Рио, ако не се целя в Токио?!

-Каква е крайната ти амбиция извън предстоящите Европейско и Световно първенство тази година?
-Амбицията е олимпийски медал! Ако съм здрава, ще издържа и искам медал от Токио през 2020 година.

-Първият и единствен медал на България в индивидуалното направление на олимпийски игри е взела Адриана Дунавска през 1988 година...
-Дай боже 2020 година да се случи и две българки да вземат медал! Да напишем нова история...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ