Ултрамаратонецът Краси Георгиев завърши историческото си бягане от Черно до Адриатическо море по трасето на паневропейския транспортен Коридoр №8. Доказаният атлет тръгна на 8 май от Варна, достигайки до Драч (Албания) на 23 май. Георгиев прекоси цяла България, Република Северна Македония и Албания, за да финишира на брега на Адриатическо море, където символично изля в Адриатика двете шишета с вода от Черно море и от Охридското езеро, които напълни по пътя си, като символичен жест на свързване на местата, на които е бил и народите, чиито територии е прекосил. 

Градовете, през които Краси мина по трасето на предизвикателството "Коридор 8" бяха Варна, Несебър, Бургас, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Панагюрище, София, Кюстендил, Крива Паланка, Скопие, Тетово, Кичево, Охрид, Елбасан, Тирана и Драч. 

Чрез първия по рода си исторически ултрамаратон от Черно до Адриатическо море Георгиев успя да обедини хиляди спортуващи и активни хора от трите държави под мотото #Свързаност, да насърчи развитието на инфраструктурните връзки, туризма и бизнеса между държавите.

От 1200 километра дължина на трасето от Варна до Драч Краси пробяга 1050 км. Сборно около 150 км е сумата от отсечките, в които той се наложи да пропътува, съобразявайки се с мерките за безопасност, наложени от пътната полиция в някои от градовете.

"Надявам се, че с бягането дадох началото на свързаност и приятелство, с които да покажем на нашите три страни и на Европа, че заставаме заедно зад една кауза - по-добро общуване и подобряване на междусъседските отношения", коментира Георгиев, който даде обширно интервю за БЛИЦ СПОРТ след поредното тежко и драматично предизвикателство, което финишира успешно. 

Ултрамаратонецът върна лентата назад, разказвайки и за 15-годишния си живот в Англия: 

- Краси, поздравления за поредното предизвикателство, което финишира успешно. Тежко ли беше? 
- Много тежко беше, но определено си заслужаваше.

- Какво те подтикна да го направиш и как изобщо се роди идеята да бягаш от Черно до Адриатическо море? 
- Бяхме се събрали с приятели и си говорихме какви предизвикателства можем да направим, бяхме с евродепутата Андрей Ковачев. Казахме си "айде да измислим нещо готино, нещо, с което да мога да се предизвикам". Знаете, че винаги правя неща с кауза. И така се роди идеята за "Коридор 8". Отдавна си бях наумил, че трябва да направя нещо, за да променим факта, че се пътува много трудно през Северна Македония и Албания. Пътищата там са ужасни. Години наред се говори за Коридор 8, но нищо не се прави. 

Моят начин - бягайки, да предизвикам хората, да се говори за това. В случая за Коридор 8. Смятам, че успяхме, получи се много добре. 

- Кои бяха най-запомнящите се и трудни моменти през 15-те дни, в които бяга?
- О, доста са. Но със сигурност най-трудният етап беше Бургас - Сливен. Защото беше най-дълъг - 107 километра. Бягах почти до полунощ. До 2 часа не можах да заспя в хотела в Сливен, краката ми трепереха. И след 5 часа сън станах и продължих към Стара Загора, предстояха ми малко над 80 км. 

Много съм благодарен на екипа ми, който плътно ме следваше. Кемперът постоянно беше зад гърба ми. Всички бяха страхотни: Иван Тодоров – създател и изпълнителен директор на wness tv, Елена Кемилева – физиотерапевт, Борислав Стоянов – ТВ реализация и стрийминг, Венцислав Ценков – оператор, Николай Иванов – координатор и Римял Аптулов – шофьор. С тях се шегувахме, че не правя нищо друго, освен да бягам. Те се грижеха за всичко - за храната, за хотелите, в които се отбивахме да пренощуваме. Правеха така, че да не мисля за нищо друго, от мен се искаше само да бягам. 

Голямо приключение си беше. Най-вече и заради проблемите, които възникваха. Преди Пловдив се бях обезводнил. Имах проблеми със стомаха. Повръщах, имах диария. Много тежко тичах тогава. Наложи се да пия хапчета, за да ме стегне. Така оправихме диарията. Тичах доста бавно тогава, през 2-3 километра ми се прихождаше до тоалетна и се налагаше да спирам. 

- Освен хапчетата срещу диарията, други медикаменти взимаше ли?
- Аспирин, магнезий, болкоуспокояващи на прахче - "Оki", те са противовъзпалителни. Всеки ден взимах по 1000 милиграма магнезий. Също така електролити и витамин "Ц". Нормално е имунната система да отслабва при подобно голямо натоварване. 

- Какви контузии получи през тези натоварващи 15 дни?
- Основно след Скопие се появиха проблемите. Първо глезенът ми се поду - десният, който четири пъти съм изкълчвал. По принцип ми е по-слаб от левия. Наду се, възпали се и трябваше да стискам зъби. Борихме се с този проблем с физиотерапия. Елена Кемилева се стараеше много и правеше така, че да мога да продължа да бягам. Постоянно масажи и кинезиотейпинг. Димитрина Сивкова ми помогна също, пускайки ми ток с електростимулатор. 

Въпреки подутия глезен, продължих да бягам. Болеше ме, но можех да тичам. Когато спирах вечер и той изстинеше, се подуваше още повече. Сега още ми подут (б.р. - на четвъртия ден след финала). Получих болки и над коляното в резултат на възпаление от натоварването. 

- Проблемите наложиха ли промени в графика, тъй като всеки ден трябваше да изминаваш определен брой километри от един град до друг? 
- От всичките 1200 километра от Варна до Драч аз изтичах 1050 километра. Преди Пловдив се наложи да съкратя няколко километра заради проблемите със стомаха. Качих се в кемпера и така ме откараха до хотела. Преди Скопие пък ни спря посланика ни в Северна Македония Ангел Ангелов и каза, че кметът Петре Шилегов ни очаква. Ако бях продължил да бягам, щях да се забавя за церемонията. Тогава също съкратих няколко километра, качвайки се в кемпера. Нека хората все пак знаят това, въпреки че не е състезание. 

Тръгнах заради каузата - мотото #Свързаност, да се свързваме - българи, македонци, албанци. Провеждахме разговори с кметовете, които навсякъде ме посрещаха и изпращаха, всичките тези хора около мен, които ме подкрепяха и също бягаха, беше страхотно. Имахме официален документ, който раздавахме в трите страни - България, Северна Македония и Албания, плюс една книга, която дадох на представител на Европейската комисия, с когото се срещнах в Тирана. Навсякъде, откъдето минавах, се чуваше за това, което правим. 

Цялото това нещо - "Koридор 8", е под егидата на премиера Бойко Борисов. Евродепутатът Андрей Ковачев помогна много, организираше кметовете на градовете, през които преминавах. Президентът Росен Плевнелиев също съдейства. Нашият посланик в Северна Македония Ангел Ангелов и екипът му, както и посланикът ни в Тирана Момчил Райчевски и неговият екип - те направиха страшно много и им благодарим. 

В Тирана се получи запомняща се среща. Японският посланик беше там, румънският, македонският, сръбският.. Разговаряхме точно за тази свързаност, за това как приятелството ни трябва да се използва пълноценно. Хората искат "Коридор 8", искат да се сплотим, да бъдем приятели. 

За пореден път се убедих какви страхотни хора има, всички бяха много добри - носеха ми храни, напитки. Още в първите дни в България един човек ме спря и ми подари букет. Двама бегачи от Твърдица - Тошко и Миро от "Тичане му е майката", ме подсилиха отлично. Донесоха ми огромна купа със зеленчукова супа, направо кофа си беше. Имаше домашни баници, кексове, най-различни неща. Това ме трогва. Благодарен съм много и на групата от Сливен начело с Алексей. И те бяха страхотни, много ми помагаха. 

- Към предизвикателството ти се включиха хиляди. Какви хора бягаха наравно с теб?
- Всички бяха много готини. Не само лекоатлети. Имаше и хора, които не бяха бегачи, но се включваха за по няколко километра. В Стара Загора и Кюстендил беше впечатляващо. Много деца бягаха с мен. Страшно се изненадах, когато преди да тръгна от Стара Загора към Пловдив бях приветстван от легендите ни Йорданка Благоева и Александър Томов. Такива големи имена да ми пожелаят успех ме мотивира още повече. Радвам се, че имах възможността да поговоря и с тях. Те са велики, докато аз съм никой. 

- Ти ли държеше да има онлайн излъчване и на живо да се проследява всяка твоя крачка?
- Да. Всички мои събития досега се предават - така беше с 36-часовото бягане на пътека в мола, а след това и в 55-те часа в Пловдив. Трябва да има прозрачност, да виждат хората кога се мъча, кога не се мъча, кога спирам... 

Нека се знае всичко, така искам да бъде. И в бъдеще ще продължа да го правя по същия начин. Не бих си позволил да изляза и да кажа "Бягах от България до Антарктида", например, без никой да ме чуе и види. 

- В определени моменти оставаше сам, особено из Северна Македония и Албания. Как се мотивираше да продължиш?
- Свикнал съм самичък. А и от време на време всеки има нужда да остава сам със себе си. Когато си сам, размишляваш върху много неща. Основното, разбира се, е това колко километра още ти остават. Но пък когато имам болка, както в случая с глезена, изобщо не мога да мисля. Определено като има хора с мен, времето минава по-бързо.

- Разказа как хората са ти носили различни храни. Явно нямаш ограничения в това какво да ядеш?
- При положение, че бягам толкова много, е нормално и да похапвам повече. Изчислих калориите - около 68 000 за 15-те дни. Не се ограничавах относно храненето. Енергийни напитки не използвах, пиех доста кока-кола, понякога и кафе. Като стана въпрос за 68-те хиляди калории и за цифрите, които пресметнахме с екипа, мога да кажа, че крачките, които изминах бяха 1 200 000. 

- Избра да преминеш през родния си град Панагюрище...
- Много добре се получи, беше по-емоционално, защото съм си вкъщи. Майка ми и баща ми дойдоха с кучето ми - Лайра. Побесня като ме видя, не се бяхме виждали три сeдмици. Кметът на Панагюрище Никола Белишки беше организирал отлично нещата, присъстваха състезателите от местните футболен и лекоатлетически клубове. Браво на всички, които взеха нещата присърце. Те добре осъзнават, че каузите ми имат смисъл. "Коридор 8" беше поредната кауза, с която показахме, че българинът може да се обедини зад кауза, която наистина има смисъл. 

- Какво да очакваме от теб в близко бъдеще?
- Готвим ново предизвикателство септември, ще бъде на Националния стадион "Васил Левски". Ще бъде много различно. Отново ще бъде с благотворителна цел като "36 часа" и "55 часа".

Правя неща, които ми харесват. Обичам сам да си ги измислям. Стремя се да правя нещо, което никой не е правил до момента. Такъв съм просто - стоя далеч от масовите събития, някак си не са моето. Заради това никога няма да ме видите по Ком - Емине. За сметка на това пък юли може би ще изтичам цялата Добруджа. Юни пък ще бъда на Витоша 100 - с колело, а не бягайки. 

- Наистина ли Ком - Емине не те влече?
- Никога няма да го направя, тотална комерсиализация е вече. Достатъчно готини идеи си имам, за да работя по тяхното осъществяване.  

- Заради "Коридор 8" не успя да присъстваш на "Run2Gether" - голямото благотворително бягане, на което си един от основните посланици. Стартът обаче го даде точно ти - чрез видеопослание.
- "Run2Gether" ми е на сърцето, но тази година нямаше как да присъствам, тъй като съвпадна с моето предизвикателство. Впечатлен съм от това, което правят Ива Цолова и Йоана Колева от "JAMBA" и екипът им. Винаги могат да разчитат на моята помощ и съм убеден, че 2020 година събитието ще бъде още по-мащабно. Целта е да продължаваме да правим готини неща, каузите да бъдат смислени и интересни. Защото се правят много безсмислени неща. Аз не ги поддържам. Безсмислени неща не правя.
Ще продължа да правя луди неща, ясно е. Даже имам идея и за 2020 година.   

- Над 1000 километра бягане е нечовешко. Какъв съвет би дал на хората, които се запалват по този спорт и решават да изминат дълга дистанция?
- Основното е да не се хвърлят в дългите дистанции при положение, че не са готови за тях. Забелязвам как доста хора започват бързо да трупат километри, бягайки все повече и повече. Надъхват се и се хвърлят, но трябва да се преценят реалните възможности. Не можеш от 10 км, които най-много си пробягвал, да тръгнеш да бягаш изведнъж 100 км. Ще се травмираш, след което няма да можеш да спортуваш няколко месеца, примерно. На никого не пожелавам травми, но наистина всеки трябва да преценя възможностите си и да внимава.

- Каква е финансовата ти облага от "Коридор 8", ако изобщо има такава?
- Няма. Не печеля пари от това. Имаме спонсори, които ни подпомагат и всичко отива за каузата. Пари не получавам. 

- Митничарите на границите как те приемаха, виждайки бягащ човек?
- О, имах интересни случки с тях. Македонските митничари ме спряха, черпиха ме с кафе, говорихме, искаха да се снимат с мен. Топли хора, весело беше. Като се връщахме обратно към България, се зарадваха, когато научиха, че съм финиширал успешно, разпитваха ме как е минало. 

- Би ли разказал и други любопитни случки? 
- Навсякъде хората ме поздравяваха. Македонците и албанците викаха "Булгар, булгар!", пожелавайки ми успех. 

Кемперът беше зад мен през цялото време. В градовете, в които влизахме, ни ескортираха полицаи. В Албания успях силно да грабна полицаите, които се надъхаха и ме ескортираха от единия град чак до другия. Там имаше доста опасни участъци, пътят беше тесен. Затова имаше и патрулка пред мен. 

В България пък едно момиче едва не ме блъсна, изпреварвайки ме най-вдясно от пътя. 

- Къде се случи това?
- По етапа Айтос - Карнобат. Мина на 5 сантиметра от мен, за малко да ме удари. 

- Спря ли да се извини?
- Не, даже ме напсува, но за нейно съжаление явно не знаеше, че всичко се записва от камерата в кемпера. Изпратихме снимката и видеото на полицията и тя ще си плати глобата. 

В Албания имаше доста като нея - там шофьорите карат ужасно. Въпреки полицаите, които ме ескортираха, на няколко пъти несъобразителни шофьори щяха да ме отнесат. Но това са единици. Повечето хора ме подпрепяха, бяха позитивни и ме надъхваха за бягането. 

- С какво темпо бягаше?
- Средно 6 - 6:30 минути на километър. На моменти и със 7 минути на километър бях в участъците, когато имаше изкачвания. Понякога и вървях.

- Колко отслабна през тези 15 дни?
- Около 12 килограма свалих. 

- Колко време мислиш да почиваш и да не бягаш?
- Може би седмица. Толкова време няма да бягам. Това не значи, че нямам други активности - разходки, набирания, плуване.

- Имаше ли моменти, когато мислеше да спреш, да се откажеш?
- При мен няма такъв вариант. След като съм започнал нещо, не обичам да не го довършвам. Това което направих не е само мое, много по-голямо е от мен. Аз съм нищо. Това остава за историята. Тук говорим на ниво премиери на три страни, на ниво Балкани и Европа. Наистина "Коридор 8" се получи много добре.

- Сега някои хора сигурно ще кажат, че целиш да влезеш в политиката. Как би отговорил?
- Не съм политик, какво да правя в политиката? Аз си бягам, това мога. Политиката ограничава. Ако вляза някъде, ще ме ограничи. Аз не принадлежа към никоя партия. Мотивирам хората, правя го за тях, а политиката е за политиците. От друга страна пък никой не знае какво ще се случи в бъдеще.

- Колко километра ще избягаш до края на годината?
- 500-600 км из Добруджа. Цялата Добруджа искам да изтичам, никой не го е правил досега. Не е магистрала като Ком - Емине. Искам да бягам из Добруджа през юли, когато е най-тежко и ужасно. Ще се получи българската версия на "Бедуотър", обаче 500-600 км. Ще тръгна сам, слагам раничката и започвам да бягам.

- След някой от 15-те дни от предизвикателството позволяваше ли си да изпиеш една бира, например? 
- Това няма как да се случи. От 15 години не пия алкохол. 

- Разказвал си как преди години с бягане решаваш да промениш живота си, който до този момент е бил изпълнен с лоши навици – алкохол, цигари, дори и наркотици...
- Така беше. Вече повече от 15 години нито пиене, нито цигари, нито наркотици. Беше пренасищане, в един момент просто си казах, че няма смисъл да продължавам по този начин и поех по нов път. Всеки преминава през подобни периоди. В Лондон пушех по кутия и половина цигари на ден. В един момент бях почти 100 кг, реших да отслабвам и започнах да бягам. Така зарязах и цигарите, които сега изобщо не ми липсва.
Всичко е в главата и до това колко силно искаш да се промениш.

- Дълги години си живял в Англия, познаваш легендарният бивш мениджър на Арсенал Арсен Венгер.
- 20 години живях и работих в Лондон. С всякакви хора се запознах. Бях готвач не само на Венгер, а и на семейство Бекъм. Когато Дейвид играеше на националния стадион, бях в ложата, от която Виктория го гледаше заедно с децата им. Бях част от кетъринг компания, която обслужваше гостите във ВИП ложата.

- Бяха ли претенциозни?
- Не, ядяха каквото им поднесях. Венгер ядеше предимно телешко филе с пържени картофи, както и сладолед. Виктория беше на салатки, децата - наденички и картофки.

- Чувстваш ли се герой след това, което направи?
- Направих нещо изключително, усещам го и го виждам. Не се чувствам герой, а някой, който прави готини неща, застава зад хубави каузи, които обединяват хората и ги карат да се замислят върху живота. 

ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ