Водещият ни биатлонист Красимир Анев разочарова с представянето си на Олимпиадата в Пьонгчанг, отчитайки грешките си, както и големия проблем - липсата на добри ски. От известно време българинът не може да се снабди с най-качествените артикули, дори когато иска да си ги купи със собствени средства. Налагало му се е конкуренти да му услужват със свои чифтове.
30-годишният самоковец даде интервю за БЛИЦ, в което говори и за проблема си с очите. Анев разказа как при някои от стрелбите на Олимпиадата дори не е виждал заради мъчещия го конюнктивит. След завръщането от Южна Корея е бил на преглед при очен лекар, като в близките дни му предстои да се подложи на още един такъв и в столицата на Норвегия - Осло.
На Игрите в Пьонгчанг 2018 Анев се класира 37-и с спринта на 10 км, 45-и в преследването на 12,5 км, 25-и в индивидуалната дисциплина на 20 км, 17-и със смесената щафета и 16-и с мъжката щафета на България. Вече няколко години той се подготвя отделно от нашия тим, има и личен треньор - Георги Фъртунов.

- Краси, какви поуки си извлече след Олимпиадата, трета в кариерата ти?
- Продължаваме да повтаряме грешките си, което е недопустимо. Човек би трябвало да се учи от тях, а ние за пореден път не го направихме. Ще анализираме и ще се постараем да не допускаме повече такива грешки, за да не се стига до резултати като тези на Олимпиадата. Нито за Ванкувър 2010, нито за Сочи 2014 съм имал по-големи цели и очаквания. Тогава бях по-млад и зелен, а сега вече знаех, че съм подготвен за по-добър резултат, което може би ми натежа. Въпреки че фаворитите са тези, които трябва да са по-натоварени психически, защото те очакват задължително медал, а ние от Олимпиадата можем само да спечелим, няма какво да губим. Проблемът със ските изигра ключова роля. А и с очите не бях добре. Конюнктивитът ме затрудняваше допълнително, при стрелбата не виждах толкова чисто. На моменти дори изобщо не виждах. Заболяването на очите ми също изигра важна роля. Атмосферните условия бяха тежки, на моменти с доста силен вятър, окото ми се насълзяваше, след което вятърът го сушеше.

- Какви мерки ще предприемеш?
- Ходих на преглед след завръщането от Южна Корея, на лечение съм, слагам капки за очи. Този проблем няма да ме спре, продължавам да се състезавам. Толкова много труд съм хвърлил през годините, няма как да ме спре. Състоянието ми не е чак толкова зле, че да не мога да стрелям. В близките дни пътувам за Норвегия, като в Осло също ще бъда на преглед. Проблемът може да се окаже доста по-сериозен, не е просто един конюнктивит. Иначе като цяло стрелбата на тази Олимпиада беше малко лотарийна. Но не искам да се оправдавам, грешките са си грешки. Особено в спринта, това си бяха чисто мои грешки. Мога да виня единствено себе си. Ако иска да побеждава, човек трябва да се научи да побеждава себе си, да се справя с по-напрегнатите ситуации психически.

- Защо всъщност не можеш да си набавиш качествени ски?
- Проблемът е с компанията, която ми ги осигурява. Представителя на "Фишер" Майкъл Гросегер цяла година го гоня. От октомври съм започнал контактите с него, откакто ми даде ските, за още три-четири чифта, които да си ги купя с мои пари, спестени от заплати. Този човек дори не пожела да ми продаде ски. За мен това е абсолютно необяснимо, защото съм му атлет в Топ 30 в общото класиране за Световната купа. Прилича ми на тенденция. Последните две години бягах със ски от 2015-та, но тези си имат живот. Най-добрите ми ски вече спряха да вървят и тази година спряха и постиженията. Добре, че беше европейското първенство да си направя добри постижения. За два от стартовете се наложи да карам със ски, взети на заем. Словакът Яков Фак ми услужи със свой чифт, въпреки че не е длъжен. Моите ски просто "не тръгват", както се казва на нашия език. Правени са хиляди пъти, а както знаете ваксата се поставя чрез нагряване. Ските просто изгарят и не стават... Виждах как губя от ските страшно много време на състезанията. Наложи се треньорът ми Георги Фъртунов да се занимава с просенето на ски, за жалост. Благодарен съм на Яков, че ми помогна. Неговите бяха очевидно по-бързи.

- При последния старт щафетата ни се представи много слабо, защо се получи така?
- И там не ми се получи стрелбата. Нямаше вятър, просто не бях в добро състояние за провеждане на стрелба. Опитвах се да карам с групата, с която излязох, а това не беше възможно на този етап от формата ми. И затова се получи тази провалена стрелба на прав. Нямаше вятър, нямаше нищо, просто ми беше напрегнато - много повече отколкото в индивидуалните стартове, защото отговорността при щафетата е много по-голяма. Влязох доста уморен на стрелбището и не издържах на психическото напрежение.

- То толкова ли е голямо наистина?
- Напрежението може би е единствено и само в нашите глави, в главите на спортистите. Ние си го създаваме. Олимпиадата в Пьонгчанг беше последен шанс да постигна запомнящ се резултат, нещо голямо. Успях да се опазя преди Игрите, не давах интервюта, за което благодаря на теб и колегите ти, че не ме безпокояхте. Дори не четях новините, за да се предпазя. Но напрежението си идва, няма как. Знаех, че съм на прилично ниво, и че не е мираж попадане в първите 15. Даже е напълно реално да искаме и още по-добро класиране, примерно в първите 6-7, но уви... Просто прекаленото желание за изява доведе до прегаряне.

- След финала на спринта на 10 километра привлече вниманието с изказването, че българите сме пълнеж, за да има големите кого да побеждават...
- Беше емоционално изказване. Случва се понякога човек да си мисли такива неща. Във всеки един аспект има още какво да се желае. Не казвам, че сме най-бедните, че нищо не ни е осигурено и т.н., но има много какво да се желае, защото ако започна да ви разяснявам за инвестициите, които правят другите отбори, за какво става въпрос - няма да ми стигне един ден. Ние дори нямаме център за биатлон и не виждам в близките години дали изобщо ще започне изграждането на такъв. Свързано е със страшно големи инвестиции, никак не е лесно.

- След Олимпиадата написа в социалната мрежа: "Благодаря на всички за подкрепата! Радвайте се на живота, спорта и бъдете позитивни! До скоро!". Негативизмът ли те подразни?
- Не, просто това е философия за живота - да сме позитивни. Няма смисъл да се обръщам към хейтърите и да им отговарям. Единствено ще кажа, че това са хора, които са виждали сняг само по телевизията. Всеки има право да се изказва и да говори каквото си иска. От мен, например, няма да чуете да коментирам кибернетиката и космонавтиката, защото не ги разбирам. Със сигурност хейтърите не могат да ме засегнат. Така беше и с коментарите на треньора на другите момчета (б.р. - Николай Захаров), който беше казал, че съм се изчерпал и нямало какво повече да дам на отбора. Това ме мотивира още повече.

- От години си имаш личен треньор - Георги Фъртунов. Защо си отделно от националния отбор, имаш ли проблем с другите?
- Нямам проблем с другите. Не знам дали те имат с мен... Аз съм професионалист и отношенията ни са изцяло професионални. Дали се деля от останалите? Аз съм си избрал да не тренирам с националния селекционер и няма нищо лошо в това. Мога да ви изброя поне 10-15 човека от Световната купа, които се подготвят по същия начин и нямат никакви проблеми по отношение организацията в техните отбори и федерации. Не знам защо съм набеждаван. Аз съм избрал своя път и не съжалявам за това. Не виждам по какъв начин се деля. Избрал съм своя път, защото не виждам перспектива в това да се готвя с треньора на националните гарнитури.

- Често обаче около името ти има скандали...
- Никога не съм търсил скандали. Скандалите се извличат от всяка моя дума. Когато казвам какво се е случило в състезанието, когато правя първия анализ за себе си, хората го тълкуват по много погрешен начин. Ако прегледат интервютата на спортисти от другите държави - всеки казва какво се е случило по време на състезанието. В това няма нищо лошо. Казах, че може да стане скандал заради това, че бих изкоментирал някои от причините и ще настане голяма олелия, а не би трябвало да е така. По принцип главната причина за неуспехите ми е това, че самият аз не успях да се преборя с олимпийското напрежение.

- Вече години наред си част от световния елит. Може ли неуспешното представяне в Пьонгчанг 2018 да заличи успехите ти, постигнати с много труд през годините?
- Това няма как да се случи. Гледам напред, човек трябва да се доказва постоянно. Нищо не свършва с тази Олимпиада. Продължаваме да се трудим и да искаме най-доброто от себе си.

- Планираш ли да участваш и на четвърта Олимпиада?
- На този етап не знам. Наистина сега не мога да отговоря. Продължавам година за година, най-важно е да сме живи и здрави, желая го на всички!

- С какъв годишен бюджет разполагаш, ако не е тайна?
- Биатлонът е изключително скъп спорт. Постоянно пътуваме за стартове, лагерите ни преминават в чужбина, купуване на обувки, щеки, пушките са много скъпи, патрони... Всичко е свързано с големи разходи, много е трудно. Даже успехите, които постигаме, съпоставяйки ги с финансите, смея да кажа, че сме на много добро ниво. Относно бюджета - за лагери, пътувания и възстановяване, от спортното министерство ми осигуриха 20 000 лева. Нормално е да не стигат. Но когато надвишим финансовото обезпечаване, Българската федерация по биатлон се ангажира. Не сме изпитвали трудности по отношение на финансирането, за което благодарим на спортното министерство и БФ Биатлон. Предоставили са ни тавана, не са ни отказвали нищо, което сме поискали. Лошото е, че не можахме да изкопчим отнякъде пари за едни 50 чифта ски, от които да изберем десетте най-добри и да нямаме подобен проблем на Олимпиадата. Но за това никой не е виновен.

- Много пъти ли се е налагало да вадиш лични средства, за да продължаваш в биатлона?
- Да, но това е нормално. Много пъти съм си купувал ски с лични средства. Не мога да упреквам някого. Когато видя, че ските не вървят - купувам нови.

- Колко чифта имаш в дома си в Самоков?
- Около 30, но количеството нищо не означава.

- Председателят на родната федерация по биатлон Екатерина Дафовска ви подкрепи след Олимпиадата. Разговаряхте ли вече, направихте ли анализ на представянето?
- Нищо не сме анализирали. В Южна Корея говорихме за проблемите със ските, на 5-минутна среща, това беше. Тя ми каза, че няма обяснение защо представителят на фирмата не ми осигурява качествени ски. А относно анализ на представянето - с Дафовска много рядко правим такъв. Правя го с треньора си, след което й го предоставяме.

- Но ви помага със съвети, нали?
- Изслушвам всеки, които би могъл да ме посъветва. Тя е световна класа в биатлона, златна медалистка е от Олимпиадата в Нагано`98. Оттогава досега обаче биалонът се разви страшно много, несравнимо е просто. Нашият спорт се превърна в индустрия за печатане на пари. Рекламите са много, телевизионни права... Със сигурност обаче не можем да омаловажаваме успехите на Дафовска. Тя е световна класа и остава завинаги в историята.

- Замислял ли си се някога да сменяш спорта?
- Няма как това да се случи. Биатлонът е единственото нещо, което съм искал, още от дете. Мечтаех да стана биатлонист - станах. Мечтите са за това - да се реализират, една след друга.

- Имало ли е вариант да се състезаваш под друг флаг?
- Преди време имах оферта от друга държава, но нямаше как да се случи. Първо, защото не го исках, второ - не вярвах, че може да се случи, колкото и да е трудно. Сигурно нашата федерация нямаше да ме пусне. Не ме питай за държавата, няма значение, в миналото е вече. Истината е, че човек трябва да си тежи на мястото - там, където се е родил.

- Легендата Оле Ейнар Бьорндален ли е идолът ти и близък ли си с него?
- Да, той е велик спортист. Не сме чак толкова близки. Срещаме се по пистите, имало е случаи, в които сме си говорили. Интересуваше се от Белмекен.

- Интересно! Какво те пита за нашата високопланинска база, която е посещавал преди години?
- Интересува се дали нещата се подобряват. Разпитва ме миналата година. Бьорндален е много готин човек. Определено липсваше на Олимпиадата, въпреки че беше в Пьонгчанг, но не като състезател. Беше със съпругата си Дария Домрачова. Беше съвсем различен човек сега. Когато е на старт, дори не можеш да чуеш поздрав от него. Изключително концентриран е и игнорира всичко около себе си. Иначе след състезание е нормален, земен човек.

- Отдавна си в големия спорт. Виждаш с какъв ресурс разполагат отбори като Норвегия, Германия, Франция и т.н. Кое ти дава сили, хъс и желание да продължаваш да се бориш?
- Мотивацията, действията ми и всичките ми решения винаги са били насочени към постигането на максимален резултат. Трудно е да се борим с големите, но не е невъзможно. Много пъти съм бил в класирането преди някой от фаворитите. В комплексен спорт като нашия, зависещ от много средства, ще става все по-трудно, но това може само да ни мотивира още повече. Какво ме кара да продължавам ли? Причините са много - любовта към спорта, адреналинът от самото състезание и не на последно място желанието да почувстваш удовлетворение от добре свършена работа накрая.

- Съжаляваш ли за нещо?
- Няма смисъл да съжалявам за каквото и да било. Вече казах, че трябва да се гледа позитивно.

- Какво си пожелаваш да ти се случи в близко бъдеще?
- Най-важното е всички да сме здрави. Повече късмет да имаме, защото се видя, че късметът е от много голямо значение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ